Два варианта за регионална минимална заплата

Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на МРЗ на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната.

Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика. В резултат, нивото на МРЗ поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд. Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.

Първата – и най-проста – възможност е да приложим модела на изчисление на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище. Представеното тук изчисление за улеснение ползва средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура. За сравнение разглеждаме данни от 2016 г. нататък.

Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока МРЗ тя е приблизително два пъти над  тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие – очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават. През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем МРЗ е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата.

През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лв. Това е резултат от по-бързи ръст на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил значително по-нисък, като с под 600 лв. биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.

Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната – тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално ниво – комбинация от промяната в брутния вътрешен продукт на областите, изменението в потребителските цени и динамиката на коефициента на безработица (по-подробно за избора на индикаторите – тук).

Изчислените като функция на икономическия ръст, ръста на цените и безработица регионални минимални заплати срещат някои видими ограничения в данните. Едното е самата им достъпност – данни за БВП по области са  достъпни до 2021 г., което е и причината да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 г. На регионално ниво изцяло липсва изчисление на равнищата на потребителски цени, което означава, че всички области ползват един и същи ценови индекс. С други думи, очевидно при евентуално възприемане на подобен подход ще е необходимо подобряване на статистиката – и откъм достъпност на данни, и откъм тяхната навременна публикация. Редно е да напомним и за липсата на редовно изчисление на медианна заплата (и липсата на такова поначало на регионално ниво).

Извън тези проблеми, представеното в Таблица 2 разпределение постига сходни разлики между областите в сравнение с първия подход. Основната разлика идва от по-умерения ръст в областите с по-високи средни заплати, като само столицата успява да надхвърли реалната МРЗ за 2021 г. от 710 лв. Видимо ще е необходимо и да се ползват корективи механизми, в резултат на много по-динамичните икономически процеси на местно ниво в сравнение с националните, които могат да доведат до нежелани резултати при ползването на „чиста“ формула – пример за това е много бързото повишение на представената тук МРЗ за Кърджали, резултат от значителния ръст на БВП след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, така получената МРЗ е по-ниска от реално национално определената, което би означавало и че ще представлява по-малка пречка на входа на пазара на труд в областта.

Разбира се, важно е да подчертаем дебело, че представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална МРЗ. Дори и при тези първоначални изчисления обаче излизат наяве важни проблеми – актуалността на данните, необходимостта от включване на „спирачки“, решението дали при спад на икономическата активност или ръст на безработицата минималната заплата да намалява, или да остава без промяна. Тези подходи, разбира се, по никакъв начин не адресират и големите разлики в заплащането в различните отрасли в рамките на регионите. Тези и много други казуси ще трябва да бъдат решени, ако се намери политическа воля за регионално диференциране на минималната заплата в опит да се ограничат максимално негативните ѝ последствия върху по-слабо икономически развитите части на страната.

 Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)