Неизследваните води на предприемачеството във Варна

Варна привлича туристи и студенти, но в града се случват и много други неща, които подхранват или задушават предприемачеството. Срещата ми с няколко предприемачи от града показа наличието на възможности - и положителните тенденции, и перспективата за активна регионална предприемаческа общност.

„Има опити да се създаде инкубационна среда за стартиращи компании, но действията са спорадични и свързани основно с наличието на средства по европрограми. Местният крупен бизнес няма традиции и нагласа да подпомага развитието на иновации“ - така серийният предприемач и мениджър от Варна Даниел Йорданов определя икономическата среда в града. Той развива и ръководи бизнеси в сферата на промишлените взривни работи и минното дело, интелектуалната собственост, преработката на отпадъци и други.

Силвия Щумпф, председател на Сдружение „Бизнес Агенция Варна“, се съгласява, че Варна остава много далече от интензитета на предприемаческата активност на по-малки градове в други държави. Според нея противно на очакванията, свързани с многото университети в града, Варна не е „люлка“ на високотехнологични самостоятелни проекти. Силвия има 20-годишен опит в проекти и инициативи в подкрепа на бизнеса. „Има много стартъпи в областта на дигиталния маркетинг, софтуера и блокчейна, но сме далече от перспективата да се превърнем в start up city. Общностите не са многобройни, а споделените пространства за работа се броят на пръстите на едната ръка“, пояснява тя.

Арман Саркисян, основател на Sea Harmony – компания, която развива иновативна аквакултурна технология, допълва, че стартъп общността тепърва се формира, но има добри перспективи за туризъм и за международна търговия, за морски бизнес. Sea Harmony е пример за перспективна технологична фирма, но като цяло и тримата ми събеседници смятат, че Варна залага по-скоро  на нискотехнологични, традиционни сектори - кораборемонтни услуги, аутсорсинг и ИТ услуги, хотелиерство, производство на храни и козметика, строителни услуги и търговия с имоти.

„Варна е географски ограничен район, поради факта, че се намира в единия край на България и на изток граничи с море. Това води до повишаване на транспортни разходи при предлагане на стоки и услуги във вътрешността на страната и в същото време ограничава местния пазар на изток  само по вода. Многото чуждестранни граждани, които живеят временно или постоянно във Варна, наличието на няколко големи университета и множеството туристи определят вариантите на предприемачество“, обяснява Даниел.

Според Силвия няма местна общност на  „бизнес ангели“, нито отворени и достъпни територии за развойна дейност на стартъпите, въпреки развитата университетска среда в града. „Говори се за създаване на съвместен дигитален иновационен хъб между институциите, академията и големия бизнес, но няма работещ проект. Много студенти завършват с интердисциплинарни дисциплини с health tech проекти например, които остават нереализирани поради липсата на научна инфраструктура“, казва тя. Заради това вероятно дигиталната трансформация на местния бизнес се прави „на парче“, както казва Силвия, но е неизбежна за успешно развитие.

Даниел развива услуга за подпомагане на подобни иновации, които много често стигат до ниво регистрация в патентното ведомство, но никога не се реализират на пазара. Част от проблемите са свързани с достъпа до правилните пазари, а друга - с вътрешната организация на инвестиционните начинания. „Пазарната среда не позволява налагането на по-високи цени на продукти и услуги, а в същото време се борим за всеки квалифициран кадър на международно ниво. Този факт поставя производителите на регионални продукти и услуги в положението да работят или с не дотам квалифицирани кадри или постоянно да инвестират в технологично оборудване, което не изисква човешка намеса“, пояснява той.

ORTO технологията на SEA Harmony е пример за успешен технологичен проект, който цели да подпомогне и района около Кранево. Арман разказва, че работи по първата пълносистемна аквакултурна ферма от рифов тип и търси финансиране за изграждане на цех за серийно производство. „Тази година успешно завършихме проект по Фаза 1 на Хоризонт 2020, като сме едва десетият одобрен български проект. До края на годината ще подадем проект по Фаза 2“.

Той пояснява, че освен подготовка и знания, предприемачът трябва да инвестира в контакти. Той се допитва до ментори от региона, но за финансиране, поради размера на средствата, се обръща към други общности. Но на форума InnoWave Варна среща инвеститори, експерти и други стартиращи фирми. „Участието на един стартъп на такъв форум би могло да бъде всичко, което му е необходимо, стига да успее да го реализира правилно. Варненската стартъп общност трябва да работи за дефиниране на предимства, които да задържат стартиращите бизнеси да се развиват и да създават добавена стойност на регионално ниво, а не да бъдат изтеглени към най-развития икономически център –София“, допълва той.

Според Силвия обаче стартъп събитията привличат повече ученици, отколкото студенти и реални предприемачи. Те, от своя страна, губят, от слабото взаимодействие между бизнеса и университетите, което да стимулира както финансово, така и вътрешните нагласи да  се развива собствен бизнес, който да води до общ растеж на региона. „Обикновено фирмите подпомагат със стипендии бъдещи техни кадри, а трябва да се мисли дългосрочно към създаване на лидери, които да развиват компании с допълващи продукти и услуги за тези фирми, които финансират учебните програми“, казва Даниел.

Силвия допълва, че има неизползвани възможности за развитие на подобни отношения. Тя се надява „младите и енергични предприемачи“, както ги описва Даниел, които разработват иновативни проекти в сферата на ИТ технологиите и услугите, да намерят подкрепа за своите разработки в рамките на проекта „Бизнес преакселератор на Североизтока”, който агенцията й е създала заедно с партньори с европейско финансиране. Той цели да увеличи „дигиталните компании, които да помагат на нискотехнологичните бизнеси да процъфтяват с помощта на дигитализацията“.

Даниел приключва разговора с думите: „Българските предприемачи трябва да се ориентират към висококачествени и уникални продукти, които да им гарантира пазарен дял, независимо от цената и мястото на производство. Мястото на регистрация на една фирма е условност, породена от фактора местоживеене“.