Големите нефтени компании вече се превръщат в електрически
Перспективата те да изместят традиционните играчи в производството на ток е напълно реална
© ECONOMIC.BG / Maxpixel
~ 3 мин.
Когато големите компании от петролния сектор започнаха да купуват мрежи от станции за презареждане на електромобилите, както и производители на батерии, те вероятно са получили похвали за навлизането си в сфера, която е далеч от основния им, все по-непопулярен, бизнес. Сега се предприема нова стъпка: суперголемите петролни играчи имат грандиозни планове как зарядните станции да станат много по-използвани.
Този ход всъщност беше само въпрос на време. Интегрираните петролни компании знаят каква е важността да се обхване цялата верига за доставки, затова е логично те да искат да стъпят в производството на електроенергия, след като вече имат присъствие в сектора с най-висок ръст в търсенето на ток: електрическите превозни средства.
Френската компания Total проправи пътя миналата година, купувайки за над 1.7 млрд. долара местния търговец на ток Direct Energie. Според главния изпълнителен директор на фирмата Патрик Пуяне електричеството ще е горивото на ХХІ век и Total използва всяка възможност за разширяване в тази област. Всъщност от 2014 г., когато Пуяне оглави компанията, насам, след поредица от придобивания, Total се превърна и в производител на електричество. Това се случи чрез покупки на компании за добив на ток (Eren), за производство на батерии (Saft) и за електроразпределение (Direct Energie и Lampiris).
Освен това Total не е сама. Наскоро Shell влезе в основния новинарски поток с плановете си не просто да влезе в производството на електроенергия, но и до 2030 г. да стане най-големият играч в сектора. През март Bloomberg написа, че англо-холандският гигант харчи по 2 млрд. долара годишно за своите нови енергийни подразделения, чиято цел е да увеличат присъствието на компанията в производството на по-чистата електрическа енергия. Този сегмент би могъл да донесе възвръщаемост между 8% и 12%, прогнозира ръководителят на новото електиреческо звено Мартен Ветселар.
Подобно на Total, и Shell се разраства чрез придобивания в областта на генерирането и дистрибуцията на ток, както и на презареждането на електромобили. Този енергиен план съвпада със стратегията на компанията да понижи от 50% на 25% дела на петрола от общото производство. И не само това – Shell планира да даде материално изражение на своите енергийни амбиции чрез по-голямо залагане на възобновяеми енергийни източници, а не на конвенционалното производство и разпределение на електроенергия.
Стъпването на големите петролни играчи в сферата на тока прилича на това, което направиха големите тютюневи компании, след като редица държави въведоха ограничения за пушенето – производителите се прегрупираха и навлязоха в сектора с електронните цигари. Човек лесно може да направи паралел между подходите на двата вида компании. При прехода към електричество обаче нефтените компании са в по-добра позиция. Търсенето на електроенергия се очаква да расте все по-бързо, не само защото мнозина вярват, че електромобилите ще станат повсеместно използвани, но и защото световното население се увеличава и ще му трябва все повече електричество.
Големите петролни компании да се превърнат в големи електрически такива и възможността да изместят традиционните играчи от първите места е напълно реалистична перспектива. Както отбелязва Критчоу в своя анализ, големите петролни компании имат не само амбициите, но и средствата, с които да ги постигнат: нито една компания за възобновяеми енергийни източници не може да се конкурира по приходи и печалби с който и да е от тези гиганти.
Този ход всъщност беше само въпрос на време. Интегрираните петролни компании знаят каква е важността да се обхване цялата верига за доставки, затова е логично те да искат да стъпят в производството на електроенергия, след като вече имат присъствие в сектора с най-висок ръст в търсенето на ток: електрическите превозни средства.
Френската компания Total проправи пътя миналата година, купувайки за над 1.7 млрд. долара местния търговец на ток Direct Energie. Според главния изпълнителен директор на фирмата Патрик Пуяне електричеството ще е горивото на ХХІ век и Total използва всяка възможност за разширяване в тази област. Всъщност от 2014 г., когато Пуяне оглави компанията, насам, след поредица от придобивания, Total се превърна и в производител на електричество. Това се случи чрез покупки на компании за добив на ток (Eren), за производство на батерии (Saft) и за електроразпределение (Direct Energie и Lampiris).
Освен това Total не е сама. Наскоро Shell влезе в основния новинарски поток с плановете си не просто да влезе в производството на електроенергия, но и до 2030 г. да стане най-големият играч в сектора. През март Bloomberg написа, че англо-холандският гигант харчи по 2 млрд. долара годишно за своите нови енергийни подразделения, чиято цел е да увеличат присъствието на компанията в производството на по-чистата електрическа енергия. Този сегмент би могъл да донесе възвръщаемост между 8% и 12%, прогнозира ръководителят на новото електиреческо звено Мартен Ветселар.
Подобно на Total, и Shell се разраства чрез придобивания в областта на генерирането и дистрибуцията на ток, както и на презареждането на електромобили. Този енергиен план съвпада със стратегията на компанията да понижи от 50% на 25% дела на петрола от общото производство. И не само това – Shell планира да даде материално изражение на своите енергийни амбиции чрез по-голямо залагане на възобновяеми енергийни източници, а не на конвенционалното производство и разпределение на електроенергия.
Според някои експерти генерирането и доставянето на ток вече се превръща в новото бойно поле на големите петролни компании. Андрю Критчоу, основният говорител за Европа, Близкия Изток и Африка на анализаторската компания S&P Global Platts, в наскоро публикуван анализ предупреди, че бързото навлизане на големите нефтени играчи в областта на електричеството би могло „да създаде нов вид огромни монополи, контролиращи електрическата енергия“. Ако изобщо се появяват – възможност, за която засега няма отговор възможна ли е – такива монополи ще видим след много време.
Стъпването на големите петролни играчи в сферата на тока прилича на това, което направиха големите тютюневи компании, след като редица държави въведоха ограничения за пушенето – производителите се прегрупираха и навлязоха в сектора с електронните цигари. Човек лесно може да направи паралел между подходите на двата вида компании. При прехода към електричество обаче нефтените компании са в по-добра позиция. Търсенето на електроенергия се очаква да расте все по-бързо, не само защото мнозина вярват, че електромобилите ще станат повсеместно използвани, но и защото световното население се увеличава и ще му трябва все повече електричество.
Големите петролни компании да се превърнат в големи електрически такива и възможността да изместят традиционните играчи от първите места е напълно реалистична перспектива. Както отбелязва Критчоу в своя анализ, големите петролни компании имат не само амбициите, но и средствата, с които да ги постигнат: нито една компания за възобновяеми енергийни източници не може да се конкурира по приходи и печалби с който и да е от тези гиганти.
