България и ЕС спечелиха сигурност от срещата с Ердоган

След месеци, вероятно догодина, ще има двустранни срещи на Турция с Германия и Австрия

Димитър Ганев, политолог от изследователския институт „Тренд“:

България и ЕС спечелиха сигурност от срещата с Ердоган
Автор: Цветан Петров
В понеделник в българската морска столица Варна се проведе среща на върха между представители на Европейския съюз и Турция. На едно място се събраха председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Разговаряхме с Димитър Ганев, политолог от изследователския институт „Тренд“, за изводите и перспективите след тази среща.

- Г-н Ганев, какви са Вашите изводи от срещата ЕС-Турция, поне на база официалните изявления?

- На първо място трябва да отбележим, че никой не е имал очаквания за конкретни действия и активности, които да произтекат от тази среща. Имам предвид първо, че за някакво движение в посока на членство на Турция в Европейския съюз дори да говорим е комично, както и за безвизово пространство между Турция и ЕС.

Провеждането на самата среща е успех, защото отношенията между Анкара и Брюксел през последната една година се обтегнаха много силно. Първо, заради много спорните действия на Ердоган във вътрешен план - арестите на журналисти и извънредното положение, което доведе до голяма степен до ситуация на репресии в нашата югоизточна съседка. И второ, заради разменени дълбоко недипломатични реплики между турските власти от една страна и Германия от друга, също между Турция и Холандия.

В този смисъл самата среща между най-високопоставените представители на ЕС в лицето на Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск е успех, защото се дава някакъв тласък за подобряване. Това, на което станахме свидетели през последната една година, е непрекъснато изстиване на отношенията между Брюксел и Анкара и всъщност тази среща слага край на това пропадане в отношенията. Наблюдаваме с надежда дали по някакъв начин тя ще бъде отправна точка за подобряване на отношенията през следващите месеци и години.

- На пресконференцията след срещата, като че ли всички се обявиха за победители, всеки каза, че е постигнал своето. Така ли е наистина?

- Важното в случая е, че се продължава споразумението с Турция за задържане на мигрантите. Това е единственото конкретно нещо, което не е малко по няколко причини. На първо място трябва да имаме предвид, че през 2015 г., когато на територията на ЕС навлязоха около един милион бежанци, започнахме да говорим дали изобщо ЕС съществува още. Нека си спомним, че при предишни кризи, като икономическата например, ЕС започна да реагира с интеграционни мерки. Тоест натискът накара Европа да действа по-единно, отколкото поотделно. В случая с бежанската криза обаче видяхме точно обратното – започна да се подлага на съмнение Шенген и въобще ЕС реагира на кризата дезинтеграционно. Започнаха да се изграждат стени, в крайна сметка започнаха отделните държави да взимат по-скоро национални решения, отколкото общоевропейски.

В случая Турция до този момент според различни оценки държи на своя територия между 2.5 и 3 млн. мигранти. Влошаването на отношенията с Турция и непродължаването на споразумението за мигрантите би бил един много тежък сценарий не само за Европа, но и за България в частност, защото в крайна сметка част от тези хора ще преминат и през нашата територия.

- Тоест това, което печели България от тази среща, е най-вече своята сигурност?

- Да, печелим сигурност, и своята югоизточна граница с Турция. Това беше и основна цел на Борисов за тази среща. Имайте предвид, че ролята на България тук не трябва да се подценява, защото Борисов успя, въпреки влошените отношения между ЕС и Турция, да остане единственият европейски лидер, който поддържаше много високо ниво на отношения с Ердоган. Борисов, в интерес на истината, беше и основен застъпник на интересите на Република Турция в рамките на ЕС, което му позволи да задържи тази висока точка на отношения между себе си и Ердоган. Именно заради това българското председателство на Съвета на ЕС и съответно ролята на Борисов в тази среща беше успешна. В това няма никакво съмнение.

- Самият Европейски съюз освен своята сигурност в дългосрочен план, какво би могъл да спечели още от тази среща и от затопляне на отношенията с Турция?

- Ако Европа не си запази някакви инструменти за влияние над Анкара, в Турция няма силни съпротивителни сили, които да накарат Ердоган да се движи в една или друга посока. В случая едно потенциално скъсване на отношенията с Турция със сигурност не би подобрило положението вътре в страната, а освен това влизането в остра конфронтация с един от най-важните ни съседи, какъвто е Турция, няма как да доведе до нещо добро. Пак повтарям – да говорим с човек, който логистично контролира около 3 млн. бежанци, част от които искат да отидат в Западна Европа и да намерят по-добър живот за себе си, за което не можем да ги виним, би било много безотговорна постъпка.

- Въпреки че на ниво ЕС като че ли има желание да се поддържат добри отношения с Турция, на тази среща направи впечатление липсата на представители на влиятелни държави като Австрия и Германия. Те като че ли не виждат бъдеще в отношенията с Турция. Вие на какво мнение сте?

- Самата среща беше до голяма степен в такъв формат – да бъдат по-скоро представители на ЕС, за да се отбележи някакво начало на по-добри взаимоотношения. Нямайте никакво съмнение, че поради ниската точка на отношения между Германия и Турция, както и между Австрия и Турция, такава среща между техните лидери би била много трудна за осъществяване поради липсата на воля и от двете страни. В случая срещата във Варна просто беляза началото на един процес, който, ако продължи в тази положителна посока, то неминуемо след няколко месеца или догодина ще има среща между ръководителите на тези държави, на която вече могат да се изработят някакви по-конкретни стъпки.

Имайте предвид, че за да се направят конкретни стъпки в някаква посока или да се договорят реално, Европа и други държави като Русия или Турция, трябва да участват лидерите на големите национални държави. Когато беше кризата в Украйна, за да преговарят за Минските споразумения с Путин, не отидоха Федерика Могерини, Юнкер или Туск, а Ангела Меркел и бившият френски президент Франсоа Оланд. Срещата в България обаче не беше с цел да се подписват някакви споразумения или да се чертае някаква пътна карта за подобни споразумения, целта ѝ беше да се покаже, че сме стигнали ниска точка на дипломатическите отношения между Европа и Турция и имаме желание да ги подобряваме.

- Като цяло България успява ли да постигне своите цели от вече преполовеното си председателство, сред които е интеграцията на Западните Балкани и по-конкретно Македония, а сега и Турция?

- От България не зависи интеграцията на Западните Балкани, трябва да сме пределно наясно с това. Този процес зависи от съвсем други фактори, най-вече от големите държави – Франция, Германия и др. В случая България не може да съкрати пътя –Западните Балкани няма да бъдат приети в ЕС нито по време на нашето председателство, нито в следващите една, две, три или пет години. След пет години е първата дата, за която въобще може да се говори.

Това, което обаче българското правителство успя да направи в рамките на своето председателство на Съвета на ЕС, е следното – отново се върна в дневния ред на ЕС темата за интеграцията на Западните Балкани. Преди това тази тема въобще не присъстваше в европейския дневен ред. Забележете как през последните няколко месеца няколко много отговорни фигури като Юнкер, като еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан и като зам.-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс – всички те взеха отношение по този въпрос. Меркел и други германски представители – също. Тоест темата е върната в дневния ред, което до голяма степен е инициирано от България.

Коментари: 0