Георги Желязков 
Публични финанси
Държавата може да работи със стария бюджет до средата на 2017 г.
Законът за публичните финанси предвижда подобна ситуация
~ 2 мин.
С напускането на властта правителството ще оттегли одобреният на първо четене в комисия Закон за държавния бюджет за 2017 г. Това бе потвърдено от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, според която това е „най-логичното и благоприятно за страната решение“. Стъпката изглежда като наказателен ход, който Бойко Борисов предприема срещу служебния кабинет, който по всяка вероятност ще бъде сформиран отново от президента Росен Плевнелиев.
Който и да е следващият служебен финансов министър, той ще трябва изключително бързо да изготви нова финансова рамка на държавата. Това обаче е лесното. След това ще трябва да бъде одобрена от парламента, който в този си вид надали ще успее да го направи. А това означава, че тази работа ще остане за следващото Народно събрание, което ще бъде избрано през пролетта. Това е най-вероятният момент, когато ще се проведат предсрочните парламентарни избори.
И въпреки че управляващите като че ли се опитват да създадат усещане за големи проблеми от липсата на бюджет, такива с голяма вероятност няма да има. Причината е, че в Закона за публичните финанси подобна ситуация е предвидена. Дори да няма готов бюджет, просто ще се използва стария.
„Законът предвижда такъв случай – държавните институции не спират да работят, не спира плащането на пенсиите, просто няма допълнителни пари за нови политики“, коментира Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет.
От изтегляне на бюджета не се притеснява и икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков в коментар за Bloomberg TV Bulgaria. "В най-лошия случай той ще бъде отложен за следващата година", смята икономистът. По думите му по-големият проблем е свързан с възможността от подхлъзне на парламента и изпълнителната власт по линия на едно рязко увеличение на разходите. "Това би било стъпка в грешната посока и би влошило фискалната позиция на България", смята той.
Всъщност, благодарение на няколко промени в Закона за публичните финанси, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, работата на следващия кабинет и на Народното събрание ще бъдат улеснени. Причината е, че през миналата година бяха направени промени в Закона за публичните финанси, даващи повече гъвкавост на служебният кабинет при управлението на държавните финанси при липса на действащ парламент. В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.
Освен това промените дадоха възможност при липса на действащ парламент срокът за работа със стария бюджет да бъде удължен. Това удължаване е с времето, през което няма парламент, а при сформирането на такъв се дават три месеца. Т.е. държавата би могла да работи със старата финансова рамка, в която са предвидени около 2 млрд. лв. по-малко разходи, до средата на следващата година.
Който и да е следващият служебен финансов министър, той ще трябва изключително бързо да изготви нова финансова рамка на държавата. Това обаче е лесното. След това ще трябва да бъде одобрена от парламента, който в този си вид надали ще успее да го направи. А това означава, че тази работа ще остане за следващото Народно събрание, което ще бъде избрано през пролетта. Това е най-вероятният момент, когато ще се проведат предсрочните парламентарни избори.
И въпреки че управляващите като че ли се опитват да създадат усещане за големи проблеми от липсата на бюджет, такива с голяма вероятност няма да има. Причината е, че в Закона за публичните финанси подобна ситуация е предвидена. Дори да няма готов бюджет, просто ще се използва стария.
„Законът предвижда такъв случай – държавните институции не спират да работят, не спира плащането на пенсиите, просто няма допълнителни пари за нови политики“, коментира Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет.
От изтегляне на бюджета не се притеснява и икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков в коментар за Bloomberg TV Bulgaria. "В най-лошия случай той ще бъде отложен за следващата година", смята икономистът. По думите му по-големият проблем е свързан с възможността от подхлъзне на парламента и изпълнителната власт по линия на едно рязко увеличение на разходите. "Това би било стъпка в грешната посока и би влошило фискалната позиция на България", смята той.
Всъщност, благодарение на няколко промени в Закона за публичните финанси, предложени от финансовия министър Владислав Горанов, работата на следващия кабинет и на Народното събрание ще бъдат улеснени. Причината е, че през миналата година бяха направени промени в Закона за публичните финанси, даващи повече гъвкавост на служебният кабинет при управлението на държавните финанси при липса на действащ парламент. В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година.
Освен това промените дадоха възможност при липса на действащ парламент срокът за работа със стария бюджет да бъде удължен. Това удължаване е с времето, през което няма парламент, а при сформирането на такъв се дават три месеца. Т.е. държавата би могла да работи със старата финансова рамка, в която са предвидени около 2 млрд. лв. по-малко разходи, до средата на следващата година.
