Кой е приоритетът на Путин – да води война или да продава газ?

Увеличаването на руските военни сили по границата с Украйна и продължаващата бежанска криза на беларуско-полската граница, в която Кремъл застана на страната на Беларус, отново повдигат вечния въпрос: Какво замисля президентът Владимир Путин и възможно ли е да се раздават картите на някаква руска игра на сила?

Като се има предвид непрозрачността на Кремъл и концентрацията на власт в ръцете на Путин, отговорът на тези въпроси често изглежда като упражнение по четене на мисли. Този път обаче подреждането на външнополитическите цели на Русия по важност може да помогне на наблюдателите да се успокоят, поне временно, пише Bloomberg в свой анализ.

САЩ изглеждат истински обезпокоени от възможността за руска атака срещу Украйна. Тази загриженост се базирана на заслужаващи доверие анализи, според които предсказуемостта на Путин се надценява, той може да действа емоционално, когато е провокиран и иска да затвърди наследството си като възстановител на руската мощ.

Това са убедителни аргументи. Путин наистина смята анексирането на Крим за едно от най-големите си постижения, а политиката му спрямо Украйна и Беларус никога не е оставяла съмнение, че той би искал да ги види обединени като "един народ". Колкото по-възрастен става руският президент, толкова по-малко време му остава да постигне тази цел.

И все пак той едва ли ще се реши на война сега. Путин е съсредоточен върху друг външнополитически приоритет, а именно проекта си за природния газ, който сам по себе си е не по-малко важен за наследството му от предполагаемото обединение на славянските народи от ядрото на Съветския съюз. Новата мрежа от газопроводи - до Турция, Китай и Германия - има за цел да запечата регионалните му съюзи и да запази отворен германския прозорец към Европа.

Това е и ключов елемент от играта за славянското обединение: Сегашните правителства на Украйна и Беларус имат твърде голямо влияние върху Русия като гарант за нейния износ на газ на запад, което винаги би изкушило местните политици да търсят по-голяма независимост от Москва.

Газовият проект сега има предимство, тъй като един от ключовите му елементи - газопроводът "Северен поток 2" до Североизточна Германия - е завършен и очаква зелената светлина на германските регулаторни органи, за да започне да подава газ към потребителите. Разбира се, "Северен поток 2" ще бъде осуетен, ако Русия предприеме пълномащабно нападение срещу Украйна; една по-малка по мащаб операция в Източна Украйна вероятно няма да сложи край на проекта, но сроковете отново ще се раздвижат, старателно изгражданите отношения ще отслабнат, САЩ ще спечелят време и убедителни аргументи в почти изоставената си в момента битка срещу руския газопровод.

За да се увери, че "Северен поток 2" ще започне да функционира през следващата година и ще стане трудно заменим, тъй като печели европейски клиенти, Путин трябва да играе сложна игра, съчетавайки натиск и заплахи с привидно конструктивна позиция.

Реакцията на руския президент на неотдавнашния скок на цените на газа в Европа и последвалите молби към Москва да облекчи кризата беше подчертано хладна. Той също така не пожела да удари Лукашенко по китката, когато той заплаши да прекрати транзита на газ в отговор на санкциите на Европейския съюз.

Лукашенко отдавна е захвърлил предпазливостта и дипломацията на вятъра. Европейците не го смятат за рационален играч, а вероятно и Путин също - но помощта му е твърде удобна, за да я пропусне руският лидер. За него кризата по границата и нейните последици, проблемите на европейския газов пазар и дори напрежението, свързано с Украйна, могат да бъдат аргументи в полза на "Северен поток 2". Не е ясно до каква степен той сам създава и дирижира тези аргументи - няма съмнение обаче, че ги използва по най-добрия начин.