Блясъкът на Макрон на международната сцена избледнява

Звездите, които изглеждаха тъй добре подредени, се пренаредиха", твърди Никола Байгерт, професор по политическа комуникация в Свободния белгийски университет в Брюксел.Еманюел Макрон "се радваше на първоначално одобрение в международен план, което достигна своя зенит с победата на Франция на 

Световното първенство по футбол и със снимките, на които той ликуваше", коментира Байгерт.

Бившият любимец на международната преса, която хвалеше младостта, енергичността и решимостта му да реформира смятаната за неспособна на промени Франция, се изхаби за 15-те месеца на власт.Макрон "падна от висотата на Юпитеровия си трон и навлезе в политиката на грешките", обобщава консервативният германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне". 

"Кралят Слънце номер две сгреши", пише американската агенция "Блумбърг", намеквайки за монархическия аспект на президента.Дори да оставим настрана споровете, породени от сътрудника му Александър Бенала, виждаме, че икономическите реформи на Макрон и международната му политика към Тръмп и Путин например са почти безрезултатни - въпреки надеждата на европейските институции той да даде нов импулс на Европа, обяснява Байгерт, който преподава и в Института по политически науки в Париж.

След първоначалния подем на икономиката, тя се озова в застой и целта на правителството за прираст от два процента няма да бъде постигната. Безработицата отново се повиши, стигна до 9,2 процента и остава над средната за Европа от 8,3 процента.

На международната сцена Еманюел Макрон не успя да се пребори за бюджет на еврозоната. Не успя и да разубеди Доналд Тръмп по въпросите на климата и за Иран.Въпреки значението й в сферата на сигурността и развитието, създадената от Франция организация Г5 Сахел не постига истински успехи. В Либия Париж се опитва да играе трудната роля на мирен посредник, а в Сирия полага неимоверни усилия да съхрани дипломатическото си влияние.

След няколкото шумни реформи, темпото във Франция се забави. Скандалът с Бенала парализира за няколко седмици дебатите в парламента и наложи отлагане на важна промяна в конституцията. За да извърши желаната от него "трансформация" на Франция, Макрон се зае с много тежки задачи и бе изправен пред продължителна стачка на железниците

Сякаш породената у чужденците надежда се сблъска с действителността: "Излизаме от света на вълшебните приказки. Първоначалното одобрение и благоприятните обстоятелства са на изчерпване", казва Байгерт."Периодът на първоначално одобрение отдавна е приключил, ако се вярва на социологическите проучвания", които показват срив в популярността на президента, казва Венсан Лабордри, преподавател от Католическия университет в Льовен, Белгия.

"Залогът е Еманюел Макрон да не се превърне в Окования Гъливер", пише във френския консервативен всекидневник "Фигаро" историкът Кристоф Дьо Вогд."Не", отговаря Чарлз Грант, директор на Центъра за европейска реформа в Лондон. "Той губи част от престижа си, от ореола на непобедимост, на който се радваше. Франция обаче е дотолкова централизирана държава, че дори и да стане непопулярен, Макрон ще има възможност да реализира неща, които премиерите в повечето други държави не могат", подчертава Грант."Локомотивът Макрон, който продължава напред въпреки стачките и демонстрациите по улиците, е леко повреден. Има опасност в крайна сметка подкрепата сред населението да намалее драстично, но парламентарното мнозинство ще одобри реформите", прогнозира Байгерт."

Случаят с Бенала няма да се отрази на реформите му. Напротив, за да бъде скандалът забравен, Макрон ще ги продължи" и ще остане незаменим в международен план, твърди Лабордри. "Той ще остане човекът, задаващ тон в Европа, защото е почти единственият лидер, който се откроява сред останалите", смята Чарлз Грант.