България сред лидерите по ръст на цените на жилищата в ЕС

Цените на жилищата в Европейския съюз отново отбелязаха ръст през второто тримесечие на 2025 г., което бележи седма поредна година на повишение спрямо същия период на предходната година, пише Euronews в специален материал по темата.

Номинално цените са се увеличили във всички държави от ЕС с изключение на Финландия. Дори след отчитане на инфлацията жилищните разходи са нараснали в 21 от общо 26 страни, за които има данни. Това показва, че макар за много европейци покупката на жилище да остава трудно постижима, притесненията около достъпността все още не водят до спад на цените в повечето региони.

Но кои държави отчитат най-силен ръст през последната година? И как тези тенденции се вписват в по-дългосрочната картина?

Седем държави от ЕС с над 10% номинален ръст

По данни на Евростат цените на жилищата в ЕС са се увеличили средно с 5.4% на годишна база през второто тримесечие на 2025 г. Седем държави са отбелязали двуцифрен ръст — най-голям в Португалия (17.1%), България (15.5%) и Унгария (15.1%).

Значителни увеличения има и в Хърватия (13.2%), Испания (12.8%), Словакия (11.3%) и Чехия (10.5%).

Финландия е единствената държава с понижение — там цените на жилищата са спаднали с 1.3% спрямо същия период на миналата година. В три държави ръстът е минимален — Франция (0.5%), Швеция (0.7%) и Кипър (1%).

Сред големите икономики на ЕС поскъпването остава под средното за съюза: в Германия цените са нараснали с 3.2%, а в Италия — с 3.9%.

Извън ЕС, Турция продължава да регистрира значителен скок на цените на имотите. Според последните налични данни за четвъртото тримесечие на 2024 г. цените там са се повишили с 28.5%, което поставя страната на първо място по ръст.

Реалните цени скачат най-силно в Португалия и България

Когато се отчетe инфлацията, реалните (дефлирани) цени на жилищата в ЕС са се увеличили средно с 2.8%. Най-силен реален ръст са отчели Португалия (14.3%) и България (14.1%) — и двете държави над 14%.

Унгария и Испания (по 9.2%) и Хърватия (8.9%) също бележат значително поскъпване, близко до двуцифрено ниво.

„Силният ръст на реалните цени на жилищата в Португалия се дължи на високото чуждестранно търсене — особено от дигитални номади и емигранти, които се възползват от данъчни облекчения и програми за пребиваване, както и на трайния недостиг на жилища“, коментира пред Euronews Business Мик Калмет от Global Property Guide.

Той отбелязва, че ограниченото ново строителство, особено в Лисабон и крайбрежните райони, изостря конкуренцията за наличните имоти и изтласква цените над ръста на доходите.

Според Deloitte Property Index 2025, „икономическият растеж, по-лесният достъп до ипотечни кредити и оптимизмът около еврозоновото присъединяване“ са ключови фактори за ръста на цените в България, където търсенето остава стабилно.

В реално изражение спад на цените се отчита само в пет държави, като понижението е умерено. Най-голям е спадът във Финландия (–2.6%), следвана от Швеция (–1.7%) и Румъния (–1.2%). Намалението във Франция (–0.1%) и Австрия (–0.3%) е минимално.

В Италия (1.8%) и Германия (0.7%) ръстът остава под 2%.

Петгодишна промяна на пазара на имоти

Погледът към по-дългосрочните тенденции дава по-пълна представа за развитието на жилищния пазар. Между второто тримесечие на 2020 и второто тримесечие на 2025 г. реалните цени на жилищата са се увеличили най-силно в Португалия — с 40.6%. Страната се откроява, тъй като във всички останали държави ръстът е под 30%.

„Влиянието на пандемията все още се усеща, тъй като все повече служители и предприемачи могат да работят дистанционно от всяка точка, а данъчният режим за нерезиденти (NHR) допълнително повиши интереса към Португалия“, коментира Алекс Кох де Гурейнт от Knight Frank пред Euronews Business.

Той подчертава, че португалският пазар традиционно се движи от купувачи, търсещи по-добър начин на живот, и от инвеститори, насочени към основните центрове — Порто, Лисабон, Кашкайш, Компорта и Алгарве.

„Ново явление е засиленият интерес към по-тихите селски райони в Алентежу както от инвеститори, така и от семейства“, добавя той.

Хърватия (29.9%), Унгария (29.4%), Литва (28.8%), България (25.1%), Естония (22.5%) и Словения (20.3%) също отбелязват силен ръст на реалните цени – всички над 20%. Най-голям спад за периода е отчетен във Финландия (–18%), следвана от Румъния (–13.7%) и Швеция (–10%).

„Рязкото понижение на цените във Финландия се дължи на комбинация от слабо икономическо представяне, нарастваща безработица и рязко покачване на лихвите след 2022 г., което влоши достъпността и охлади търсенето“, обяснява Мик Калмет.

Той допълва, че обемът на сделките е спаднал до почти рекордно ниски нива, а големият брой непродадени нови жилища оказва допълнителен натиск върху цените, особено в района на Хелзинки.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС единствено Испания (+14%) отчита ръст, докато цените в Германия (–8.5%), Франция (–6.1%) и Италия (–3%) намаляват.

Калмет отбелязва, че пазарите на Испания, Хърватия и Гърция продължават да се възползват от чуждестранни купувачи, търсене, свързано с туризма, и относително по-ниски цени в сравнение със Северна и Западна Европа. Все пак, нарастващите разходи по заемите постепенно забавят темпа на ръст в някои градове.

През последните пет години Турция преживя драматично поскъпване на жилищата. Между края на 2019 и края на 2024 г. номиналните цени са се повишили с цели 1 175%, докато инфлацията е била около 500%, показват данните на Евростат.