Директните плащания – история или бъдеще за ОСП

Може да се каже, че дебатите за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., поне в Европа, навлязоха в най-разгорещената си фаза. За добро или за лошо вече и широката общественост е допусната в него, чрез публичното онлайн обсъждане, което стартира Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” под мотото „Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика”.

Но нужна ли е наистина промяна на ОСП?

Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.? Истината е, че все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ. Кой тогава има нужда от промяна? Не са фермерите със сигурност. Смяната на системата на директното подпомагане през 7 години освен, че е скъпо, е и опасно. Липсата на предвидимост определено влияе негативно в икономически план на земеделските производители. Същото важи и за администрацията, независимо дали е национална или европейска. Това обаче не е така за политиците. Докато властимащите получават политически дивидент, обещавайки на своите избиратели светло бъдеще, чиновниците губят време и енергия, опитвайки се да поправят допуснатите грешки и да дадат смислено обяснение на потърпевшите. Ето защо ако има промяна в ОСП след 2020 г., то най-важният елемент – директните плащания - трябва да бъде структуриран така, че през 2023 г. да няма нужда от нови реформи.

В очакване на развоя – по-малко пари, повече хора, нестабилен пазар

През 2016 г. когато неофициално се заговори за промяна в ОСП, много държави-членки, по примера на Франция и Холандия, започнаха да представят своите анализи и концепции. През есента на същата година по поръчка на Европейския парламент бяха изготвени и публично представени три концепции за промяна на Директните плащания, Пазарните мерки и Развитието на селските райони. В момента Европейската комисия прави консултации на политическо и експертно ниво, като се очаква в края на 2017 г, да изготви и представи Комюнике с различните политически варианти. На база на това Комюнике, през 2018 г. ще започне детайлният дебат, свързан с ОСП, нейният вид и бъдеще.

В момента идеите и предложенията за промяна са много и различни, като варират от запазване на настоящата система, до пълно преструктуриране и създаване на допълнителни стълбове в ОСП. В едно обаче всички са убедени – за да съществува ОСП, тя трябва да бъде адекватно финансирана. Въпреки, че дебата за новата Многогодишна финансова рамка все още не е започнал, вече се промъкват опасения за намаление на бюджета на ОСП. Като основна причина за това се изтъква Brexit, икономическата обстановка и увеличения миграционен натиск. В същото време намалението на цените на земеделската продукция и забраната за внос на земеделска продукция, която Русия едностранно наложи, допълнително оказват натиск върху земеделските производители. Не трябва да се забравят и международните ангажименти, свързани с опазване на околната среда и климата, които бяха поети на ниво ООН и които ще трябва да бъдат инкорпорирани във всички сфери на производство.

Общоевропейско плащане

Като един от възможните варианти за промяна може да се разгледа идеята за разделяне на ОСП на две направления – национално и общоевропейско. Не трябва да се забравя, че ОСП е една от първите общи политики на ЕС. В тази връзка напълно е възможно част от директните плащания, а именно базовото плащане, да стане общоевропейско. Съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, до 2020 г. всички държави-членки трябва да въведат схемата за основно плащане. Важно е да се отбележи, че схемата за основно плащане, а в случая с Р България - Схемата за единно плащане на площ, е най-опростеното и предвидимо плащане. При това положение, въвеждането на едно общо европейско основно плащане с еднакъв размер за територията на целия Европейски съюз, е напълно резонно. Във финансово отношение това би означавало бюджетът на ЕС за земеделие да се раздели на две. Първата част да формира бюджета на това общоевропейско плащане, а от втората част да се формират индивидуалните пакети на Държавите-членки. Ако се появи такова предложение е важно да се преценят положителните и отрицателните страни на едно такова общоевропейско плащане.

Положителни страни:

От политическа гледна точка основната положителна страна ще бъде заздравяването на Европейския съюз като такъв. Формирането на общоевропейско плащане ще даде гаранции, че всички членове на ЕС и всички негови граждани са равноправни и се третират като такива. Това ще гарантира, че създаването на ЕС на „две скорости”, няма да се отрази на най-голямата и стара обща политика на ЕС, а именно ОСП. В същото време, във външнополитически аспект, това ще даде много положителни сигнали на всички партньори на ЕС. От икономическа гледна точка това общоевропейско плащане ще даде сигурност на европейските фермери, както от гледна точка на размера на плащането, така и от гледна точка на времето, в което те ще го получат. Това ще осигури и така нужната предвидимост в доходите и възможност за планиране на разходите. Отделно ще се намали постоянно увеличаващото се икономическо разделение между земеделците, което ще спомогне за създаването на една по-добра конкурентна среда вътре в самия ЕС.

Отрицателни страни:

От политическа гледна точка основната отрицателна страна на въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще бъде намалението на индивидуалните пакети на Държавите-членки и свързаното с това намаляване на националното влияние и националните политики за сметка на общоевропейските. Отделно това би означавало администрацията в Брюксел да поеме отговорност за прилагането на част от политиката, която формира. От икономическа гледна точка, може да се окаже, че въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще доведе до намаление на общия размер на директните плащания спрямо фермерите в някои държави-членки, докато в други ще доведе до увеличение.

Запазване на базовото плащане

Независимо от всичко трябва да се има предвид за кого е създадена ОСП, към кого са насочени всички приоритети в нея и каква е нейната цел. Затова при всички случаи опростеното основно плащане трябва да се запази. А ако се приеме създаването на общоевропейско базово директно плащане, то по отношение на подпомагането, което ще зависи от държавите-членки и чрез което те ще правят национална политика, трябва да има ясно разделение между инвестиционните и компенсаторните схеми. Напълно възможно и резонно би било националните директни плащания да съдържат всички компенсаторни плащания, които земеделските производители получават в замяна на поетите от тях ангажименти за опазване на околната среда и климата. Особено като се има предвид, че тези ангажименти в бъдеще ще стават все повече. Няма логика еднотипни плащания да се съдържат и в двата стълба на ОСП. По-добрия вариант би бил всички плащания на площ от сегашния Втори стълб да бъдат обединени с тези в Първи стълб. При това положение, чрез Програмите за развитие на селските райони, всяка една държава-членка ще може по-добре да отрази инвестиционните нужди на своите земеделски производители.

Без подкрепа за индустриалните фермери

Паралелно с понятието за „Активен фермер” е напълно възможно да се появи и понятието „индустриален фермер”. В условието на намален бюджет е напълно възможно системата за намаление на плащанията над определен размер т.нар. „capping“ да бъде заменена с едно такова понятие. При това положение, с цел запазване на средства за малки и средни земеделски производители и развитие на икономиката в селските райони, ферми, които попадат в едно такова определение да бъдат изключени от субсидиране.

Един такъв хипотетичен сценарий е напълно възможно да се случи. Идеите и възможностите за модернизиране, опростяване или просто промяна на ОСП са много и идват отвсякъде. Част от тях ще се реализират, част от тях ще си останат просто идеи. Промяната обаче е започнала. Ето защо е много важно Министерство на земеделието и храните да направи публичен анализа, на база на който администрацията подготвя националните ни приоритети. Много е важно тези приоритети да бъдат представени и обсъдени със земеделските стопани. Още повече, че началото на реалния дебат ще стане по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще имаме реалния шанс националните ни идеи да станат европейски и да се реализират.