Гвоздейков оправда проблемите в германските вагони с токови удари

Бившият транспортен министър Георги Гвоздейков излезе с дълъг пост в социалните мрежи, в който защити сделката за закупуване на 76 пътнически вагона втора ръка от германската Deutsche Bahn. Постът му във Фейсбук идва като реакция на общественото недоволство и медийни публикации, свързани с високите температури и неработещи климатици в тези вагони, както и с коментари на настоящия премиер Росен Желязков и министъра на транспорта Гроздан Караджов, че вагоните са непригодни за българските условия.

Гвоздейков, който инициира сделката по време на своя мандат, приема вината за проблемите, но подчертава, че те произлизат от дългогодишни неглижирания на българската железопътна инфраструктура. Според него закупуването на вагоните е било необходимо, за да се замени „ненадеждният, опасен и свръх остарял подвижен състав“ на БДЖ, осигурявайки влакове за най-натоварените линии.

Гвоздейков обобщава, че въпреки че вагоните са предназначени за високи скорости, които не могат да бъдат постигнати в България, пътниците страдат от дискомфорт заради остарялата инфраструктура и нестабилното електричество, което води до срив в климатичните системи.

В отговор на честите оплаквания за спиращи климатици, Гвоздейков дава две основни причини, свързани с електрическата контактна мрежа на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ).

Нестабилно електричество и токови удари

Гвоздейков обяснява, че поради компрометирана на места контактна мрежа, машинистите често се налага да свалят пантографа на локомотива, за да не чупят контакторите по мрежата. При прекъсване на захранването, системите на вагоните, включително климатиците, се рестартират. Ако тези рестартирания се застъпят с повторно прекъсване на захранването, системите блокират. Той успокоява, че вагоните са съвместими с българската електрическа мрежа, но самите спадове на напрежението и токовите удари пречат на нормалната им работа.

Претоварване на системите

Бившият министър посочва, че в техническата инструкция на вагоните е дадено изрично указание термостатите да стоят в централно положение, а не в максималното за охлаждане, особено при температури над 32 градуса. Претоварването на системите за охлаждане и захранване с енергия, причинено от настройване на максимално охлаждане, води до повреди и сривове.

Защо прозорците не се отварят?

Гвоздейков отговаря и на критиките, че прозорците на вагоните не се отварят, което превръща пътуването в „капан“, когато климатикът не работи. Той обяснява, че прозорците на тези вагони (както и на всеки нов влак) са проектирани да не се отварят поради съображения за безопасност при движение с висока скорост (над 160 км/ч) и за осигуряване на комфорт и намаляване на шума.

По думите му проблемът с акумулирането на допълнителна топлина и дискомфорта произтича от липсата на модерна железопътна инфраструктура в България, която да позволява високи скорости. Според неготова е проблем на НКЖИ, тъй като „релсите са техни“.

Дългогодишни проблеми и пътят напред

Бившият министър призовава настоящия си колега да намери решения на проблемите, които той не е успял да реши за една година, и се обръща към критиците, заявявайки, че проблемите на БДЖ са „доста назад във времето“ и не могат да бъдат решени с „политическо говорене и язвителни журналистически списвания“. Той изразява надежда, че както при хеликоптерите за спешна помощ, и с влаковете „някой ден“ ще се постигне напредък.

Въпреки защитата на Гвоздейков, закупените от БДЖ вагони бяха обект на сериозни критики. Темата за тяхната „непригодност“ беше повдигната както от настоящия премиер Росен Желязков, който заяви, че адаптирането им е твърде скъпо, така и от министър Гроздан Караджов, който разпореди техници да пътуват във влаковете, за да рестартират климатиците.