Коронакризата в България – не чак толкова лека дори на фона на ЕС
Ревизията на данните за БВП поставят България на по-незадоволително място сред страните членки на Европейския съюз
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Ревизията на данните на Националния статистически институт за икономическия спад в България през второто тримесечие показа, че ситуацията у нас е по-тежка от първоначалните оценки. Именно това бе периодът, в който бе усетен най-тежкият удар от коронакризата до момента заради правителствените мерки, въведени с цел овладяване на вируса. Според актуализираните данни брутният вътрешен продукт на България е спаднал не с 8.2%, а с 8.5%, което я поставя на по-незадоволително място сред страните членки на Европейския съюз.
Докато при оповестяването на експресните данни от НСИ и следователно европейската статистическа служба Евростат, България бе сред четирите най-леко ударени от икономически шок страни в Блока (след Литва, Финландия и Полша), с първата ревизия на числата днес страната вече се намира на девето място.
Спрямо България по-леко е била ударена икономиката на осем други страни от ЕС – Дания, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция, която стана известна със стратегията си да не въвежда съществени ограничения, за да спаси икономиката си.
За разлика от България, на ниво ЕС първата ревизия на данните за периода април-юни показва по-нисък годишен спад спрямо първата оценка – 13.9% вместо 14.1%. В еврозоната актуализираните данни също дават място за „глътка въздух на ЕЦБ“, като спадът е редуциран до 14.7% вместо първоначалните 15%.
След ревизията на Евростат става ясно, че Испания, Великобритания, Франция и Италия са страните с най-дълбоко потъване на икономиката, като брутният вътрешен продукт на първите две спада с над една пета от стойността през второто тримесечие на 2019 г.
Въпреки сравнително позитивните новини от Евростат, икономическото свиване остава най-рязкото от 1995 г. насам, когато европейската статистическа служба започва да събира информация за тримесечната БВП статистика.
Подобно на България потреблението на домакинствата намалява съществено и оказва най-голямо отрицателно влияние – с 12.4% в еврозоната и с 12% в ЕС. Инвестициите пък намаляват със 17% в еврозоната и с 15.4% в ЕС. Износът е намалял с 18.8% както в еврозоната, така и в ЕС. Спадът при вноса е по-лек, което означава, че приносът на външната търговия е отрицателен към растежа на икономиката, макар и минимално.
