БМФ ще изпълни инвестиционната си програма в пълен размер

Купувачът и „Параходство Български морски флот” АД (БМФ) нямат неизпълнен ангажимент към българската държава и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Независимо от настъпилите непредвидени обстоятелства и постановеното арбитражно решение, купувачът ще продължи да изпълнява инвестиционната си програма за закупуване на кораби в пълен размер, така както се е ангажирал по приватизационния договор.

Това е становището на „Параходство Български морски флот” АД, изразено във връзка с коментарите на вицепремиера Валери Симеонов относно решението на Арбитражния съд при БТПП, с което се изменят две от всичките седемнадесет следприватизационни задължения, в резултат на стопанска непоносимост.

Считаме медийните Ви прояви по адрес на БМФ за некомпетентни, неадекватни, повърхностни, уронващи престижа на търговско дружество със 125-годишна история и обидни за хилядите професионалисти, работещи за БМФ и техните семейства. Вашата медийни изявления са несъвместими с отговорностите Ви на заместник министър-председател по икономическата и демографската политика и с етичните правила, които политик от Вашия ранг би следвало да спазва, се казва в становището.

От дружеството са убедени, че вицепремиерът Симеонов има достатъчно правомощия и инструменти, за да се запознае и да бъде информиран за приватизационния договор, за сектора търговско корабоплаване, неговите специфики и предизвикателства, преди да решите да вредите на най-големия и в последно време единствен, представител на морското търговско корабоплаване на България.

За да се уверите в правотата на гореизложеното, Ви каним да посетите БМФ на официалното приемане на 7 юли 2017 г. на новопостроения 42 000-тонен морски кораб „Рила“ на стойност 34.5 млн. лв., на която среща ще можем да обсъдим визията Ви за държавната политика относно търговското корабоплаване.

Приватизацията на БМФ е осъществена през август 2008 г. и е единствената приватизация в историята на България след промените, при която купувачът е задължен да изпълнява толкова сложен комплекс следприватизационни задължения за период от 10 години след датата на приватизация. Само за сравнение следприватизационният контрол на задълженията на електроразпределителните дружества е с период от 3 години, на България Ер е 5 години,  на Параходство българско речно плаване – 5 години и т.н.

Системата от условия и задължения по Договора за приватизационна продажба отразява състоянието на световната икономиката и в частност на сектора търговско корабоплаване към периода 2006 - 2007 г. Този период се характеризира с исторически най-високите нива на световния фрахтов пазар, почти без значение за кой точно кой сегмент на търговското корабоплаване става въпрос. Затова през 2008 г., когато се провежда приватизационната процедура, купувачът изработва приватизационното си предложение и се сключва Договора за приватизация при условията на стабилно нарастване на тонажа и доходността на фрахтовия пазар.

2009 г. и периода след това са характеризират със:

• Световната банкова криза;
• Кризата в търговското корабоплаване – неколкократен спад на приходите при в различните сегменти;
• фалит на голяма част от корабособствениците; фалит на корабостроителници; оздравяване, сливане или изкупувания на банки специализирани в кредитирането на търговското корабоплаване;
• 2015 г. е най-лошата в световната история на съвременното корабоплаване;
• Застрахователи отказват да застраховат кораби на възраст над 20 години и техните товари;
• Част от пристанищата в Европа отказват да допускат кораби на възраст над 20 години;
• Търговските флотилии на страни от Черноморския регион като Украйна и Румъния фалират.

След сключване на договора за приватизация и настъпването на пазарната криза единственото адекватно пазарно поведение на БМФ е:

Да намали флотилията, като изведе от експлоатация всички кораби, които не могат да се търгуват (не се наемат от товародателите) и корабите с високи разходи за експлоатация. 

Да инвестира във високотехнологични, енергоспестяващи и нови кораби, които могат да се търгуват в състоянието на световна криза в корабоплаването, за които може да се получи финансиране от банки и които могат да бъдат застраховани.

Това е единственото възможно и правилно управленско решение за дружеството. Всяко друго би довело до бърз фалит без алтернативи. По този начин спасихме и успешно развихме БМФ, като го направихме лидер в превоза по море на насипни товари в региона на Черно, Балтийско и Азовско море и Атлантика.

Корабните екипажи, техния състав, брой, функции, безопасност, квалификации периодите на почивка, товаро-разтоварните операции, сигурността на кораба, контрола, поддръжката, носенето на вахтите и т.н. се регламентират детайлно от редица международни актове и регламенти, приети от международните организации МТО и ММО от семейството на ООН и станали част от националните законодателства на държавите, под чийто флаг плава съответния кораб. Всички кораби на БМФ в съответствие с Договора за приватизация плават под знамето на държава - членка на Европейската общност.

В момента БМФ оперира 35 морски кораба със средна численост на екипажа на всеки от 20 морски лица. Предвид изискванията за сменост/ротация на екипажите на всеки 4 календарни месеца в съответствие с изискванията на международните конвенции, лесно може да си направите заключение колко моряци са ангажирани от БМФ за оперирането на вече единствената търговска морска флотилия в България. Това, което Вие твърдите за плавсъстав от 124 моряци, е подвеждащо и невярно. На корабите на БМФ средното възнаграждение на капитан е приблизително 15 000 лв., а на главен механик 13 500 лв., което е в пъти над средното ниво на заплащане в страната. Минималното възнаграждение на кораб на БМФ е над 2 600 лв. По стажантски програми на корабите на БМФ в момента се провеждат обучения и квалификация на 56 стажанти.

Инвестициите в дружеството за периода от дата на приватизацията до края на декември 2016 г. са с общ размер на 567 760 343,37 лв. За тази сума са придобити 18 кораба и са направени плащания по 4 новостроящи се кораби, които очакваме да бъдат пуснати на вода през 2017 г. и 2018 г. Бизнес плановете на дружеството включват през 2017 г. и 2018 покупка на още 6 кораба на стойност около 210 милиона лева.

С реализирането на инвестициите средната възраст на корабите към момента е 8.7 години. За сравнение, към дата на приватизация средната възраст на корабите на БМФ беше над 24 години, а съгласно Договора за приватизация задължението на купувача е възрастта на корабите на дружеството, да бъде намалена под 20 години.

Информацията и данните, поднесени по-горе, може лесно да проверите като посетите БМФ, срещнете се с моряшките синдикати, морските лица или техните семейства, разбира се, ако Ви остане време между обиколките на курорта „Слънчев бряг“.

Това правилно пазарно поведение не покриваше част от условията и задълженията на купувача по Договора за приватизация, а именно:

• Купувачът се задължава за срок 10 (десет) години след сключване на договора да поддържа средногодишно общ тонаж на корабите на БМФ не по-малък от 1 300 000 DWT, включително чрез дъщерни дружества на БМФ;
• Купувачът се задължава за срок 10 (десет) години да осигури БМФ да поддържа предложената от него средносписъчна численост на плавателния състав, съгласно представена Социална програма.

Тяхното изпълнение би довело до изпадане в несъстоятелност на дружеството. Тонажът е функция на пазара в една пазарна икономика. Ако БМФ реши да не се освободи от само един кораб, който не може да търгува, а реши да го задържи изкуствено, само за да изпълни приватизационни изисквания, това означава среден дневен разход за поддържане на системите на кораба на рейд в пристанище от около 2 850 лв., годишен в размер 1 050 000 лв. Сумата включва осигуряване на минимален екипаж за осигуряване на навигационната му безопасност, гориво за работа на генератор за захранване с електричество, портови такси, съгласно изискванията на пристанището, данъци и застраховки. Пример - неосвобождаването от 20 отхвърлени от пазара кораби за периода 2009 г. – 2015 г. означава неизбежен разход от около 152 000 000 лв.

С коментираното от Вас решение Арбитражният съд при БТПП изцяло отхвърли искането на купувача за изменение на задължението за намаляване на средносписъчната численост на плавателния състав и частично уважи искането на купувача да бъде намален размера на тонажа, като вместо поисканите 880 000 тонаж постанови, че купувачът следва да поддържа 906 920.96 тонаж. Видно и от заключенията на седем вещи лица по назначените двойна и петорна експертизи по делото, приватизираното дружество поддържа флот от търговски кораби и отстоява позициите си на фрахтовия пазар благодарение на далновидната и професионална търговска политика и мениджмънт въпреки изменената икономическа и пазарна обстановка. В тази връзка предявеният иск за ревизия на клаузите от Арбитражния съд при БТПП беше продиктуван от накърненото чувство за икономическа справедливост при драстично изменените търговския и финансови условия купувачът да продължи да бъде обвързан от задължения, чието изпълнение би било непосилно и би имало за последици сериозни финансови загуби, значително намаляване на финансовата автономност, рентабилност и ликвидност на приватизираното дружество и бъдеща несъстоятелност.

От друга страна за нас предявеният иск е инструмент за защита не само на интереса на купувача. Напротив, считаме, че исканата промяна на приватизационния договор е социално оправдана и съответства в пълна степен на интереса на обществото и на българската държава, в качеството й на миноритарен акционер, собственик на 30% от акциите в БМФ. По пътя на вашата логика, коментирайки плащането на съдебна такса от Министерство на икономиката, като преместване на средства от единия джоб в джоба на Министерство на правосъдието, то арбитражното решение всъщност спестява на държавата 16 500 000 лв., като акционер в БМФ.