КС анулира решението на предишния парламент за парите на строителите

Депутатите в 47-ото Народно събрание са нарушили Конституцията, когато през април позволиха на Агенция „Пътна инфраструктура“ да плати на пътните фирми 655 млн. лв. за извършени дейности по поддръжката на пътната мрежа. Това става ясно от решение на Конституционният съд, който се произнесе по казуса.

Решението е прието единодушно, като в заседанието са участвали всички 10 конституционни съдии. Докладчик по делото е Атанас Семов. Мотивите за решението обаче все още не са качени на сайта на КС.

Припомняме, че делото бе образувано по искане на депутати от ГЕРБ, които имаха възражения срещу решението на НС от април.

Според правния сайт „Лекс“ с произнасянето на конституционните съдии решението на парламента става невалидно от момента на приемането му, т.е. КС буквално го заличава със задна дата. То дава възможност споровете между пътните фирми и Агенция „Пътна инфраструктура“ за реално извършените дейности и дължимите плащания да бъдат разрешени от съда. Освен това обявяването за противоконституционен на акта на Народното събрание отваря вратата пред фирмите да предявят искове за вреди, ако са понесли такива от действието му.

Хронологията

Драмата с неизплатените пари на пътните строители висеше от миналата година, когато стана ясно, че възложените дейности са надскочили стойността по договорите за текущ ремонт и поддръжка. Тогавашният регионален министър Виолета Комитова анонсира, че фирмите са извършвали и основен ремонт, прикрит като текущ. Именно заради това тя подписа споразумения за прекратяване на контрактите до средата на 2022 г. Подсигурено бе единствено зимното почистване и аварийни ремонти.

Темата бе особено гореща по времето на редовния кабинет „Петков“. Бившият регионален министър Гроздан Караджов обяви, че заради решението на Комитова, АПИ е с вързани ръце и не може да възлага дейности за поддръжка на пътищата. Освен това не могат и да се изплатят парите на фирмите. Те претендираха за 1.2 млрд. лв. за дейности, извършени през последните две години.

Така казусът влезе за разглеждане в 47-ото Народно събрание. След протести на фирмите и множество драми по време на комисиите, все пак през април тази година се стигна до решение АПИ да плати част от претенция на бранша – 655 млн. лв. Останалите над 550 млн. лв. трябваше да бъдат разплатени след  доклад на междуведомствена група от представители на Министерството на регионалното развитие и Министерство на финансите. Тя установи, че по-голяма част от ремонтите са „незаконни“, защото по договорите за текущ ремонт и поддръжка фирмите реално са извършвали основни ремонти. Отпускането на втората част от парите зависеше и от одобрението на Комисията по регионално развитие в предишния парламент.

Веднага след това ГЕРБ сезираха Конституционния съд. Според депутатите решението на НС е незаконно, защото не парламентът е трябвало да се занимава с казуса, а Министерският съвет. Контролът пък трябва да се осъществява от министъра на регионалното развитие. Тази теза представителите на ГЕРБ защитаваха на няколко пъти при гледането на решението в различните комисии в парламента – Бюджетна, Регионална и Правна.

Решението на НС предвиждаше старите задължения към фирмите да се изплащат от тазгодишния утвърден бюджет на АПИ, в който обаче няма предвидени средства за това. Този въпрос също бе широко дискутиран. С него не бяха съгласни „Има такъв народ“, ДПС и ГЕРБ. На 20 април, когато бе прието решението, тогавашният председател на Бюджетната комисия Любомир Каримански дори поиска да се запише, че парите ще бъдат подсигурени от държавния бюджет, а не от този на АПИ. Регионалният министър заяви, че има принципната уговорка с финансовия министър Асен Василев, който е обещал при актуализацията на бюджета тези пари да бъдат върнати по сметките на АПИ.

Това обаче не бе направено. Дори напротив – поисканите 3.9 млрд. лв. от Караджов бяха причина за разпадане на управляващата коалиция.

Припомняме, че въпреки опасенията, за да се „отпуши“ плащането, председателят на ИТН Тошко Йорданов тогава призова съпартийците си да гласуват като „тъп, но верен коалиционен партньор“. Така решението бе подкрепено освен от ИТН, и от ПП, БСП и ДБ. Единствено ДПС и „Възраждане“ гласуваха против. От ГЕРБ гласува само един депутат против, а останалите не участваха в гласуването.

Гласуваните 655 млн. лв. бяха изплатени на фирмите месец след решението на НС. Освен това Пътната агенция стартира и други ремонти по пътната мрежа, възлагайки дейностите на фирмите, като се позоваваше именно на приетото решение от 47-ото НС.

Припомняме, че и служебният министър Иван Шишков обяви през август, че фирмите ще получат 200 млн. лв. за извършени дейности. Сумата трябваше да бъде осигурена от тазгодишния бюджет на АПИ. Тогава председателя на Камара „Пътища“ Стефан Чайков коментира, че тези средства не попадат в решението на НС от 20 април, въпреки че отново са свързани с текущите ремонти на пътищата. Нито Чайков, нито регионалният министър Шишков не дадоха повече информация как така за тази сума има „вратичка“ в решението на НС.