История на трагедията: 38 години от най-тежката ядрена катастрофа в Чернобил

На 26 април 2024 г. се навършват 38 години от най-тежката ядрена катастрофа в историята. В ранните часове на събота, 26 април 1986 г., 4-ти реактор в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява катастрофална експлозия, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последствия за човечеството. По време на катастрофата през 1986 г. Украйна е част от Съветския съюз, а припят е град, построен за работниците в атомната електроцентрала и техните семейства. 200 000 души са евакуирани за часове.

Ядрената катастрофа става факт, след като инженери в завода извършват тест, за да видят какво ще се случи при прекъсване на тока. След прекъсване на захранването на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът вече е нестабилен. Намалената мощност забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за охлаждане на системата, това, което остава, се превръща в пара, създавайки огромно налягане. Когато операторите разбират какво се случва, вече е твърде късно.

Експлозията е толкова мощна, че огненото кълбо изхвърля 1000-тонния стоманен капак на реактора - същото тегло като три пътнически самолет Боинг 747. Взривът предизвиква неконтролируем пожар в ядрото на графитния реактор, като започват да се изпускат големи количества радиоактивен материал в атмосферата, който впоследствие е пренесен на големи разстояния от въздушните течения. Настъпва и частично разтопяване на ядрото.

Според доклад на Greenpeace от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. неправителствената организация Съюз на загрижените учени, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил, ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

Трагедията е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба, а 4-ти реалктор е заграден с нестабилен бетонен пашкул.

Изпратени са „ликвидатори“ - името, дадено на работниците, които помагат да се овладее експлозията и изложеното ядрено ядро. Ликвидаторите са изправени пред големи дози радиация, за да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от близките райони. Учените се страхуват, че може да възникне нова експлозия, която да произведе сила от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на огромно радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за спирането на бъдещи експлозии. В резултат на действията им много от работници получават тежки здравословни проблеми от радиацията.

На 27 април 30 000 жители на Припят са евакуирани. В дните след бедствието ръководството на Съветския съюз се опитва да прикрие инцидента, но на 28 април шведските станции за мониторинг съобщават за необичайно високи нива на пренасяна от вятъра радиоактивност и настояват за обяснение. Съветското правителство признава, че е имало авария в Чернобил, като по този начин предизвиква международно недоволство относно опасностите, породени от радиоактивните емисии.

Последствията имат огромни политически и икономически последици. През следващите години Съветският съюз е подложен голям натиск и претърпява масивни промени. Когато Чернобилската електроцентрала избухва, не е засегнат само тогавашния СССР. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи от вятъра над много европейски страни – първоначално в Беларус, Русия, България и скоро достига на запад до Франция и Италия. В България в продължение на дни след случилото се официалните власти отричат и крият информация.

Милиони акри гори и земеделски земи са замърсени и въпреки че хиляди хора са евакуирани, стотици хиляди остават в замърсените райони. Освен това през следващите години много животни се раждат деформирани, а сред хората се очакват няколко хиляди радиационно-индуцирани заболявания и смъртни случаи от рак в дългосрочен план.

До 4 май и топлината, и радиоактивността, изтичащи от активната зона на реактора, са задържани, макар и с голям риск за работниците. Радиоактивните отломки са заровени на около 800 временни места, а по-късно през годината силното радиоактивното ядро ​​на реактора е затворено в бързо построен гигантски „саркофаг“ от бетон и стомана, който по-късно е счетен за структурно нездрав. През следващите години се смята, че има опасност от срутване и е необходимо ново решение.

През 2010 г. започва изграждането на по-голям стоманен капак, известен като New Safe Confinement. През 2016 г. работата по новото покритие приклюва и огромната стоманена арка е преместена на мястото си за няколко седмици. За разлика от оригиналния саркофаг, новият е проектиран да издържи дълго време - около 100 години - и ще позволи безопасното демонтиране на реактора отвътре с помощта на дистанционно управлявано оборудване. Все още има огромни количества опасен радиоактивен материал в реактора и ще отнеме още много години, преди да стане напълно безопасен. Проектът струва около 1.5 милиарда евро.

С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. контролът върху обекта преминава към Украйна. Електроцентралата, градът и районите около него ще бъдат твърде опасни за живеене в продължение на стотици години. Около електроцентралата има 30-километрова забранена зона, която стана популярна дестинация за туристи преди руската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г. По време на войната през 2022 г., руските сили превзеха Чернобил след кратка, но ожесточена битка. Битката на мястото на най-тежката ядрена катастрофа в света доведе до опасения за повреда на защитната конструкция и възможността за широко разпространено радиоактивно замърсяване.

Днес все още могат да бъдат видени някои от вещите на жителите на Припят - точно там, където са оставени преди 38 години. И все пак през изминалите десетилетия учените бяха изненадани колко добре се възстановява природата в района. Животните са пострадали от радиацията, но се възползват от липсата на хора. Сега районът е богат на различни видове диви животни и е дом на вълци, диви коне, диви свине, рисове и глутници бездомни кучета. Последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа е довело до много научни изследвания за въздействието на радиацията.

През 2015 г. учените изчисляват, че има седем пъти повече вълци в забранената зона, отколкото в близки сравними райони, благодарение на липсата на хора. Припят обаче си остава град призрак. Виенското колело от увеселителен парк, който трябва да отвори една седмица след експлозията, стои замръзнало във времето. Детските играчки са изоставени там, където са били оставени преди много години.