Без спирачки при следващата световна криза

Когато през 2008 г. избухна кризата, политиците икономисти разполагаха с пълен арсенал. Лихвите бяха сравнително високи, държавните задължения ниски, нефт и суровини – скъпи. С други думи: в борбата срещу икономическия спад и след банкрута на „Лемън брадърс”, правителствата и централните банки разполагаха с цял арсенал муниции.

Днес е съвсем друго. Лихвите вече са на нулеви стойности, много държави са на ръба на банкрута. Петролът и други суровини са евтини. С други думи:  ако сегашният глобален икономически спад се обостри, правителствата и централните банки едва ли имат с какво да противодействат. Ето защо се подготвят за сложна фаза – включително вътрешнополитически и международни конфликти.

Колко несигурно е сегашното положение показаха нервните реакции на борсите от последната седмица. Обезценяването на китайския юан предизвика глобална шокова вълна. Подозрението е, че китайската икономика е в далеч по-лошо състояние, отколкото говори изтрезняващата официална статистика на Пекин.

Какво ще се случи, когато настъпи следващата криза?

Много големи развиващи се страни, най-мощните мотори на световната икономика през изминалите години, сега са притиснати. В Русия и в Бразилия благосъстоянието се свива. Китай вече не постига целите си за растеж, а в цяла Азия икономическият климат се влошава.

В страните с развити икономики динамиката е крехка. За предишното тримесечие японската икономика изглежда се сви. Еврозоната трудно се придвижва напред. Подемът на САЩ е относително устойчив, но в сравнение с предишни конюнкурни цикли изглежда се обезкръвява.

При толкова нестабилно като сегашното положение му трябва сравнително малък тласък, за да се предизвика следващата криза. И какво ще се случи тогава?

Преди да избухне последната криза през 2008 г., започнала с банкрута на „Лемън брадърс”, държавните финанси бяха сравнително в ред. През предкризисната 2007 г. държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) имаха умерен среден бюджетен дефицит от 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Някои държави като Ирландия и Испания, които по-късно понесоха тежък удар, имаха дори излишък. САЩ и Великобритания все пак имаха дефицити между 3 и 4 на сто от БВП. Това не предизвикваше главоболие у когото и да било от гледна точка на сегашната степен на задлъжнялост от 50% (Великобритания), 64% (САЩ) и 72% (Еврозоната). Само при 3 държави – Япония, Италия и Гърция задлъжнялостта през 2007 г. надхвърляше 100%. 

Експлозията при държавната задлъжнялост

Когато кризата удари, правителствата не спестяваха постъпленията от налози, а договаряха големи конюнктурни програми и такива за спасяването на банките. Като следствие държавните дългове експлодираха. В сравнение с 2007 г. и отнесено към БВП в САЩ и Великобритания, те почти се удвоиха, достигайки 110%. Още по-голяма задлъжнялост бележат Италия (160%), Португалия (148%), Франция (122 %), а Япония – цели 230%.

Тъй като много държави са застрашени от банкрут, на тях няма да им остане нищо друго, освен да затягат коланите при задаващата се следваща криза, а така да я обострят още повече, както през последните години това беше заставена да прави Гърция.

Дори националните банки могат да помогнат само донякъде. През 2007 г. краткосрочните лихви бяха 4,3 на сто за Еврозоната, 5,3 на сто в САЩ и 6 на сто във Великобритания. До 2009 г. националните банки снижаваха лихвения процент по посока на нулевата линия. Когато това не помогна, американците и британците свалиха и дългосрочните лихви, масово изкупувайки облигации. От тази година по този път тръгна и Европейската централна банка (ЕЦБ).

Накъдето и да се погледне, повече възможности няма. Нито финансовата, нито лихвената политика може да направи нещо при нов икономически спад.

Това важи и за бързо развиващите се страни. Русия и Бразилия полагат усилия да обезпечат платежоспособността си. Дори Саудитска Арабия е принудена да взема кредити зад граница. През 2008 г. като антикризисна мярка Китай наду гигантски балон на капиталовите пазари и сега страда под една от най-високите квоти на здлъжнялост в областта на частния сектор в сравнение с останалите развиващи се пазари. Сериозните трудности, пред които е изправена народната република, се очертаваха отдавна.

Когато настъпи следващата глобална рецесия, опасенията са следните:

▪ Националните банки ще се откажат от каквато и да е сдържаност и ще подкрепят мащабно конюнктурните програми на правителствата чрез изкупуване на държавни облигации. Тогава Япония ще е навсякъде.

▪ Германия ще се окаже под огромен натиск, за да отговори на глобалните предизвикателства. В крайна сметка те са единствената западна икономика, която има известно поле за действие. Задлъжнялостта понастоящем е 80 на сто. Ще се наложи да се прибегне до протекционистки мерки. С последното обезценяване на юана сценарият за валутна война става все по-реален. Всъщност именно европейците започнаха тази опасна игра през миналата година. 

▪ В най-добрия случай сегашните признаци за криза могат да се окажат като безболезнена цицина. В такъв случай би останало още известно време, за да може да се нормализира икономическата политика и арсеналите отново да бъдат попълнени.

Хенрик Мюлер е професор по икономика в Техническия университет в Дортмунд. Автор е на много научни трудове. Периодично публикува свои анализи във в. Spiegel, откъдето е препечатан и този коментар.