Дали Путин е агент на ЦРУ?

Упоритото нежелание на президента на САЩ Доналд Тръмп да каже нещо негативно за Русия е толкова стряскащо, че бившият директор на националното разузнаване Джеймс Клапър веднъж заяви, че Владимир Путин ръководи Тръмп, сякаш е служител на руското разузнаване. Може и да е. Но ако бях руски гражданин, щях да си задавам друг въпрос: Дали Путин не е американски шпионин?

Защо? Защото през последните години Путин предприе толкова много действия, допринесли за отслабването на руската икономика и човешкия капитал, че не може да не се замислите дали тайно не е в списъка с хора, на които ЦРУ плаща.

Някъде към 2007-2008 г. Путин изглежда реши, че възстановяването на Русия чрез грижи за нейните огромни човешки таланти и укрепването на върховенството на закона е прекалено трудно - то щеше да изисква споделяне на властта, провеждане на истински избори с реална конкуренция и изграждането на наистина диверсифицирана икономика, базирана на иновациите.

Вместо това Путин реши да потърси достойнство за Русия на погрешните места: като използва петролните и газови кладенци, а не хората; като подсилва руската армия, вместо да укрепва върховенството на закона; и като обогатява себе си и своя кръг от олигарси, обгръщайки се с руско православие и руски национализъм, които се харесват на основните му избиратели.

Най-големият бизнес всекидневник във Франция "Еко" неотдавна цитира руски специалист по информационни технологии, посочващ, че "Само Майкрософт регистрира повече патенти от цяла Русия!". Руският технологичен пазар не само е слаб, се казва в статията, а и "корупцията в съдебната система затруднява защитата на делото ви в съда, когато някой хищник поеме контрола над успешно стартиращо предприятие".

Независимо от перченето му без риза, и независимо от всички скорошни приказки как Путин се доказва като успешен авторитарен лидер, аз имам един въпрос: Защо тогава Путин е толкова несигурен за истинската си популярност в Русия, че дори след 20 години начело на страната се страхуваше да позволи на един единствен реален независим кандидат да се съревновава с него на последните президентски избори?

Истината е друга: Путин постоянно действа като фермер, който продава най-ценното си телешко за захарни бучки. С други думи, той търси краткотраен приток на енергия от захарта, за да повиши популярността си сред поддръжниците си от руските националисти, защото е несигурен, и плаща за това с истинско телешко, отслабвайки Русия в дългосрочен план. Телешко за захар не е добра сделка.

Така например през 2014 г. Путин превзе Крим и нахлу в Източна Украйна с маскирани руски военни - за да получи краткотраен прилив на енергия от "захарта" пред руския електорат - и в замяна му се наложи да търпи дългосрочни икономически банкови санкции, наложени от Запада, които помагат за забавяне на растежа на Русия.

През 2015 г., за да докаже, че Русия все още е свръхсила - още един прилив на енергия от "захарта" за неговите поддръжници - Путин изпрати в Сирия съветници, самолети на руските военновъздушни сили, екипи на специалните част и ракетни комплекси земя-въздух, за да попречи на свалянето на руския съюзник от Студената война, сирийския президент Башар Асад. Подкрепата на Путин, заедно с помощта от Иран, едва задържа Асад да не падне, но засега Путин е затънал в Сирия и не може да излезе, за да не падне Асад и той да изглежда глупаво.

Ето как опитният експерт по руска външна политика Владимир Фролов описа действията на Путин в Сирия в есе, публикувано в "Москоу таймс" на 5 март тази година: "В Сирия Русия открива, че спечелването на войната може да е по-лесно от спечелването на мира. Всеки път, когато президентът Путин обяви победа или намаляване на числеността на руските сили, както направи през декември, боевете се подновяват с нова интензивност и Москва е принудена да изпрати подкрепления...В момента Москва се бори да прехвърли военните си постижения в притежаващо международна легитимност политическо решение, което ще помогне на Русия да възстанови инвестициите си в конфликта. Засега Сирия остава неуправляема и разделена на феодални владения, управлявана от регионални сили със свои собствени интереси".

Най-скорошната размяна на телешко за захар, извършена от Путин, беше очевидната му заповед да използва бойно нервнопаралитично вещество, произвеждано само в Русия, за да отрови бившия руски шпионин Сергей В. Скрипал и дъщеря му Юлия в английския град Солсбъри. Отговорът на Запада беше това, което британската премиерка Тереза Мей нарече най-голямото в историята колективно експулсиране на предполагаеми руски разузнавачи - повече от 100 от над 20 страни.

Независимо дали моментът за отравянето беше подбран внимателно или съвпадението е случайно, нападението и западната реакция помогнаха на Путин да спечели повече гласове при поредните му съмнителни президентски избори - още един прилив на енергия, дължащ се на "захарта". Но на следващата сутрин Русия на Путин е по-изолирана от всякога. Освен това приближените на Путин и други руски олигарси - чиято игра е да печелят купища мръсни пари в Русия, след което да ги прехвърлят в Лондон, където могат да бъдат изпрани за съхранение - сега са наблюдавани от британските власти по-внимателно от всякога.

А след това идва ред и на дългосрочната стратегия на Путин - да залага срещу Майката природа, човешката природа и законът на Мур наведнъж (законът на Мур казва, че гъстотата на транзисторите в плътна интегрална схема нараства приблизително два пъти на всеки две години - бел. ред.). Той залага срещу Майката природа, че светът ще остане зависим от неговия петрол и газ в епоха на вредни промени в климата. Залага срещу човешката природа, че младите хора в страната му няма да искат да бъдат свободни да реализират пълния си потенциал, вместо да живеят само с подхранвани от "захарта" спомени за историческо величие. И залага срещу закона на Мур - че постоянният ръст на технологиите няма да позволи да руските младежи да се свържат и да сътрудничат, и да прозрат неговата салонна игра.

Проблемите на Путин не са нещо, на което се радвам. Аз бях против разширяването на НАТО; исках Русия да се интегрира в семейството на европейските демокрации. Една слаба, изолирана и унижена Русия е опасно нещо. Но за да процъфтява в дългосрочен план Русия се нуждае от "рестарт", който може да дойде само отвътре, но Путин няма да натисне този бутон.

"Без реформи руските тенденции за растеж в дългосрочен план не дават особени причини за оптимизъм, предвид лошия демографски профил, слабите институции и пълен провал в диверсифицирането на икономиката й, въпреки че има изключително талантливо и креативно население", написа миналата година във в. "Гардиън" Кенет Рогоф, икономист от Харвардския университет. "Ако светът продължава да се движи към намаляване на използването на въглеродни горива в бъдеще, Русия ще се изправи пред неизбежния избор: да започне икономически и политически реформи, или да се изправи пред продължаваща маргинализация, със или без западни санкции".

Тъжно е да видим как страната, дала ни Пьотр Илич Чайковски, Лев Толстой, Борис Спаски, Марк Захаров, Игор Стравински, Фьодор Достоевски, Александър Солженицин, Александър Пушкин, Рудолф Нуреев и съоснователя на Гугъл Сергей Брин, става по-известна с това, че е дала на света "новичок", смъртоносното нервнопаралитично вещество, използвано във Великобритания, "малките зелени човечета" (маскираните руски войници, превзели Източна Украйна) и "Гучифер 2.0", руският кибершпионин, хакнал през 2016 г. Националния комитет на Демократическата партия на САЩ.

Всичко това е "телешко за захар" - и това е наследството на Путин.