655-те милиона за пътните строители стигнаха до Конституционния съд

Парите за пътностроителните фирми, които управляващата коалиция одобри с гласуване в Народното събрание, стигнаха до Конституционния съд. В прессъобщение на съда се казва, че ще се разглежда по същество искането на 59 народни представители (от ГЕРБ), които смятат за противоконституционно решението на депутатите от април, което позволи Агенция "Пътна инфраструктура" да се разплати с фирмите по стари задължения.

На 20 април парламентът гласува да бъдат изплатени 655 млн. лв. на строителите за извършени дейности през 2020 и 2021 г. Това бе първата част от общата претенция на бранша, която е в размер на 1.2 млрд. лв. Следващите около 550 млн. лв. трябваше да бъдат изплатени след доклад на междуведомствена група от представители на Министерството на регионалното развитие и Министерство на финансите. Тя установи, че по-голяма част от ремонтите са „незаконни“, защото по договорите за текущ ремонт и поддръжка фирмите реално са извършвали основни ремонти.

Освен от становището в доклада, отпускането на втората част от парите зависи и от одобрението на Комисията по регионално развитие в парламента.

Според народните представите от ГЕРБ решение на Народното събрание е противоконституционно. Бившите управляващи смятат, че така са нарушени принципите на разделение на властите, т.е. не парламентът е трябвало да взима решение по казуса, а Министерският съвет. Подобна теза представителите на ГЕРБ защитаваха на няколко пъти при гледането на решението в различните комисии в парламента – Бюджетна, Регионална и Правна.

В мотивите, с които е входирано искането към Конституционния съд, представителите на ГЕРБ изтъкват, че Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да организира действията, свързани с договорите на строителите и пътните фирми. Контролът пък трябва да се осъществява от министъра на регионалното развитие.

Припомняме, че казусът с парите на фирмите стигна до НС, след като регионалният министър в оставка Гроздан Караджов заяви, че АПИ е „с вързани ръце“ и не може да възлага допълнителни дейности по поддръжка на пътната мрежа заради анекси, които бившият министър Виолета Комитова сключи с фирмите. Така единствено зимното почистване и аварийните ремонти бяха подсигурени. АПИ от своя страна излезе с доклад, в който се казваше, че е в невъзможност да възлага дейности на фирмите.

Според ГЕРБ, докладът на Пътната агенция констатира „някакви предполагаеми нередности или затруднения при изпълнението на определени договори от страна на въпросния орган.“

Не е ясно дали министърът е упражнил законовите си контролни правомощия за преодоляване на въпросните нередности или затруднения", посочват още депутатите.

И още: според тях, група народни представители „са решили на своя глава да внесат решението в НС, прескачайки висшите органи на държавната изпълнителна власт“.

В мотивите си ГЕРБ изтъква, че решението на НС предвижда старите задължения към фирмите да се изплащат от тазгодишния утвърден бюджет на АПИ, в който обаче няма предвидени средства за това. 

Това само по себе си представлява нарушение на Закона за държавния бюджет за 2022 г. и е проява на фактически правен произвол от страна на гласувалите това решение народни представители.“

Всъщност именно този въпрос бе широко дискутиран по време на заседанията в различните комисии в парламента, а по-късно и в зала. С него не бяха съгласни „Има такъв народ“, ДПС и ГЕРБ. На 20 април, когато бе прието решението, председателят на Бюджетната комисия Любомир Каримански дори поиска да се запише, че парите ще бъдат подсигурени от държавния бюджет, а не от този на АПИ. Регионалният министър в оставка Караджов заяви, че има принципната уговорка с финансовия министър Асен Василев, който е обещал при актуализацията на бюджета тези пари да бъдат върнати по сметките на АПИ.

За да се „отпуши“ плащането, председателят на ИТН Тошко Йорданов тогава дори призова съпартийците си, въпреки всички опасания, да гласуват като „тъп, но верен коалиционен партньор“.

В мотивите към съда от ГЕРБ посочват именно тази реплика на Йорданов и заявяват, че подкрепилите решението са били наясно, че то няма „нищо общо със законността и конституционосъобразността“.

Този факт показва, че всички (ние, народните представители, отказали да участват изобщо в гласуването на това „решение", Вие, като Конституционни съдии, представителите на правната общност и българско общество, като цяло) сме изправени пред едно изумително по своята арогантност, брутално и безочливо погазване на основополагащи норми и принципи на правовия ред.“

И още – с така приетото решението, от ГЕРБ смятат, че фирмите няма да може да защитят интересите си. Дава се и пример, че ако фирмите решат да поискат да им бъде изплатена цялата сума за извършени на 100% дейности, то АПИ няма да им плати, защото ще се позове на решението, прието от НС. Така фирмите ще са принудени да търсят правата си в Европейския съд.