Конете на Аспарух и таблицата на БАН
Таблица сравнява производството на „важни за България продукти” през 1988 и 2015 г.
2402
~ 5 мин. четене
Повод за написването на този материал е Таблица 15[1] от годишния доклад за 2017 г. на Института за икономически изследвания към БАН. Откриваме я във втората част на един иначе далеч не лишен от аналитични достойнства документ. Целта на тази таблица е да сравни производството на „важни за България продукти” през 1988 и 2015 г.
След таблицата следва изводът, че „след 1989 г. започва икономическо разпадане във всички сектори на икономиката” (стр. 148). Тази констатация, разбира се, е сама по себе си вярна и, да, в немалка степен е следствие от прекия сблъсък с пазарната конкуренция. От БАН признават тясната специализация на икономиката в рамките на СИВ (стр. 150), но изглежда не правят връзка между изначалните дефекти на този „пазар” и последвалия сблъсък с икономическата реалност. Най-просто казано, изведнъж се оказа, че германците могат да правят по-добри коли от българите, а японците – по-добри телевизори.
Но да се върнем на таблицата.
Ще започнем оттам, че таблицата на БАН все пак включва някои стоки, чието производство през 2015 г. надхвърля това от 1988 г. Такива са производството на електроенергия, както и на пшеницата и царевицата, където последните данни (за 2016 г.) показват съответно с 20% и 37%[2] по-голям обем от този през 1988 г. Незнайно защо обаче в таблицата не е включено производството на слънчоглед[3] – 374 хил. тона през 1988 г. в сравнение с 1 699 хил. т. през 2015 г. и 1 838 хил. т през 2016 г. Това, повече от всичко друго, показва по какъв начин са били дефинирани „важните за България производства” – т.е. важните[4] към 1988 г.
Цветната металургия също е „заобиколена”, въпреки че текущото годишно производство е на стойност близо 3 млрд. лв – т.е. е „важна част” от икономиката на страната. Производството на електролитна мед в България през 2015 г. (230 хил. т) е 4 пъти по-високо от това през 1988 г., а при алуминия разликата е близо 10 пъти в полза на 2015 г. Дори производството на олово (97 хил. т) и цинк (75 хил. т) запазват обемите си, като са съответно с 4% и 8% по-ниски от тези през 1988 г.
В таблицата на БАН обаче присъстват редица тъжни констатации, като преустановеното производство на автоматични телефонни централи. Не произвеждаме още радиоприемници, грамофони и магнетофони, макар по някаква причина те да не присъстват тук. Няма ги и 166-те хиляди пишещи машини произведени през 1988 г., които явно също не са били толкова „важни”, че да намерят своето място сред избраните продукти.
Удар понася и производството на цимент, което е спаднало от 5,4 млн. тона през 1988 г. на 1,8 млн. тона през 2015 г., нищо че между 2006 и 2008 г. (по конюнктурни причини – т.е. връзка с реалността и бумът в строителството, а не с петилетката) то е почти сравнимо с това през 1988 г. Кратък международен преглед показва, че по последни данни Чехия също произвежда около три пъти по-малко цимент, отколкото през 1988 г. Във Великобритания, Унгария и дори Русия спадът е близо два пъти. Ръст обаче има в Бразилия, при това троен. Може би това е икономическият модел, водещ към просперитет?
Защо такива сравнения са безумни
Икономиката в наши дни е насочена към сектори, чиито аналог трудно ще намерим в таблиците от 1988 г. Огромната част от добавената стойност в съвременните европейски икономики се генерира в сектора на услугите. България не е изключение. Достатъчно е да дадем пример с 5-те милиарда лв. в ИКТ сектора, но за тази цел може да послужи и нещо друго – туризмът. Чуждестранните туристи, посетили България с цел почивка или работа[5] през последните 12 месеца, за които има данни, са 7,03 млн. при 3,16 млн. за цялата 1988 г.
Брутна добавена стойност по основни икономически дейности през 1988 и 2016 г. (%)
Източник: Световна банка
Успешни примери съществуват дори в преработващата промишленост, стига да искаме да ги потърсим. Например, през 2016 г. България е произвела близо 1 млн. велосипеди, което е 10 пъти повече отколкото произведените през 1988 г. Съвсем скоро в България ще отворят първите заводи за производство на части и за самолети. Положителни са тенденциите и в по-широкия сектор на производството на превозни средства и части за тях. Между 2001 и 2016 г. броят на наетите в този сектор нараства 3,6 на 22,6 хиляди души, а износът – от 44,5 на 1 379 млн. лв. Относителният дял на сектора в общия износ се повишава от 0,4% на 3,0%. Да, може да не сглобяваме по (точно) 15 хиляди Москвича годишно, но пък и на българските шофьори не им се налага да чакат с години, докато се сдобият с нова кола.
Всички тези сравнения обаче са безумни, независимо дали стоката Х се произвежда в пъти повече или по-малко през 1988 или 2015 г. Теоретично, таблицата на БАН щеше да изглежда „много по-добре”, ако младите българи вместо да си губят времето да разработват софтуерни продукти, затваряха консерви. Може да звучи спекулативно, но почти със сигурност през 681 г. броят на конете на глава от населението е бил по-висок от този през 1988 г. Причината едва ли е по-развитата икономика по времето на Аспарух. По същия начин, както овцете в страната през 1939 г. са повече от тези през 1988 г., въпреки че населението на страната е с над 2 млн. души по-малко.
Икономиката се променя, време е и БАН да се промени с нея.
След таблицата следва изводът, че „след 1989 г. започва икономическо разпадане във всички сектори на икономиката” (стр. 148). Тази констатация, разбира се, е сама по себе си вярна и, да, в немалка степен е следствие от прекия сблъсък с пазарната конкуренция. От БАН признават тясната специализация на икономиката в рамките на СИВ (стр. 150), но изглежда не правят връзка между изначалните дефекти на този „пазар” и последвалия сблъсък с икономическата реалност. Най-просто казано, изведнъж се оказа, че германците могат да правят по-добри коли от българите, а японците – по-добри телевизори.
Но да се върнем на таблицата.
Ще започнем оттам, че таблицата на БАН все пак включва някои стоки, чието производство през 2015 г. надхвърля това от 1988 г. Такива са производството на електроенергия, както и на пшеницата и царевицата, където последните данни (за 2016 г.) показват съответно с 20% и 37%[2] по-голям обем от този през 1988 г. Незнайно защо обаче в таблицата не е включено производството на слънчоглед[3] – 374 хил. тона през 1988 г. в сравнение с 1 699 хил. т. през 2015 г. и 1 838 хил. т през 2016 г. Това, повече от всичко друго, показва по какъв начин са били дефинирани „важните за България производства” – т.е. важните[4] към 1988 г.
Цветната металургия също е „заобиколена”, въпреки че текущото годишно производство е на стойност близо 3 млрд. лв – т.е. е „важна част” от икономиката на страната. Производството на електролитна мед в България през 2015 г. (230 хил. т) е 4 пъти по-високо от това през 1988 г., а при алуминия разликата е близо 10 пъти в полза на 2015 г. Дори производството на олово (97 хил. т) и цинк (75 хил. т) запазват обемите си, като са съответно с 4% и 8% по-ниски от тези през 1988 г.
В таблицата на БАН обаче присъстват редица тъжни констатации, като преустановеното производство на автоматични телефонни централи. Не произвеждаме още радиоприемници, грамофони и магнетофони, макар по някаква причина те да не присъстват тук. Няма ги и 166-те хиляди пишещи машини произведени през 1988 г., които явно също не са били толкова „важни”, че да намерят своето място сред избраните продукти.
Удар понася и производството на цимент, което е спаднало от 5,4 млн. тона през 1988 г. на 1,8 млн. тона през 2015 г., нищо че между 2006 и 2008 г. (по конюнктурни причини – т.е. връзка с реалността и бумът в строителството, а не с петилетката) то е почти сравнимо с това през 1988 г. Кратък международен преглед показва, че по последни данни Чехия също произвежда около три пъти по-малко цимент, отколкото през 1988 г. Във Великобритания, Унгария и дори Русия спадът е близо два пъти. Ръст обаче има в Бразилия, при това троен. Може би това е икономическият модел, водещ към просперитет?
Защо такива сравнения са безумни
Икономиката в наши дни е насочена към сектори, чиито аналог трудно ще намерим в таблиците от 1988 г. Огромната част от добавената стойност в съвременните европейски икономики се генерира в сектора на услугите. България не е изключение. Достатъчно е да дадем пример с 5-те милиарда лв. в ИКТ сектора, но за тази цел може да послужи и нещо друго – туризмът. Чуждестранните туристи, посетили България с цел почивка или работа[5] през последните 12 месеца, за които има данни, са 7,03 млн. при 3,16 млн. за цялата 1988 г.
Брутна добавена стойност по основни икономически дейности през 1988 и 2016 г. (%)
Източник: Световна банка
Успешни примери съществуват дори в преработващата промишленост, стига да искаме да ги потърсим. Например, през 2016 г. България е произвела близо 1 млн. велосипеди, което е 10 пъти повече отколкото произведените през 1988 г. Съвсем скоро в България ще отворят първите заводи за производство на части и за самолети. Положителни са тенденциите и в по-широкия сектор на производството на превозни средства и части за тях. Между 2001 и 2016 г. броят на наетите в този сектор нараства 3,6 на 22,6 хиляди души, а износът – от 44,5 на 1 379 млн. лв. Относителният дял на сектора в общия износ се повишава от 0,4% на 3,0%. Да, може да не сглобяваме по (точно) 15 хиляди Москвича годишно, но пък и на българските шофьори не им се налага да чакат с години, докато се сдобият с нова кола.
Всички тези сравнения обаче са безумни, независимо дали стоката Х се произвежда в пъти повече или по-малко през 1988 или 2015 г. Теоретично, таблицата на БАН щеше да изглежда „много по-добре”, ако младите българи вместо да си губят времето да разработват софтуерни продукти, затваряха консерви. Може да звучи спекулативно, но почти със сигурност през 681 г. броят на конете на глава от населението е бил по-висок от този през 1988 г. Причината едва ли е по-развитата икономика по времето на Аспарух. По същия начин, както овцете в страната през 1939 г. са повече от тези през 1988 г., въпреки че населението на страната е с над 2 млн. души по-малко.
Икономиката се променя, време е и БАН да се промени с нея.
------------------------------------------------------------------------------------
[1] Това далеч не е единствената таблица, която заслужава критика, но е може би най-показателната за възприетия от авторите подход към анализа на равносметката от пътя към ЕС и първите 10 години членство.
[2] По последна информация от Министерство на земеделието, храните и горите добивът на пшеница през 2015 г. е не 5 004 хил. т., а 5 011 хил. т., като през 2016 г. достига рекордните 5 663 хил. т. Добивът на царевица през 2016 г. спада до 2 266 хил. т. Използваме именно стойностите за 2016 г., за да покажем разликата спрямо 1988 г.
[3] Очевидно е, че част от промените в структурата на земеделската продукция се дължат на фактори, които нямат нищо общо със „свободния пазар”. Някои от изброените по-горе рекорди се дължат на преференцирането на технически култури през първия програмен период от членството на България в ЕС (2007-2013 г.) чрез възприетия модел на субсидиране. Това е осъзната и целенасочена държавна политика, която обаче е в същото време причина за по-ниското производство в други сфери на селското стопанство, както се вижда и от таблицата на БАН (Виж: Вълканов, Н. „Анализ на ефектите от прилагането на директните плащания на площ в България”. Институт за пазарна икономика, 2013.).
[4] С цел допълване на таблицата ще добавим, че вече има данни за произведените ябълки и грозде през 2015 и 2016 г. Производството на ябълки възлиза на 58 хил. т през 2015 г. и спада до 45 хил. тона през 2016 г., а това на грозде е 261 хил. т през 2015 г. със спад до 211 хил. т през 2016 г.
[5] Използваме за сравнение именно този тип пътувания, тъй
като социалистическата статистика за общия брой чуждестранни „туристи” бива
надута от огромния брой транзитни пътувания (над 3 млн. само от Турция през
1988 г.).
