Отбранителна бизнес сила

Какво свързва един стартиращ технологичен предприемач с кариера и експерт с опит в разработването на първата политика на НАТО за използване на големи данни и изкуствен интелект? Вероятно Диана – римската богиня на лова.

Тя помага на Янислав Трендафилов, основател на технологичния стартъп Neuromorphica, да попадне точно в целта, когато кандидатства в акселератора Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic (DIANA - програмата на НАТО, която подкрепя стартъпи при разработката на идеи за продукти с възможна двойна употреба, орган на НАТО за стимулиране на иновациите в отбраната – б.а.).

Neuromorphica е единствената българска компания, която успява да се справи с конкуренцията на 1300 предложения за технологии с двойна употреба в съревнование за подкрепа и финансиране на идеите си. Създава специализирани интегрални схеми (чипове) за Изкуствен интелект (ASIC), базирани на т.нар. импулсни невронни мрежи (Spiking Neural Networks), които са инспирирани от биологичното функциониране на мозъка. Той разказва историята зад проекта си, който в България се развива с подкрепата на Института GATE и на Института по отбрана.

Борислав Банков, който координира участието на института в DIANA, познава добре силата на двойната употреба на изкуствения интелект. До 2022 г. работи в кабинета на помощник-генералния секретар на НАТО по иновациите, хибридните и кибер предизвикателствата. Банков разкрива как се развива програмата у нас с фокус оценка, валидиране и верификация на проектите.

Разберете повече за новите възможности за отбранителна политика с технологии с двойна употреба от експертите:

Янислав Трендафилов:

Основен фокус са върховите технологии

Янислав Трендафилов е изпълнителен директор на Neuromorphica (Невроморфика) – Снимка Личен архив

Г-н Трендафилов, как създадохте Neuromorphica?

Идеята за Neuromorphica се зароди през 2020 г. Имах възможността да изследвам интересни научни области. Попаднах на лекция на проф. Крис Елаясмит за импулсните невронни мрежи и темата за невроморфните технологии запали интереса ми. Най-общо казано, те имитират невро-биологичните архитектури в нервната система. Оттам идва и името на компанията. Поради тяхната сложност и комбинативност са по-слабо развити от конволюционните невронни мрежи, които разбираме като „изкуствен интелект“, но имат предимството да консумират няколко порядъка по-малко енергия. Допълнително, за да развия идеята си, стартирах работа по дисертация в ТУ-София, което ми даде възможност да комуникирам с най-добрите учени в областта от цял свят.

Компанията привлече съмишленици с експертиза в проектиране на интегрални схеми, софтуерна архитектура, киберсигурност, дронове и бизнес развитие. Това ни дава възможност за разрастване и работа по проекти в повече области.

Вие сте с дългогодишен опит в ИТ индустрията. Как стигнахте до стратегически пробив в отбранителната индустрия?

Дългогодишната ми работа в международни корпорации ми предостави възможността да натрупам опит в различни области. Въпреки това, преди създаването на компанията мога да се определя като външен за отбранителната индустрия. Но наблюдавах сложната геополитическа обстановка в света и, разбира се, разразилата се война в Украйна.

Въпреки своята консервативност, отбранителната индустрия изпитва необходимост за висока иновативност, което предполага проучването за приложимостта на нови технологии и методи в по-ранен етап спрямо цивилната индустрия. Насочвайки нашата технология в тази област, не само ни позволява да я развиваме и да получаваме обратна връзка за продуктите ни, но и да разработваме необходимите ограничения, така че да отговаряме на етичните, лицензионни и регулационни принципи и режими.

Какво насърчава и възпрепятства компании като Вашата да се развиват в тази сфера в България? Каква е средата?

Основен фокус на компанията са върховите технологии (deep tech, science based), а те са капиталово интензивни и с висока степен на технологичен риск. Въпреки високите нива на научния интерес на екипа, е необходимо планиране, финансиране и реализация на продуктите, за да постигнем устойчивост и възможност за развитие на компанията. Предизвикателствата са много. От една страна е разбирането на потенциала на технологията и достъпът до съществуващата мрежа от лаборатории, институти и производствени мощности за микроелектроника, а от друга - малкият брой подготвени експерти с опит в областта. Допълнително, насочвайки технологията и към отбранителната индустрия, поради спецификата й, възникват и известни ограничения за работа на свободния пазар.

Като типична стартираща компания имаме изчистена организационна структура и възможности за гъвкавост. Предимно самофинансирахме развойната ни дейност. Отказахме предложения за pre-seed рундове от фондове за рисков капитал от чужбина поради ранното технологично ниво на готовност (TRL4). След края на програмата DIANA навлизаме в процес на набиране на финансиране и работа по грантови програми, като целим достигането на TRL6 в началото на 2025 г. и валидиране на технологията през индустриални партньорства.

Как бихте обяснили накратко иновацията на Neuromorphica? Какви са практическите приложения на Вашата технология? Каква е "двойната употреба"?

Невроморфика е fabless B2B компания, проектираща чипове и процесори за изкуствен интелект в мобилни устройства (сегменти Edge AI или AIoT). Можем да работим с 10 пъти по-големи невронни мрежи, същевременно използвайки 10 пъти по-малко енергия. Изграждаме хардуерна платформа, която може да се интегрира във всякакви продукти – от детски играчки, през мобилни телефони и медицински изделия до автономни автомобили. Използваме технологии, налични на територията на Европейския съюз и неподлежащи на външна регулация. Това прави задачата пред нас по-сложна, но дава стабилност на линиите за доставка.

Как влязохте в акселератора DIANA на НАТО? Каква беше конкуренцията и с какво спечелихте доверие?

Програмата беше интересна поради фокуса си за двойна употреба – задължително условие е приложимост и в т.нар цивилна индустрия. В допълнение, няма претенции към интелектуалната собственост на разработката, което в областта на върховите технологии е голям плюс.

Neuromorphica е първата българска компания, която е избрана в програмата DIANA на НАТО. Това, което е печелившо в нашето предложение, е комбинацията проблем-решение-екип-визия-амбиция. В първата кохорта на програмата предизвикателството беше насочено към високо конкурентната среда, но и налагането на българска компания и повишаване на репутацията ни като държава с потенциал за създаване на върхови технологии.

Има ли достатъчно възможности за компании като Вашата, за да се развивате?

Страните от НАТО са най-големият производител и потребител на отбранителни технологии в света. В България срещам принципна подкрепа на доста нива, но има силен недостиг на технологии и ресурси. Международни програми като DIANA и European Defence Fund (EDF) подпомагат организации като нашата, но трябва да има повече локални такива. Търсим възможности за връзка с ключови партньори и извън отбранителната индустрия в Европа в сферата на електрониката, изкуствения интелект, медицината, автомобилната индустрия, телекомуникационните компании.

Константин Зографов от АФСЕА казва, че „по-нишовите и малките проекти са силата на българските фирми в рамките и на НАТОвските програми". Какви нови хоризонти чрез национални политики и бизнес възможности се откриват?

Ние сме изключително креативни и гъвкави, което може да се счита за конкурентно предимство, но е и пречка поради ограничения ресурс, с който разполагаме и недостатъчно предвидимата и устойчива политическа система. Фокусирани сме към страните от НАТО. Компанията е алтернативен доставчик на големите играчи – nVidia, AMD, Intel. Това е част от анализа, който бе извършен в рамките на програмата DIANA. Нещо повече, ние сме единствената компания с такъв профил в Източна Европа и целим независимост от Азия и Америка.

Планираме всеки един от компонентите в нашата технология да е произведен в Европа. Това, което предлагаме накратко, са чипове с много по-ниска консумация на енергия, по-голяма компактност и адаптивност и по-високa изчислителна мощност (Edge computing).

Борислав Банков:

България се нареди до Германия по успеваемост в DIANA

Борислав Банков координира участието на Институт GATE в органа на НАТО за стимулиране на иновации в отбраната, DIANA – Снимка Институт GATE

Г-н Банков, как стигнахте до тази позиция и в какво се състои работата Ви?

Желанието ми за работа в организация, обединяваща науката и практиката, бе основният фактор, който ме доведе в GATE. Преди това работих по иновационни проекти в щабквартирата на НАТО. Един от тях бе DIANA. Основната ни цел е да изградим партньорства с български иноватори, предприемачи и инвеститори, които да се запознаят с ползите от програмата. Тя цели да развие технологии с двойна употреба. Те имат военно и гражданско предназначение, често са плод на усилията на интердисциплинарни екипи с различна експертиза.

С какво подходът на тази програма се различава от европейските програми за иновации в отбраната?

Целта на DIANA е да подпомогне създаването на стартиращи компании с отношение към сферата на сигурността, които са конкурентоспособни на свободния пазар. В този смисъл, ЕС и НАТО работят в една посока, но на базата на различни подходи, между които има синергия.

Ако НАТО ангажира иноваторите в началната фаза на тяхното бизнес развитие, за да могат те да изградят високотехнологични продукти и устойчив бизнес модел, европейските програми са възможност за сформирането на индустриални партньорства на по-късен етап от развитието на компаниите.

Защо развитието на технологиите с двойна употреба е голямата възможност за иновативните компании, които искат достъп до отбранителната промишленост?

Технологиите с двойна употреба са естествена допирна точка между отбранителната промишленост и изгряващите иноватори и предприемачи. Често пъти те разработват технологии, които лесно могат да намерят приложение в сферата на сигурността, без техния първоначален замисъл или инвестиция да са предполагали това. Единственото, от което компаниите се нуждаят, е да попаднат в жизнена екосистема от експерти и инвеститори в сферата на сигурността и отбраната.

Какви български и международни компании подадоха идеи и концепции за участие в акселератора по програмата DIANA?

Българските компании, които кандидатстваха за пилотната програма на DIANA през 2023 г., предложиха разнообразни идеи във всички приоритетни области и резултатът не закъсня: по успеваемост в DIANA България се нареди до държави като Германия. Този потенциал бе демонстриран и реализиран не въпреки голямата конкуренцията, а именно заради нея.

Следващата стъпка е да намерим нишата, в която да реализираме този потенциал заедно с трансатлантическите ни партньори. Конкретен пример в тази посока е сферата на информационната сигурност, в която българските предложения в DIANA се представиха изключително добре. Скоро DIANA ще обяви следващите възможности за кандидатстване в програмата, така че очакваме още по-добри предложения.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.