Коронавирусът ще е най-големият удар по петрола от Голямата рецесия насам

Миналият петък Русия отказа да подкрепи предложението на Саудитска Арабия за по-голямо свиване на производството на нефт по време на епидемията от COVID-19. В отговор ОПЕК премахна всички квоти и ограничения за собственото си производство, което допринесе за сриването на цените на петрола сорт Brent до 30 долара, което е най-ниското му ниво от февруари 2016 г. насам. Това припомня в свой анализ по темата за цените на петрола компанията за кредитно застраховане Coface.

Разпространението на коронавируса вече предизвика съществено забавяне на потреблението на петрол в Китай. Международната агенция по енергетика прогнозира, че през първата половина на годината търсенето на петрол ще се свие с приблизително 435 хил. барела на ден.

„Очакванията ни са, че коронавирусът ще окаже най-силно влияние върху суровия петрол от Голямата рецесия насам. Ситуацията в момента вероятно ще доведе до пренасищане на петролните пазари за по-голямата част от настоящата година. Поради тази причина намалихме прогнозата си за средните цени на петрола за 2020 г. с 15 щатски долара, тоест цената ще падне на 45 долара за барел“, коментира Пламен Димитров, управителят на Coface България.

Тъй като много държави износители на петрол все още се борят за възстановяване след срива на цените от 2014-2016 г., сегашният спад до ниво, което се колебае средно около 45 щатски долара, ще предизвика трудности. Краят на сътрудничеството между членовете на ОПЕК+, което ще влезе в сила от 1 април, означава, че Саудитска Арабия и Русия, както и по-малки, но ключови производители, ще се борят за пазарен дял с американските производители на шистови продукти. Надпреварата ще тежи и на суровите цени в Европа, които вече спаднаха с 10% в петък и с 30% в понеделник сутринта.

Ефектът от петролната криза продължава да се усеща върху икономиката, като в най-добрия случай можем да очакваме слаб растеж на БВП. Ако в исторически план ниските цени на петрола бяха стимул за икономическата активност в страните, вносители на петрол, то ударът върху доверието на потребителите и бизнеса след епидемията с COVID-19 се очаква да запази глобалното търсене под контрол. Вероятността ниските цени да доведат до по-висока активност в Европа, Азия и Северна и Южна Америка е малка.

Очаква се по-ниските цени на петрола да имат отрицателен ефект върху енергийния сектор по целия свят. Това ще се усети преди всичко от компании, занимаващи се с проучване и добив на нефт и газ. Увеличен брой фалити в сектора през 2020 г. изглежда неизбежен, но по-ниските цени на петрола биха могли да предоставят възможност за увеличение на маржовете по веригата на петролната промишленост, например рафиниране, транспорт, търговия и други.