13-годишното момче на име Google

Когато на 12 септември 2005 г. на бял свят се появява малко момченце, раждането му влиза в заглавията на много медии по света, не само в родната Швеция. Причина за интереса към него е нетипичното му име – той е кръстен на технологичния гигант Google, припомня CNBC. 

Цялото му име е Оливър Кристиян Гуугъл Кай (Oliver Christian Google Kai). Новината за това достига и до редиците на американската корпорация, която дори отразява събитието с публикация в блога си. В него от Google пишат: „Пожелаваме му дълъг живот и добро здраве и се надяваме съучениците му да не са прекалено сурови с него“. 

По онова време бащата на момченцето – Валид Елиас Кай, работи в маркетинг отдела на американската компания. Той не крие възхищението си от услугите на Google, както и интереса си към числото „googol”, от което произлиза името на търсачката. 

Днес Оливър Кай е на 13 години с кафява коса и скоби на зъбите. На въпрос какво е чувството да е кръстен на една от най-могъщите компании в света, той признава, че понякога се притеснява от това. „Хората ме питат защо името ми е такова и аз им казвам“, споделя той. 

Тъй като все пак Гуугъл не е първото му име, той не се представя с него, а когато го узнаят, връстниците му всъщност не са оскърбителни към него. 

„Понякога хората ме наричат умния човек“, разказва още Оливър, добавяйки - „като Google, все едно знам всичко“. 

Според баща му той действително е умен и има специален характер. Все пак понякога, за да го подразни или да се пошегува с него, той се обръща към сина си с Гуугъл или Оливър Гуугъл.

Бащата на Оливър признава, че и до днес продължава да използва Google много в своята работа, но изборът да кръсти сина си на търсачката не е бил „PR ход“, настоява той. Въпреки че името е вдъхновено от нея, Кай и съпругата му са инспирирани и от литературен герой, наречен Гуугъл. 

Да нарекат детето ти по този начин – на търсачката, литературния герой и огромното математическо число – било и като пожелание за това Оливър да създаде наистина много приятели в живота си. 

„Беше нещо специално и уникално“, казва още бащата, който няколко години дори поддържа блог, посветен на своя син.