На теория Видин трябва да е най-богатият регион, но реалността е друга

Използваме ефективно кохезионната политика от десетина години, но ефектите от нея все още не могат да се усетят. Това коментира  българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който взе участие в третото обучение за млади журналисти, организирано от БТА в партньорство с Европейския парламент. По думите му все пак има напредък, тъй като покупателната способност и БВП през последните години се покачват.

Смятам, че това е благодарение на кохезионната политика.“

Тя обаче не успява все още да преодолее разликите и да има по-категорични резултати в едни от най-слабо развитите региони в България, тъй като дисбалансите са огромни. Той даде пример с Видин, който на теория трябва да е най-богатият в България. Това е така, тъй като река Дунав е транспортен коридор, има излаз с Румъния и Сърбия, има жп линия, а в миналото е имало и летище.

На теория е така, но в живота се оказва обратното. На север граничиш с най-бедния регион в Румъния, а на запад с най-бедния в Сърбия. Не може да си богат с бедни комшии.“

За отражението на политиката на сближаване и смисъла от нея, Новаков даде пример с това, че в ЕС има държави, които са т.нар. „нетни платци“, които биха пренасочили финансов ресурс в други сфери, но трябва винаги да се има предвид, че инвестираните средства се връщат в тези държави под една или друга форма.

Да кажем инвестирали сме във високоскоростна жп линия между София и Бургас. Какви влакове ще се движат после? Български и румънски или френски и германски? Част от тези пари ще се върнат там, откъдето са дошли.“

Когато се инвестира в икономиката, в покупателната способност и качеството на живот на хората, населението забогатява и повишава стандарта си, то ефектът от инвестицията се връща, допълни още Новаков.

По думите му има значение и с кого се сравняваме. „Най-бедните региони в сравнение с регионите на Испания и други. По-добре да се сравняваме с тях и да казваме, че сме бедни, вместо да казваме, че сме супер в сравнение с Тбилиси, Минск, Баку.“

Новаков заяви, че слабо развитите региони са проблем в почти всяка държава. „Масово има колеги от Полша, Испания и Португалия, които са бенефициенти на кохезионната политика. Те казват, че идват от най-бедните региони и трябва повече финансиране. Проблемът не е само в България.“

Надявам се с времето ефектите от инвестициите до момента да върнат повече българи и в крайна сметка да направим държавата по-богата, а живота на хората по-добър.“

 Финансирането по ПВУ

Ще загубим средства със сигурност, въпросът е колко“, коментира Новаков, запитан има ли шанс страната ни да получи повече средства по ПВУ с оглед на това, че второто плащане се бави.

Той обясни, че средствата се разплащат до края на 2026 г., което на практика означава, че страната ни има малко повече от 2 години да усвои 10 млрд. лв. „Това означава, че трябва да се разплащат по 5 млрд. на година, или по половин милиард на месец.“ Преди това обаче са нужни тръжни процедури, избори на изпълнител, одобряване на проект, изпълнение и отчитане.

Шансът е нищожен, защото бяха пропилени 3 години изключително безразсъдно.“

Допълни, че първоначалната версия на ПВУ е трябвало да бъде внесена, за да започне да се изпълнява, а след това да се адаптира. „Вкарай го, почни да използваш средствата, а ако някъде нещо не ти хареса, поправи го. Минаха 2 години, а първият път го върнаха с 40 стр грешки. Резултатът е такъв, че са разплатени 5 процента.“

Нова бъдеща комисия по отбранителна индустрия

Новаков хвърли малко повече светлина и върху новата комисия по отбранителна индустрия, която в най-скоро ще бъде учредена и от която дава заявка да е част. По думите му тя ще бъде пряко свързана с учредяването на още няколко мисии – по жилищно настаняване, по здравеопазване и по демокрация.

Комисията ще се занимава с изграждането на общ европейски отбранителен капацитет, споделяне и координиране на закупуването на оръжия и провеждането на обучения като част от функциите на НАТО.

Когато разполагаш с отбранителен потенциал се преговаря по различен начин. Европа има нужда от единен отбранителен потенциал.“

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.