Германия влезе в историческа рецесия

Германската икономика се сви с 2.2% през първото тримесечие на 2020 г., което е най-резкият ѝ спад за последното десетилетие. Статистическите данни предлагат първата картина за нанесените от коронавируса и мерките за овладяването му щети върху стопанската активност, предава Bloomberg.

Спадът в потребителските разходи и капиталовите инвестиции се дължи на само две седмици официално блокиране на икономиката, тъй като едва към края на март бяха въведени тежките мерки в Германия, които ограничиха бизнес активността. Правителствените разходи и строителството осигуряват известен баланс в страната, сочат данните.

За цялата еврозона икономическият срив за първото тримесечие достига до 3.8%, което надминава този през първото тримесечие дори и по време на кризата през 2008 - 2009 г. Той води и до спад на заетостта - първият такъв от 2013 г.

Ревизията на резултатите за икономиката на Германия през четвъртото тримесечие на 2019 г. показва, че най-голямата европейска икономика вече е в режим на рецесия. Тъй като наложените ограничения се премахват бавно, се очаква икономиката да страда повече през второто тримесечие на тази година.

Германското правителство вече е мобилизирало около 1.2 трлн. евро в подкрепа на германския бизнес и работи върху допълнителни инструменти за бърз „рестарт“ на икономиката. Повече от 370 хил. души загубиха работата си само през април, а програма, в която държавата компенсира голяма част от заплатите, загубени, когато предприятията съкратиха работните часове, получиха заявления за повече от 10 млн. служители.

Финансовият министър Олаф Шолц в четвъртък обеща стимулираща програма от началото на юни, която ще се съсредоточи върху инвестирането в „модерно и климатично бъдеще“. Управителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева похвали третата по големина икономика в света за стимулите, които „впряга“ в помощ на икономиката.

Италианското правителство прие стимулиращ пакет на стойност 55 млрд. евро тази седмица, за да се опита да подкрепи икономиката, след като предишен план за 25 млрд. евро през март беше счетен за недостатъчен. Според данните на статистическата платформа Statista Италия все още е сред европейските страни с най-малък дял на стимулите спрямо размера на брутния вътрешен продукт. Спадът на продажбите и поръчките в промишлеността в страната надхвърли 25% през март.

Все пак Германия се справя по-добре с икономическата ситуация от голяма част от останалата част от еврозоната. Франция, Италия и Испания са регистрирали свиване на брутния вътрешен продукт през първото тримесечие с около 5%.

Отчасти това се дължи на факта, че германските ограничителни мерки бяха сравнително леки и влязоха в сила едва на 23 март - по-късно, отколкото в други страни. Освен това икономиката разчита на производството и търговията, сектори, които издържат на кризата малко по-добре от услугите и туристическите индустрии, които са доминиращи в южната част на Европа.

Прогнозите за Германия - както и за еврозоната - са много несигурни и до голяма степен зависят от това как се развива огнището. Най-голямата икономика в региона е на път към най-лошата си рецесия след Втората световна война, като Европейската комисия прогнозира спад на производството от 6.5% през тази година.

За сравнение българската икономика все още отчита ръст през първото тримесечие, макар и най-малкият за последните пет години, но Европейската комисия очаква годишен спад в размер на 7.2%.

Германското министерство на икономиката изрази увереност в петък, че страната вече е видяла най-лошото от коронавируса.

„Възстановяването започна с предпазливото премахване на блокадите в началото на май. Но този процес ще отнеме повече време поради продължаването на пандемията", се казва в изявлението.

Европейската централна банка също даде известна надежда икономиката да започне да се подобрява през втората половина. В същото време политиците, включително вицепрезидентът на ЕЦБ и главният икономист, предупредиха, че скоростта и обхватът на възстановяването ще зависят главно от връщането на доверието у потребителите.

В Китай индустриалното производство се увеличи през април за първи път след избухването на вируса, което предполага, че икономиката започва да възстановява загубите. Въпреки това продажбите на дребно удължиха своя спад.

Очаква се ресторантите и хотелите да не работят на пълен капацитет, докато няма ваксина или лечение на вируса, а нарушенията във веригите на доставки означават, че производителите и страните, ориентирани към износ, ще продължат да се борят.