Туризъм
Какво дължат българите на Русия?
Защо Кремъл постоянно натяква, че България има исторически дълг към Русия, за който постоянно забравя?
~ 5 мин.
Едва ли има период в новата история, за който може да се твърди, че отношенията между България и Русия са били еднозначни. Този факт звучи още по-убедително на фона на множеството нападки от страна на Кремъл и неговата пропагандна машина срещу българската политика и нейните приоритети. Вече не минава и месец, а понякога и седмица, без да прозвучи познатият припев за амнезията, която обхванала България по отношение на освобождението на страната от османско владичество и за неподнесената признателност, която съвременните български поколения дължали на руските им връстници и техните деди.
„Надявам се, че в България има хора, които не са забравили кой е помогнал на българския народ да се отърси от османското иго, кой е помагал на страната и в други тежки моменти. Българите трябва да следват националните си интереси и не трябва да допуснат това, което се случи с любимата ни братска Украйна“, заяви руският външен министър Сергей Лавров по време на състоялата се наскоро традиционна годишна пресконференция на подопечното му ведомство.
По-късно пред подобен формат Путин се оплака, че Русия била измислила „Южен поток“ за да помогне на България, но в замяна получила неразбиране, граничещо с глупост заради огромните пропуснати ползи за българската икономика.
„Вечната благодарност“
Бившият български посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че съвременните поколения българи не дължат нищо на връстниците си в Русия. Сегашните българи са в дълг единствено пред собствените си деди и прадеди, чиито имена и дела са в пъти по-малко увековечени в сравнение с невижданото никъде по света, освен в България, изобилие от паметници и имена на улици и площади, посветени на дейци на Руската империя.
Василев съзира в честите нападки на Кремъл срещу България по темата за историческата памет и признателност един от пропагандните ходове на Путин и неговия режим. Призванието му е да обясни на руснаците защо репутацията на страната им зад граница е срината и защо политиката на Кремъл среща сериозен отпор в близки и далечни страни.
„Никой не може да избие от главите на руснаците мисълта, че Русия е освободила Европа и затова европейците трябва да са й вечно благодарни. Напъните на Кремъл да реанимира руското имперско величие не са случайни, защото в несекващите за Русия времена на суров деспотизъм това чувство е било единственото „лепило“, което е предпазвало страната от разпад. Всъщност към съседите си руснаците се отнасят по същия начин, по който се отнасят един спрямо друг в собствената си страна – грубо и агресивно, според правилото на по-силния“, твърди посланик Василев.
Той е убеден, че в Кремъл, а и в съзнанието на много руснаци понятието „българска външна политика“ е оксиморон . Подобно мислене изключва независимо поведение на държава от „близкото зарубежие“, в което външната политика е единствено функция на дела на русофилите сред населението.
„В България погрешно се тълкува съдържанието на понятия като „братски“ и „братушки“. В Русия техният смисъл се свързва единствено с отношението на по-големия, по-силен и по-мъдър „брат“ към по-малкия, по-слаб и по-уязвим съседен народ. Този патернализъм е разпространен не само спрямо българите, но и към всички народи от „близкото зарубежие“, свидетелства Василев.
Избирателната амнезия на Кремъл
Философът Калин Янакиев намира за пълен абсурд опитите на Кремъл да пренася, монополизира и инкасира признателността, която много поколения в Европа „дължали“ на поколения от времената на царска Русия и на сталиновия СССР.
„Да, българите помнят своето освобождение и добре поддържат всички паметници на руси, украинци, финландци и румънци, които са паднали в руско-турските войни. Парадоксалното е, че Сергей Лавров наистина е прав за българската амнезия, но не в смисъла, който влага в нея. Истината е, че след 1878 г. няма значимо събитие в историята на България, в което Русия да не се е намесила в ущърб на нашата страна. Руската интервенция по правило ни е носила огромни загуби на хора, суверенитет и територии. Русия е била против Съединението и на страната на Сърбия в последвалата Сръбско-българска война. Основните играчи в заговора срещу княз Батенберг, довел до неговата абдикация, са платени руски агенти. Русия е била против обявяването на българската независимост. Санкт Петербург активно е насърчил тайния сговор между Сърбия и Гърция срещу България през 1913 г., след който страната губи огромната част от освободените си земи. Руската армия се бие срещу българите в Добруджа по време на Първата световна война. Но най-голямото и непризнато и до днес от Кремъл престъпление срещу България е установеното върху щиковете на Червената армия кърваво комунистическо управление за цял половин век, което унищожи българската държавност и интелигенция“, изрежда фактите Калин Янакиев.
Той недоумява защо на фона на „глупавия спор“ как да се нарича османското владичество в България, никой не е споменал за проблема как да се оприличи съветското „присъствие“ и русификацията на страната през периода между 1944 г. и 1989 г.
„На фона на българските „роби“ на Османската империя, които не само са имали църковна самостоятелност и са можели да пътуват зад пределите на империята, но и са притежавали значителни за времето си производства и са развивали самостоятелна стопанска дейност, насаденият и поддържан от Москва комунистически режим напълно се вписва в почти всички параграфи на понятието „робство“. Незнайно защо обаче в България никой не разисква този проблем. Ето за тази българска амнезия става дума“, обобщава Калин Янакиев.
Пак ли да се снишим?
Илиян Василев намира подхода на Кремъл да свързва претенциите си за „историческа признателност“ с комерсиални интереси за особено груб. Ярка илюстрация за трансформацията на „историческия“ патернализъм в икономически план е „Южен поток“.
„В процеса на договаряне на строителството на българския участък от тръбата нито една българска фирма не успя да получи директен контракт. Участващите предприятия от България можеха да бъдат единствено подизпълнители на руски фирми. Същото се случи по време на търговете за нуждите на Олимпиадата в Сочи няколко години преди кончината на „Южен поток“. По мои изчисления, ако „потокът“ беше изграден, в България след доста години щяха да влязат средства, равняващи се на 5-7% от стойността на проекта“, изтъква Василев, който сега е финансов консултант на енергийни начинания.
Калин Янакиев посочва, че щом българското правителство предпочита да мълчи след нападките на Кремъл, то българското общество и медиите трябва да намерят отговори на грубите и непочтени настоявания за „признателност“ заради Освободителната война.
„Нашите поколения могат да потърсят диалог със сегашните руснаци за историческата памет и за начините на нейната употреба. Ние можем да заявим това, което помним – насаденото от съветския комунистически режим робство върху българите. Можем да поискаме от Русия като официална правоприемница на СССР дължимото извинение за извършените престъпления и продължилата десетилетия изолация от нормалната цивилизация. Но все още на българския народ и неговите управници им липсва увереност и кураж да отговорят подобаващо на възмутителните опити за изкористяване на отношенията между България и Русия“, заключава Янакиев.
„Надявам се, че в България има хора, които не са забравили кой е помогнал на българския народ да се отърси от османското иго, кой е помагал на страната и в други тежки моменти. Българите трябва да следват националните си интереси и не трябва да допуснат това, което се случи с любимата ни братска Украйна“, заяви руският външен министър Сергей Лавров по време на състоялата се наскоро традиционна годишна пресконференция на подопечното му ведомство.
По-късно пред подобен формат Путин се оплака, че Русия била измислила „Южен поток“ за да помогне на България, но в замяна получила неразбиране, граничещо с глупост заради огромните пропуснати ползи за българската икономика.
„Вечната благодарност“
Бившият български посланик в Москва Илиян Василев е категоричен, че съвременните поколения българи не дължат нищо на връстниците си в Русия. Сегашните българи са в дълг единствено пред собствените си деди и прадеди, чиито имена и дела са в пъти по-малко увековечени в сравнение с невижданото никъде по света, освен в България, изобилие от паметници и имена на улици и площади, посветени на дейци на Руската империя.
Василев съзира в честите нападки на Кремъл срещу България по темата за историческата памет и признателност един от пропагандните ходове на Путин и неговия режим. Призванието му е да обясни на руснаците защо репутацията на страната им зад граница е срината и защо политиката на Кремъл среща сериозен отпор в близки и далечни страни.
„Никой не може да избие от главите на руснаците мисълта, че Русия е освободила Европа и затова европейците трябва да са й вечно благодарни. Напъните на Кремъл да реанимира руското имперско величие не са случайни, защото в несекващите за Русия времена на суров деспотизъм това чувство е било единственото „лепило“, което е предпазвало страната от разпад. Всъщност към съседите си руснаците се отнасят по същия начин, по който се отнасят един спрямо друг в собствената си страна – грубо и агресивно, според правилото на по-силния“, твърди посланик Василев.
Той е убеден, че в Кремъл, а и в съзнанието на много руснаци понятието „българска външна политика“ е оксиморон . Подобно мислене изключва независимо поведение на държава от „близкото зарубежие“, в което външната политика е единствено функция на дела на русофилите сред населението.
„В България погрешно се тълкува съдържанието на понятия като „братски“ и „братушки“. В Русия техният смисъл се свързва единствено с отношението на по-големия, по-силен и по-мъдър „брат“ към по-малкия, по-слаб и по-уязвим съседен народ. Този патернализъм е разпространен не само спрямо българите, но и към всички народи от „близкото зарубежие“, свидетелства Василев.
Избирателната амнезия на Кремъл
Философът Калин Янакиев намира за пълен абсурд опитите на Кремъл да пренася, монополизира и инкасира признателността, която много поколения в Европа „дължали“ на поколения от времената на царска Русия и на сталиновия СССР.
„Да, българите помнят своето освобождение и добре поддържат всички паметници на руси, украинци, финландци и румънци, които са паднали в руско-турските войни. Парадоксалното е, че Сергей Лавров наистина е прав за българската амнезия, но не в смисъла, който влага в нея. Истината е, че след 1878 г. няма значимо събитие в историята на България, в което Русия да не се е намесила в ущърб на нашата страна. Руската интервенция по правило ни е носила огромни загуби на хора, суверенитет и територии. Русия е била против Съединението и на страната на Сърбия в последвалата Сръбско-българска война. Основните играчи в заговора срещу княз Батенберг, довел до неговата абдикация, са платени руски агенти. Русия е била против обявяването на българската независимост. Санкт Петербург активно е насърчил тайния сговор между Сърбия и Гърция срещу България през 1913 г., след който страната губи огромната част от освободените си земи. Руската армия се бие срещу българите в Добруджа по време на Първата световна война. Но най-голямото и непризнато и до днес от Кремъл престъпление срещу България е установеното върху щиковете на Червената армия кърваво комунистическо управление за цял половин век, което унищожи българската държавност и интелигенция“, изрежда фактите Калин Янакиев.
Той недоумява защо на фона на „глупавия спор“ как да се нарича османското владичество в България, никой не е споменал за проблема как да се оприличи съветското „присъствие“ и русификацията на страната през периода между 1944 г. и 1989 г.
„На фона на българските „роби“ на Османската империя, които не само са имали църковна самостоятелност и са можели да пътуват зад пределите на империята, но и са притежавали значителни за времето си производства и са развивали самостоятелна стопанска дейност, насаденият и поддържан от Москва комунистически режим напълно се вписва в почти всички параграфи на понятието „робство“. Незнайно защо обаче в България никой не разисква този проблем. Ето за тази българска амнезия става дума“, обобщава Калин Янакиев.
Пак ли да се снишим?
Илиян Василев намира подхода на Кремъл да свързва претенциите си за „историческа признателност“ с комерсиални интереси за особено груб. Ярка илюстрация за трансформацията на „историческия“ патернализъм в икономически план е „Южен поток“.
„В процеса на договаряне на строителството на българския участък от тръбата нито една българска фирма не успя да получи директен контракт. Участващите предприятия от България можеха да бъдат единствено подизпълнители на руски фирми. Същото се случи по време на търговете за нуждите на Олимпиадата в Сочи няколко години преди кончината на „Южен поток“. По мои изчисления, ако „потокът“ беше изграден, в България след доста години щяха да влязат средства, равняващи се на 5-7% от стойността на проекта“, изтъква Василев, който сега е финансов консултант на енергийни начинания.
Калин Янакиев посочва, че щом българското правителство предпочита да мълчи след нападките на Кремъл, то българското общество и медиите трябва да намерят отговори на грубите и непочтени настоявания за „признателност“ заради Освободителната война.
„Нашите поколения могат да потърсят диалог със сегашните руснаци за историческата памет и за начините на нейната употреба. Ние можем да заявим това, което помним – насаденото от съветския комунистически режим робство върху българите. Можем да поискаме от Русия като официална правоприемница на СССР дължимото извинение за извършените престъпления и продължилата десетилетия изолация от нормалната цивилизация. Но все още на българския народ и неговите управници им липсва увереност и кураж да отговорят подобаващо на възмутителните опити за изкористяване на отношенията между България и Русия“, заключава Янакиев.
