ДДС влияе на достъпа до лекарства в България

Данъкът върху добавената стойност (ДДС), който се начислява върху лекарствените продукти, финансирани по линия на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлява предизвикателство за поддържане на достъпа до лекарства на приемливи цени. Това се посочва в макроикономически анализ за разпределението на бюджета на НЗОК преди и след въздействието на ДДС, изготвен от здравния икономист Аркади Шарков.

Сред изводите в доклада са, че включването на ДДС в цената на лекарствените продукти оказва пряко влияние върху здравноосигурителните плащания на НЗОК за фармацевтични продукти, като увеличава общата финансова тежест върху системата на здравеопазването.  Върху способността на НЗОК да закупува и осигурява достъп до основни лекарствени продукти влияние оказват още нарастващите плащания за лекарства и стратегическото използване на отстъпки.

Цената на лекарствата

Шарков е изчислил, че общата стойност с ДДС на заплатените през 2023 г. от НЗОК лекарствени продукти, предписани от лекарите, отпуснати и приложени на пациентите, достига 2.3 млрд. лв., или 33% спрямо общия бюджет на НЗОК за същата година.

Тази сума е пряко отражение на потребностите на пациентите от лекарствено лечение и на добавената тежест на ДДС“, пише той.

Същевременно бюджетът на НЗОК за лекарствени продукти за 2023 г. без ДДС е малко над 1.4 млрд. лв., или 20% спрямо общия бюджет на Касата за същата година.

Това е сумата, отразяваща готовността на държавата да осигури достъп до лекарствени продукти за осигурените лица, без да се взима предвид тежестта на ДДС.“

Припомняме, че в пандемията държавата въведе множество диференцирани ставки на ДДС за групи стоки и услуги, някои от които все още действат. Стигна се дори до сваляне на ДДС ставката за алкохола, но за лекарствата народните представители никога не се съгласиха. Министерството на здравеопазването предложи намаляване на ДДС за лекарствата от 20 на 5% през 2021 г., но и това не се случи. От време на време БСП предлага ставката да бъде намалена на 9%, но отново не среща разбиране от останалите партии.

Общия размер на отстъпки и компенсации, заплатени от фармацевтичните компании, които покриват в пълен размер разликата между здравните потребности от лекарствено лечение и бюджета на НЗОК за лекарства за 2023 г., е 623 млн. лв., или 9% спрямо общия бюджет на НЗОК.

Нарастващите плащания на НЗОК към аптеки и болници за фармацевтични продукти, обусловени от разработването и навлизането на нови и иновативни методи на лечение, оказват допълнителен натиск върху бюджета на НЗОК, който до голяма степен се компенсира от заплащаните от фармацевтичните компании отстъпки и компенсации по Механизма за устойчивост и предвидимост“, посочва още Шарков в анализа си.

Въпреки това, стратегическите преговори с фармацевтичните компании и ефективната конкуренция след изтичането на ексклузивитета се очертават като възможни мерки за намаляване на финансовата несигурност, балансиране на неустойчивото нарастване на отстъпките и компенсациите по Механизма и подобряване на предвидимостта за НЗОК и фармацевтичните компании.

Тъй като България все още се опитва да се ориентира в сложността на финансирането на здравеопазването, изводите от този анализ предлагат насоки за политиците, здравните администратори и заинтересованите страни. България може да повиши устойчивостта на своя модел на финансиране на здравеопазването като се справи с идентифицираните предизвикателства и използва възможностите за оптимизация. По този начин НЗОК може да продължи да изпълнява мисията си за предоставяне на всеобхватни и достъпни здравни услуги на българското население, се заключва в анализ.

За анализа

Документът предлага ценна информация за фармацевтичната индустрия, като подчертава сложната динамика между финансирането на здравеопазването, икономическите условия и политическите рамки.

Като разбират факторите, които влияят върху разпределението на бюджета на Касата за лекарствени продукти, фармацевтичните компании могат да се ориентират по-добре в българския здравен пазар. Анализът хвърля светлина върху възможностите за стратегическо сътрудничество, като позволява на компаниите да съобразят своите стратегии за осигуряване на лекарствени продукти в България и ценообразуване с приоритетите и ограниченията на НЗОК.

Освен това той подчертава значението на иновациите и ефективността за задоволяване на здравните потребности на населението в рамките на устойчив финансов модел. Този анализ би могъл да послужи и като основа за оптимизиране на пазарните подходи в България, подчертавайки решаващата роля на участието на индустрията в политическите дискусии и приноса към решенията в областта на здравеопазването, които балансират икономическата ефективност с достъпа на пациентите до основни и иновативни лечения.