Цените на храните в България се успокояват

Г-н Иванов, какво сочат данните за хранителния пазар в момента? При кои стоки се забелязва най-голямо поскъпване и при кои има задържане?

Към момента имаме стабилизиране на пазара, трендът се обърна след 30 април насам и равнищата на цените тръгнаха надолу. Темпът на намаляване е бавен, но очевиден. Главно се дължи на поевтиняването на цените на плодовете и зеленчуците, поради тяхното по-голямо сезонно предлагане.

По отношение на основните хранителни продукти, спря темпът на растеж при олиото, брашното и млечните продукти, т.е. имаме едно относително равновесие. От 35 – 40 дни почти не се наблюдават изменения в цените на основните хранителни стоки. Свинското месо е точно на равнищата от миналата година, даже с 4 ст. по-евтино. Това е една добра вест за потребителите и недобра за производителите.

При маслата и млечните продукти продължава повишаващата тенденция и то в световен мащаб. Наблюдаваме по-малки количества на сухо мляко и много високо търсене на масло в Европа. В последните 50 дни има задържане на цените, след като преди това, 11 месеца назад, те имаха възходящ тренд.

Какъв е средният процент на увеличение на основната потребителска кошница в рамките на 1 година?

Към момента имаме 24% разлика спрямо миналата година. Това е въз основа на 30 основни хранителни продукта – захар, варива, ориз, боб, меса, риба, млечни продукти, съответните плодове и зеленчуци, характерни за страната и др.

На световна база процентът е 23, т.е. в България се случват процеси, които в никакъв случай не се различават от това, което се случва по света. По данни на Организацията за прехрана и земеделие (FAO), за месец юли също се наблюдават низходящи тенденции при видовете масла и олио. Наблюдаваме един спокоен пазар, който в краткосрочен период, в следващите 3 месеца, вероятно няма да се промени с нищо, т.е. имаме относително пазарно равновесие. Раздвижванията в енергийния пазар биха довели до промяна в картината. Но се надявам този стабилитет да продължи.

Енергийната криза ли е най-големият бич за хранителния пазар? Кои други фактори оказват влияние върху цените на стоките?

Към момента всичко, което наблюдаваме, е следствие от рязкото покачване на енергийните ресурси. Това се прехвърли и върху повишените цени на торовете и препаратите за растителна защита, което пряко рефлектираха върху цените на храните. На практика при това засилено предлагане в момента, ако ние нямаме стабилен енергиен пазар, вероятно ще наблюдаваме непрекъснати дефлационни процеси в целия сектор.

Към момента такива процеси няма, тъй като има много негативни очаквания за това какво ще се случи на енергийния пазар, изобщо докато войната продължава и търговията с Русия не се изясни. Сега нямаме съответната сигурност, затова темпът на спад в цените е слаб.

Очаквате ли да се появят стоки с по-ниско качество?

От юли 2021 г. има такава тяга да се появяват по-нискокачествени стоки, за да може да се устиска на мощната ценова конкуренция. Винаги, когато има такива мощни процеси, няма как да не се появят леснодостъпни стоки. Просто пазарът го изисква, оттук насетне контролните органи трябва да си влязат изцяло в правомощията, за да се предлагат стоки, които отговарят на изискванията на закона за предлагането.

Конкурентоспособни ли са българските производители? 

В България имаме много добро селскостопанско производство, секторите вече започнаха възстановяването си. Не че са решили всичките си проблеми, напротив, имат много такива вследствие на кризата от зимните месеци, но заради стабилизирането на цената на тока - поне до края на годината със създалата се предвидимост на пазара – равновесието е неизбежно. То може да остане и трайна тенденция, стига да не се случи нещо негативно в геополитически мащаб и на местно ниво.

На много места развихме аграрния сектор, може би не с темпа, с който трябва да бъде развит, но производството определено се увеличи рязко и конкуренцията насърчи много от нашите производители да произвеждат и продават, както трябва.

За съжаление, обаче, наблюдаваме и лоши производствени практики. Такива, при които не се работи, както трябва. Винаги съм бил застъпник на това да защитаваме родното производство, парите да отиват главно към нашите производители, но нека и те да положат съответните усилия, за да го заслужат. Няма как да прилагаш производствени практики, използвани преди 50 години, и да очакваш някакви високи резултати. Като са казали хората: “Ако правиш едно и също, не очаквай различен резултат”.

Черешите, например, останаха необрани. Това стана факт, защото хората работят поотделно и трудно се възползват от колективния начин на работа, т.е. да правят търговски кооперации и сдружения, да вкарват по-добра логистика и тактика, да отиват на пазара с по-голяма прибавена стойност. Търсенето в Северна Европа за такъв тип плодове, като черешите, е много голямо. Така че има какво още да учим и какво да правим, но на нас трудно ни се отдава колективизацията. Рано или късно обаче конкуренцията ще ни научи, защото иначе ще понесем и своите загуби.

Законът за 0% ДДС на хляба и брашното влезе в сила от 9 юли. Купуваме ли наистина с 20% по-евтин хляб във всички магазини, или това е маркетингова стратегия на големите вериги? Забелязвате ли някакви нелоялни практики на търговците?

Що се касае до големите вериги, хлябът е с 20% надолу, а в по-малките вериги – с по-малко. В някои отделни магазини и фурни, хлябът изобщо не е намаляван. Но мисля, че тази стратегия ще повлияе добре и най-малкото цената ще се задържи. Това намаление може да остане за дълъг период от време и като сложим добрите условия – благодатната реколта и предвидимостта на тока – всичко това ще доведе до стабилитет в цената на хляба за доста по-дълъг период от време. Това няма да бъде социален проблем по отношение на хората, тъй като българина е чувствителен към цената на насъщния.

В този сектор обаче има все още доста проблеми и по отношение на заетия персонал, и по отношение на разходите за ресурси. В бранша доста дълго време работиха на ръба на оцеляването, балансите не са изравнени. Едва ли тези 20% биха решили проблема на сектора, нито пък могат да се използват като сериозна маркетингова стратегия, поради факта, че хората не могат да изядат това количество хляб. Намалението с 20% не означава, че ние ще потребяваме 20% повече хляб. Проблемите в сектора относно цените на труда и на електроенергията, изобщо не са решени. Така че дори да наблюдаваме запазване на цените, би било достатъчно. Времето ще покаже дали е куртоазия, или реален процес.

Кои други сектори от хранителната промишленост са в тежко положение?

Най-тежко ударените сектори в момента са тези на месопреработвателите и млекопреработвателите. Те изпитват много големи трудности. Неслучайно там се повишиха цените. Става въпрос за много напрегнато производство – доста дълго време предприятията бяха почти на нулата. Нямаше как да увеличават цените – от една страна конкуренцията ги притискаше, а от друга страна ги притискаха разходите. Тези сектори трябва да бъдат подпомогнати от държавата, най-добре чрез разходите за енергия.

Управляващите дълго време даваха заявки, че ще изкупуват зърно за държавния резерв, но така и не стигнаха до крайно решение, и всъщност България не купи такова. Това пропуск ли е и обезпечена ли е страната ни в момента откъм зърно и слънчоглед?

Абсолютно не е пропуск. Можеше да купуваме зърно, ако имахме нужда, но това не се наложи. Не само че има предостатъчно, ние имаме 4 – 5 пъти повече, отколкото ни е нуждата. Затова такива мерки трябва да се предприемат само когато ситуацията го налага. Тогава не беше ясно каква ще е реколтата.

А какви са прогнозите за реколтата в България и Европа?

Очакванията за новата реколта са много добри. Имаме свръхпроизводство почти от всичко, особено в зърнения сектор. В момента внасяме слънчоглед на по-евтини цени от Украйна и Румъния. Това донякъде подпомага нашия преработвателен сектор, тъй като ние преработваме 2 пъти повече количество слънчоглед, отколкото произвеждаме. България е един от определящите фактори по отношение на търговията с олио в света.

Може да очакваме близко до рекордната реколта. Времето беше подходящо, климатът също. И това не се случва само в България, а и на световния пазар – в Европа, в Канада, в Южното полукълбо. Наблюдава се понижаване на цените на царевицата и захарта. Пазарът се успокоява на световно равнище, реорганизираха се логистичните вериги. Негативните очаквания в началото на войната, се оказаха не толкова негативни. Европейският хранителен пазар е в едно добро състояние.

Все пак, анализатори от целия свят твърдят, че в някой бъдещ момент от време ще се стигне до недостиг на хранителния пазар, или пък че ще настъпи продоволствена криза?

Засега пазарът работи идеално, имаме понижаващи се тенденции и сериозно предлагане. Негативната тенденция, че ни чака скъпо лято и продоволствена криза, са неверни. Точно обратното – в света има храна за изхранването на 30 млрд. души, всичко е въпрос на разпределение и логистика. Няма никакви икономически фактори за случването на продоволствена криза. Особено ЕС е много защитен от това да се случи нещо подобно. Очаквам до октомври – ноември, ако не се стане нещо необичайно, да сме свидетели на същите цени. Крайно негативните тенденции за хранителния пазар няма да се случат.

Как стои въпросът с вноса на плодове и зеленчуци от другите страни?

Ние сме членове на ЕС в една много здрава, конкурентноспособна среда. Много от нашите браншове искат да останат без такава среда, но това би било по-скоро вредно, отколкото полезно. Така че по отношение на конкуренцията, която идва от други дестинации, тя е много полезна. Към момента има доста голямо количество българско производство, това е характерно за летните сезони. Постоянните приказки, че се изхранваме изцяло с чуждо производство, съвсем не са толкова верни.

Всички производители на слънчоглед в момента имат голям проблем с това, че в България се внася евтин слънчоглед. Няма лошо, цената стигна нереалните 2000 лв. за тон, в стремежа за бърза печалба. Но пазарът е най-добрият регулатор – там, където се сблъсква голямото предлагане и голямото търсене, се получава най-справедливата цена. За някои тя може да не е добра, на някого може да не му удовлетворява потребностите, но това е най-справедливата цена.

И в момента пристигат стоки от Македония и Турция. Единственото нещо, което трябва да се прави, е те да влизат в компонентно равенство с произвежданите в България стоки. Идеята е целият внос да става по условията на закона, да не се добиват конкурентно предимства, вследствие на неплащане на данъци или да се преминава границата по странни начини. Държавата работи по въпроса, колкото може, и този процес е ограничен до минимум.

Във всеки случай, ако сравняваме българския пазар с този отпреди 15 години, тогава той беше в пъти по-неразвит, с доста по-големи обеми стоки, които влизаха от чужбина по неясен начин, и с много по-лоша конкурентна среда. Сега имаме един доста добре развит пазар на храни.

Как бихте коментирали скандалите на “Капитан Андреево” и многото проверки от страна на БАБХ? По какъв начин те ще рефлектират върху хранителния пазар и ще наблюдаваме ли повишени цени на плодовете и зеленчуците?

Всички тези проверки рефлектират положително върху пазара – когато има много контрол, се гарантира равното участие на играчите в конкурентната среда. Колкото повече проверки, толкова по-добре. Много сме далеч от това да стигнем състояние на свръхконтрол, но приветствам увеличаването на проверките по границите, това е защита за българските производители. Стоката, която влиза от трети дестинации, трябва да е на същите конкурентни равнища по отношение на българската.

Какво да очакваме до края на годината?

На фона на всичко, което се изговори, очаквам по-скоро сравнително спокоен пазар, който най-вече зависи от енергийната криза и случващото се с войната в Украйна до септември – октомври. Гарантирам, че 3 – 4 месеца напред няма да видим нищо особено на хранителния пазар. Надявам се да се намерят най-добрите решения и този стабилитет, който сега наблюдаваме, да се запази.