Лихвите по италианския дълг растат бързо

Един от показателите за страха на инвеститорите в Европа достигна най-високото си ниво след коронакризата, което би могло да изложи на допълнителен риск силно задлъжнялата Италия, пише CNBC. Разликата в доходността на италианските и германските облигации се разглежда като мярка за стрес на европейските пазари и се следи отблизо от инвеститорите. Спредът се разшири в понеделник до нива, невиждани от май 2020 г., което показва, наред с други неща, че пазарите стават все по-притеснени за способността на Италия да изплаща дълговете си.

Доходността по 10-годишните облигации на Италия надхвърли 4% – ниво, което не е наблюдавано от 2014 г.

Подобна е картината и в други силно задлъжнели държави в Европа. В Гърция показателят достигна 4.43% в понеделник, а доходността на 10-годишните облигации на Португалия и Испания се увеличи до 2.9%.

Доходността навсякъде расте поради опасенията за инфлацията и нарастващите очаквания, че централните банки ще трябва да повишават агресивно лихвените проценти в отговор на това“, каза Нийл Ширинг, главен икономист в Capital Economics, пред CNBC.

„По-голямото притеснение в еврозоната е, че Европейската централна банка досега не е успяла да изчисти подробностите за това как може да работи програмата за ограничаване на периферните спредове. Това причинява безпокойство на пазара на облигации, а спредовете при периферните държави се увеличават.“

Миналата седмица ЕЦБ потвърди намерението си да повиши лихвените проценти през юли, а нейните ревизирани икономически прогнози сочат, че е напът да тръгне по пътя на по-строга парична политика.

Служителите на централната банка обаче не успяха да предоставят никакви подробности за потенциалните мерки за подкрепа на силно задлъжнелите нации, което изнервя някои инвеститори. Ако такива няма, това може да се окаже много по-голям проблем за Италия, отколкото за другите южноевропейски държави.

„Гърция и Португалия трябва да могат да се справят с по-нормални доходности. Тенденциозният им растеж е висок, фискалната ситуация е удобна. По отношение на Гърция, по-голямата част от дълга се държи от институционални кредитори, които са предоставили на страната много изгодни условия. Пазарите може и да се тревожат за тях, но фундаменталните фактори не оправдават такива опасения“, каза за CNBC Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

Истинският въпрос остава Италия. Въпреки някои реформи при министър-председателя Марио Драги, растежът остава слаб. За Италия доходността доста над 4% може в крайна сметка да се превърне в проблем.“

Международният валутен фонд (МВФ) заяви през май, че очаква темпът на растеж на Италия да се забави през тази и следващата година. Годишният икономически ръст се очаква да бъде около 2.5% тази година и 1.75% през 2023 г.

Фондът също така предупреди, че „по-рязкото затягане на финансовите условия може допълнително да намали растежа, да увеличи цената на финансирането и да забави темпото на спад на публичния дълг и да накара банките да намалят отпускането на заеми“.

Строгите икономии се връщат?

Покачващите се разходи по заемите в Южна Европа не са нещо ново.

В разгара на кризата с държавния дълг, която започна през 2011 г., доходността по облигациите скочи и редица държави бяха принудени да предприемат болезнени мерки за орязване на разходите, след като поискаха спасителна помощ от международните финансови институции.

Въпреки значителния ръст на доходността и очакванията за висока инфлация през следващите месеци, икономистите не смятат, че сме напът да станем свидетели на завръщане към строги икономии в региона.

Строгите икономии като политически отговор остават малко вероятни. Италия и други получават значителни средства от програмата „ЕС от следващо поколение“ на стойност 750 млрд. евро. Публичните инвестиции вероятно ще се повишат“, каза още Шмидинг.

„За момента икономическите перспективи са изключително несигурни и пазарите са озадачени от тази рекордно висока инфлация“, каза Франческо ди Мария, стратег за фиксиран доход в UniCredit.

„Въпреки това, за разлика от 2011 – 2012 г., когато настъпи кризата с държавния дълг, инфраструктурата на Европейския съюз се подобри“, каза той, добавяйки, че ЕЦБ също е вероятно да се намеси, ако доходността на облигациите се повиши значително.