Архитекти: Строежът на жилище в България изисква 178 документа

В България се изискват точно 178 документа за разрешение за строеж на къща, при това в 3 екземпляра – 3 кашона с папки. За сравнение в Германия са 19 документа – 1 папка, повечето попълнени на готови бланки. Това заяви арх. Мартин Христов по повод административната тежест в сектора. 

Затова от Камарата на архитектите в България (КАБ) предлагат замяна на действащия Закон за устройство на територията (ЗУТ) с изцяло ново съвременно законодателство, хармонизирано с европейското, с философия и принципи в духа на добрите европейски практики. Това обяви днес на пресконференция арх. Борислав Игнатов, председател на Управителния съвет на КАБ.

Според специалистите България ще бъде по-привлекателна за инвеститорите като се намали ненужната бюрокрация и опростят процедурите за издаване на разрешително за строеж. Игнатов заяви, че инвестиционното проектиране и строителство съставлява 30-процентен дял от икономиката на страната и трябва да бъдат стимулирани, а не гонени инвеститорите от България с тежките процедури по издаване на разрешителни за строеж, които понякога са по-дълги от самото изграждане на обекта.

В момента процедурата за получаване на разрешение за строеж е една и съща, както за малка къща, така и за летище, допълни арх. Игнатов. Няма никаква пропорционалност в тежестта на процедурата, това е един от най-важните принципи, които КАБ настоява да вкара във философията на новото законодателство - да има пропорционалност според риска, който носи дадена сграда, и броя обитатели.

За да бъдат ясни отговорностите и регламентите, както и да станат лесни за контрол, КАБ предлага ЗУТ да се раздели на два закона – Закон за устройственото планиране (ЗУП), което определя градоустройствените правила и Закон за инвестиционното проектиране и строителство (ЗИПС) – правилата за строеж на сгради и съоръжения. Към тези два закона трябва да се създадат електронни системи за управление на процесите и издаване на разрешителни онлайн без редене на опашки и обикаляне по инстанциите.

Архитектите настояват и за въвеждането на електронна система за издаване на разрешителни за строеж. В Македония през 2014 г. за 7 месеца и срещу 200 000 евро е създадена такава система, благодарение на която се намалява в пъти административната тежест и за възложители /инвеститори/, и за общини. За да не натоварва държавата Камарата на архитектите дори е готова да разработи такава система за България по примера на Нотариалната камара - необходимо е само това да бъде законодателно предвидено. От компютъра вкъщи или от офиса, всеки собственик ще може да подава документите за издаване на разрешително за строеж. Така всеки компютър става точка на обслужване без никаква нужда да се ходи физически по институциите. Експлоатационните дружества – ВиК, Енерго и др., също ще са включени в е-системата, като те имат достъп само до касаещите тях документи за издаване на съответното съгласуване. Другото огромно предимство е, че възложителят във всеки момент знае докъде е стигнала преписката по неговия проект, и получава разрешението си за строеж по е-имейл адрес. Въвеждането обаче на такава система без коренна промяна във философията на законодателството би било неефективно и безсмислено, подчертават архитектите.

Изпълнението на строителството без задължителен регламентиран контрол от автора на проекта води до парадокси като изграждането на пожароопасен 13-етажен блок в София без задължителното уплътнение на вратите на стълбището, даде фрапантен пример арх. Петкана Бакалова. Сградата е въведена в експлоатация дори без задължителните асансьори и паркинги. Случаят се разследва, фалшифицирани са подписите на архитекта и на практика сградата не отговоря на първоначалния проект.

В момента, когато има грешка в даден обект, няма конкретно отговорен за това. Със сега действащия ЗУТ при реализацията на даден проект различни инстанции одобряват изпълнението и практически поемат отговорността на автора на проекта, както отговорността и на предишната инстанция. Авторът на проекта – проектантът, практически е изключен от строителния процес и затова ставаме свидетели на своеволни промени по време на строителството. Одобряващите органи не носят материална отговорност, а възложителят за своя сметка трябва да коригира възникналите пропуски и дефекти, без да получи и стотинка обезщетение.    

Добрата практика в Европа е цялата отговорност за готовата сграда да се носи от проектанта и строителя. КАБ предлага именно проектантът и строителят да носят отговорността и съответно застраховките да покриват рисковете от тяхната дейност. Когато това стане, общините вече няма да има нужда да поемат чужда отговорност като проверяват и одобряват проектите, а само ще регистрират оценките за съответствие, като ги съгласуват с градоустройството, а ДНСК ще влезе в истинската си роля на строителна полиция за борба с незаконното строителство, конкретизира арх. Игнатов. Това ще скъси сроковете за процедиране и ще намали административния товар за всички участници в процеса.

Арх. Борислав Игнатов посочи част от основните проблеми в сегашния ЗУТ: изискване на прекалено много документи, които с нищо не допринасят за крайния резултат на строителството, принцип на „мълчаливия отказ“, противоречиви правила и остарели приоритети, размиване на отговорностите, водещо до недобросъвестни практики, разрешителен характер (всичко което не е изрично разрешено, е забранено). Затова и България е на 118-о място от 189 държави по сложност на процедурите за разрешение за строеж, според анализите на Световната банка.

В момента, когато има грешка в даден обект, няма конкретно отговорен за това. Със сега действащия ЗУТ при реализацията на даден проект различни инстанции одобряват изпълнението и практически поемат отговорността на автора на проекта, както отговорността и на предишната инстанция. Авторът на проекта – проектантът, практически е изключен от строителния процес и затова ставаме свидетели на своеволни промени по време на строителството. Одобряващите органи не носят материална отговорност, а възложителят за своя сметка трябва да коригира възникналите пропуски и дефекти, без да получи и стотинка обезщетение.    

Добрата практика в Европа е цялата отговорност за готовата сграда да се носи от проектанта и строителя. КАБ предлага именно проектантът и строителят да носят отговорността и съответно застраховките да покриват рисковете от тяхната дейност. Когато това стане, общините вече няма да има нужда да поемат чужда отговорност като проверяват и одобряват проектите, а само ще регистрират оценките за съответствие, като ги съгласуват с градоустройството, а ДНСК ще влезе в истинската си роля на строителна полиция за борба с незаконното строителство, конкретизира арх. Игнатов. Това ще скъси сроковете за процедиране и ще намали административния товар за всички участници в процеса.

В България вместо института на „мълчаливото съгласие“ важи принципът на „мълчаливия отказ“, посочиха още архитектите. Когато един проект бъде подаден за одобрение и в законния срок не се получи отговор, в европейската практика се приема, че няма забележки и е одобрен. При нас е обратно – получен е „мълчалив отказ“, който ако не бъде обжалван в 30-дневен срок влиза в сила и става неотменим. Това е принцип, който е наследен от тоталитарната държава и е време да бъде премахнат. КАБ настоява да бъде въведен института на „мълчаливото съгласие“ в инвестиционното проектиране.

В момента ЗУТ работи на разрешителен режим –  законът се стреми да опише всичко, което е разрешено да се прави, а всичко останало е забранено за извършване. Този принцип е ретрограден и характерен за тоталитарните общества, смятат архитектите. Той води до множество проблеми и неясни регламенти, тъй като е невъзможно да се опишат всички възможни ситуации, както и непрекъснато възникващите нови технологии и начини на строителство. КАБ настоява, че е нужна философска промяна на ЗУТ – да премине от разрешителен режим към забранителен. В Закона да се опише какво не може да се нарушава при проектирането и строителните дейности, а всичко останало да е разрешено по презумпция.

Нашите предложения се приемат добре от администрацията, но до момента не са реализирани и непрекъснато се отлагат. Получаваме „мълчалив отказ“, шеговито коментира арх. Емил Жечев ситуацията. Затова разчитаме на сериозна обществена подкрепа, посочи арх. Петкана Бакалова. Тя добави, че намаляването на сроковете и документите за разрешителни за строеж реално ще улеснят малкия и среден български бизнес, гръбнака на икономиката. 

Камарата на архитектите в България обединява всички 4 000 действащи архитекти в страната. На пресконференцията взеха участие още зам.-председателите на УС на КАБ арх. Петкана Бакалова и арх. Мартин Христов, членовете на УС на КАБ - арх. Банко Банов, арх. Юлия Железова, арх. Емил Жечев и арх. Петър Киряков.