Клетъчното земеделие – спасение от глада или заплаха?

Полето на клетъчното земеделие се разраства все повече в световен мащаб и като че ли бъдещето, което очаква фермерите, е производството на храни в епруветка. Клетъчно създадени продукти, като хляб, месо, мляко, сирена и протеини, се разработват, за да решат проблема със световния глад. Това коментира за Economic.bg председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

За всички е ясно, че лабораторно произведените храни са заместители на основните храни и суровини. В момента недостигът на храна е огромен. Факт е, че човечеството не може да бъде изхранено чрез добити по естествен път суровини“, каза Кукушева.

Темата "глад" е основна в третото десетилетие на 21 век. „С оглед на факта, че сме на прага на хиперинфлация не само в България, но и в световен мащаб, се произвеждат лабораторни заместители с идеята да няма глад. Що се отнася до качествата на тези храни, за това трябва да се изкажат експерти“, обясни Кукушева.

Цената на лабораторните заместители е много по-ниска.

Това е икономическо правило. Всичко, създадено лабораторно, е много по-евтино от добитото по традиционен начин. Изкуствено създадените храни са въпрос на химически субстанции. Те се произвеждат веднага, в неограничени количества. За съжаление в 21 век ще се предлагат точно такъв тип храни, които ще бъдат достъпни като цени и ще присъстват широко в търговската мрежа“, обясни председателят на НБСХС.

За да има разпознаваемост между двата вида храни, е необходимо да има сериозни кампании и най-вече национална такава, за да може потребителят да прави своя информиран избор.

Според Кукушева на българския пазар вече има предлагане на клетъчно произведени храни. „Животински и протеинови, в кавички, продукти се предлагат, без да са обозначени. Затова считам, че е нужно да има сериозна кампания в услуга на потребителя, който да знае какво купува, защо е такава цената и какви са рисковете за неговото здраве“, категорична е Кукушева.

Необходимо е лабораторните продукти да имат същите функционални свойства като техните конвенционални аналози, което ще попречи на производителите да променят своите формули и производствени процеси. Нужно е да имат по-добра проследимост и стандартизация, постоянно качество, по-добра сигурност на доставките, както и по-малко нестабилност на цените и обема поради рискове за здравето.

Защитниците на клетъчното земеделие твърдят, че лабораторните продукти са по-устойчиви, етични и по-добри за здравето: борба с антибиотичната резистентност, намаляване на рисковете от зоонозни заболявания, бактериални замърсявания, както и продукти без холестерол.