МАЕ предупреждава за исторически шок в доставките на петрол

Според последния месечен доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), публикуван във вторник, светът в момента се сблъсква с най-голямото прекъсване на доставките на петрол в историята. Парализата на транспортните линии през Ормузкия проток доведе до спад на жизненоважните доставки – от 20 милиона барела дневно през февруари до едва 3.8 милиона в началото на април.

Този остър недостиг изтласка цената на суровия петрол North Sea Dated до 130 долара за барел, като агенцията вече очаква глобалното търсене да се свие с 80 000 барела дневно през цялата 2026 г. – рязък обрат спрямо предишните прогнози за растеж.

Докато фючърсните цени, като „Брент“ и WTI, се търгуват около 96 – 98 долара за барел към момента, физическият пазар за незабавна доставка показва изключително напрежение, като наличните товари се търгуват с премия от 20 – 30 долара над референтните стойности.

Обявяването на двуседмично примирие между САЩ и Иран донесе известно облекчение, но МАЕ остава предпазлива. Агенцията отбелязва, че е напълно неясно дали тази пауза ще доведе до траен мир или до възстановяване на нормалните корабоплавателни потоци.

Надвисналата американска блокада на кораби, влизащи в ирански пристанища, която вече влезе в сила, също добавя допълнителен риск.

Без трайно договорено решение МАЕ предупреждава, че светът трябва да се подготви за сценарий на „продължителен конфликт“, при който енергийните пазари ще се сблъскат с още по-сериозни сътресения през втората половина на годината.

След провалените преговори между САЩ и Иран, Доналд Тръмп заяви, че Техеран „не желае да се откаже от ядрените си амбиции“ и отправи нови заплахи, обвързани с отварянето на Ормузкия проток, като каза:

По-добре да започнат процеса по отварянето на този международен воден път – и то бързо!“

Производство на ОПЕК+, изчерпване на запасите и срив в търсенето

Физическото въздействие на конфликта е най-видимо в данните за производството на картела ОПЕК+, където държавите членки отбелязват рязък спад на добива поради щети по инфраструктурата и невъзможност за транспортиране на суровината.

Според данните за март, общото предлагане на ОПЕК+ е намаляло с 9.4 милиона барела дневно на месечна база. Най-големият производител в групата – Саудитска Арабия – е отчел спад от 10.4 милиона барела дневно през февруари до 7.25 милиона през март.

Ситуацията е още по-тежка за Ирак, където производството е намаляло от 4.57 милиона барела дневно до 1.57 милиона – загуба на почти две трети от капацитета.

Кувейт и Обединените арабски емирства също отчитат значителни спадове, като добивът на Кувейт е намалял до 1.19 милиона барела дневно спрямо 2.54 милиона през февруари.

Макар че част от износа е пренасочен през западното крайбрежие на Саудитска Арабия или чрез тръбопровода ITP към Турция, тези алтернативни маршрути пренасят едва 7.2 милиона барела дневно, оставяйки огромен дефицит, който глобалният пазар трудно компенсира.

Недостигът на суров петрол доведе до това, което МАЕ определя като „унищожаване на търсенето“, особено в нефтохимическия сектор и авиацията.

Оценките сочат, че глобалното търсене на петрол вече е спаднало с допълнителни 2.3 милиона барела дневно през април.

Този спад се води от азиатските нефтохимически производители, които са принудени да ограничават дейността си заради недостига на суровини, докато отменени полети в Европа и Азия доведоха до рязък срив в потреблението на авиационно гориво.

Рафинериите, които не са пряко засегнати от конфликта, също изпитват затруднения заради рекордно високите разходи. Очаква се глобалният преработвателен капацитет да намалее средно с 1 милион барела дневно през 2026 г.

В Сингапур цената на средните дестилати достигна исторически върхове над 290 долара за барел, което отразява отчаяните усилия на рафинериите да осигурят налични количества.

МАЕ отбелязва, че макар рафиниращите маржове временно да са се увеличили, общото напрежение на пазара е неустойчиво за световната индустрия.

За да поддържат базовите си операции, много държави вече агресивно намаляват своите вътрешни запаси.

Глобалните наблюдавани петролни запаси са намалели с 85 милиона барела през март, като агенцията подчертава тревожно „разминаване“ по географски признак.

Докато запасите в азиатските страни вносители са спаднали с 31 милиона барела, наличностите в Близкия изток и Китай всъщност са се увеличили, като на практика остават блокирани в Персийския залив или се съхраняват в плаващи складове.