Недостиг на кадри и икономически растеж: Защо бизнесът има нужда от трудова миграция

В България, както и в много други европейски страни, пазарът на труда се характеризира с недостиг на работна сила. Причините са разнообразни – от дългосрочни неблагоприятни демографски тенденции до ниска мобилност и структурни дисбаланси между търсенето и предлагането на умения. Общият ефект е ограничаване на потенциала за икономически растеж. В предишен анализ разгледахме вноса на чуждестранна работна сила като едно възможно решение на този проблем. Настоящият текст се фокусира върху икономическите ефекти от трудовата миграция, изследвани и представени в множество международни изследвания. Най-общо, данните и изводите в тези изследвания показват, че трудовата миграция допълва, а не измества местната работна сила, като същевременно подпомага растежа и стабилността на пазара на труда в приемащите страни.

Още през 2005 г. в изследване на Боери и Брюкър се подчертава, че държавите в ЕС се нуждаят от трудова миграция като условие за устойчиво развитие на пазара на труда и икономиката като цяло. Резултатите от това изследване показват, че увеличение на мигрантската работна сила с 3% може да доведе до ръст на БВП на ЕС с до 0,5%.

Трудовата миграция е обект на задълбочени икономически изследвания вече няколко десетилетия. Натрупаните емпирични данни позволяват да се формулират сравнително устойчиви изводи относно ефектите от присъствието на чуждестранни работници върху националните пазари на труд. Преобладаващото заключение в литературата е, че чуждестранните работници по-скоро допълват, отколкото заместват местната работна сила, като по този начин оказват положително влияние върху икономическата стабилност и растеж.

Изследвания от множество държави, включително от Испания; Дания; Италия; Германия, Нидерландия, Австрия, Израел и Австралия; Франция и Англия; Америка показват последователна тенденция: чуждестранните работници не изместват местните, а ги допълват, като запълват структурни празнини на пазара на труда. Това се наблюдава както при нискоквалифициран, така и при средноквалифициран и висококвалифициран труд, независимо от образователното равнище на имигрантите. Основна причина е ясно изразената сегментация на пазарите на труда. Това се потвърждава и от резултатите на Фроментин и колеги (2016), които анализират пазарите на труда в Германия, Франция, Обединеното кралство и Испания. Според тях чуждестранните работници, независимо от нивото на квалификация, не действат като заместители на местната работна сила, а навлизането им на пазара не оказва съществено въздействие върху заетостта на местното население. По-конкретно, в Германия и Испания не се наблюдава значим ефект, докато във Франция увеличение с 1 процентен пункт на дела на мигрантите от страни извън ЕС е свързано с ръст от около 2,7 процентни пункта в местната заетост. Подобна положителна зависимост се установява и в Обединеното кралство, където съответното увеличение е 0,6 процентни пункта.

Дори в случаи, където има известна степен на заместване – най-често в нискоквалифицирани сфери – проучванията не откриват трайни негативни ефекти върху местната заетост. Напротив, има доказателства, че местните работници се пренасочват към позиции с по-високо заплащане и по-добри условия на труд, особено в сфери с по-интензивна комуникация или организационни умения. Това се вижда и от резултатите на Пери и Спарбър (2009),  които изследват пазара на труда в САЩ между 1960 и 2000 година. В този смисъл миграцията може да има положителен структурен ефект, улеснявайки професионалната мобилност и оптимизиране на разпределението на трудовите ресурси.

Друг потенциален ефект, който трябва да се има предвид е този върху размера на възнагражденията. На пръв поглед увеличаването на предлагането на труд би трябвало да има негативен ефект върху заплатите. Въпреки това проучванията показват друго. Голяма част от резултатите разкриват, че увеличаването на чуждите работници на пазара няма почти никакво влияние върху заплатите. Отново това се дължи на сегментацията на пазара на труда. Това се вижда и в по-детайлните резултати на Герфин и Кейзер (2010), според чието проучване в Швейцария увеличаването на чуждата работна ръка, намалява възнагражденията на по-рано интегрираните чужденци с 1,6%, но увеличава възнагражденията на местните работници с 0,4%. Подобна е и ситуацията в САЩ, изследвана от Отавиано и Пери (2008). Данните потвърждават, че въпреки увеличеното предлагане на труд, структурата на пазара има по-голямо значение от броя работници в абсолютно изражение. Когато мигрантите и местните не са взаимнозаменяеми, въздействието върху заплатите е неутрално или положително.

Поглеждайки към България и анализирайки данните от последните няколко години, се очертава подобна тенденция. Според проучванията за потребностите на работодателите от работна сила от Агенцията по заетостта в периода 2019-2023 г. секторите с устойчив недостиг както на нискоквалифицирани, така и на висококвалифицирани работници включват индустрията, търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството, както и строителството.

Сходна картина се наблюдава и в данните за издадените разрешения за пребиваване и работа на територията на страната. В периода 2019-2024 г. 40% от всички чуждестранни работници на българския пазар на труда (40 811 от общо 108 330 души) идват от седем държави – Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал, Индия, Русия и Украйна. Те са основно заети в строителството, преработващата промишленост, като инженерно-технически персонал, в селското стопанство, туризма, транспортния сектор и информационните и комуникационни технологии.

Тези данни ясно показват, че България не се различава от вече разгледаните страни: и тук трудовата миграция изпълнява допълваща функция, като запълва трайни празнини на пазара на труда, които местната работна сила не може да компенсира.

В заключение, опитът в редица страни показва, че трудовата миграция изпълнява стабилизираща и допълваща роля на пазара на труда. Чуждестранните работници заемат позиции, които системно остават незапълнени от работната сила, без да изместват местните, а често дори създават условия за тяхната професионална мобилност и подобрено възнаграждение. В българския контекст това се проявява най-ясно в сектори като строителство, преработваща промишленост, транспорт и туризъм, където недостигът на работна сила е хроничен. Трудовата миграция облекчава натиска върху тези сектори и така подкрепя възможностите за запазване на конкурентоспособност и растеж.

*Заглавието е на редакцията на Economic.bg

Източник: Цвета Панайотова, стажант в Институт за пазарна икономика