Дефицитът в държавния бюджет е нараснал с 600 млн. лв. в рамките само на месец и към края на август той вече е 1.6 млрд. лв. Финансовата „дупката“ все е още е в рамките на заложения от Асен Василев в Закона за държавния бюджет за 2024 г. дефицит от 3% (около 6 млрд. лв.).
Прави впечатление обаче, че той започна да нараства стръмно още около средата на тази година, докато в предишни периоди най-големите харчове се струпват в последните 2 – 3 месеца на годината. За сравнение, към август 2023 г. данните по Консолидираната фискална програма (КФП) показаха балансиран бюджет, към същия месец на 2022 г. дори беше отчетен излишък от над 1.6 мрлд. лв., а през 2021 г. – 900 млн. лв.
Данните на Министерството на финансите сега показват, че разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2024 г. възлизат на 48.1 млрд. лв., което е 59.1% от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г. екипът на финансовия министър Людмила Петкова посочва, че допълнителна тежест на бюджета оказват и увеличените възнаграждения на педагогическия персонал и при други администрации, одобрени със законите за бюджета за 2023 и 2024 г.
Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 46.5 млрд. лв., което е 61.8% от годишните разчети. И през август продължава наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнение към август 2024 г. 64.3% от годишните разчети, при изпълнение 62.2% на разчета за същия период на 2023 г.
Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4.1 млрд. лв. (9.6 на сто), като принос за това имат данъчноосигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4.2 млрд. лв. (12.6 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0.9 млрд. лева.
В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1 млрд. лв. (13.2 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове. През първите осем месеца на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1.55 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0.1 млрд. лв., при планирани 0.34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), изтъкват от МФ. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 0.98 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Георги Желязков 
