По-образовани и заинтересовани: Какви са нагласите сред младежите в България?

Силен индивидуализъм и надделяване на собствените ценности върху колективните.

Това е поантата в традиционното проучване на Фондация „Фридрих Еберт“, посветено на нагласите сред българската младеж. То събира мненията на младите хора на възраст между 14 и 29 години относно образованието, политиката, семейството, както и собствените виждания и нагласи относно ценностите, проблемите на обществото, емиграцията и други.

Данните разкриват тенденции към повече индивидуализъм и към по-голямо усещане за несигурност сред днешните млади българи, но и към самостоятелност и готовност за независими решения“, казват експертите в своето изследване.

Проучването разкрива множество противоречия, като това, че българските младежи са по-образовани, но са и неудовлетворени от придобитото образование. Практически половината от тях пък посочват, че не работят по специалността си.

Друго противоречие е, че все по-голяма част от младите хора смятат да емигрират, и то основно висококвалифицирани кадри, но в същото време голяма част от тях нямат ясни планове, нито са предприели стъпки в тази посока.

Младите българи са все по-толерантни към другите, но са и склонни да се примиряват с незаконни и непрестижни практики, като даването на подкупи или укриването на данъци.

И макар да са оптимисти за собственото си бъдеще, то те са по-негативни виждания за съдбата на българското общество.

Силен индивидуализъм

Да бъдеш независим (74% сбор от отговорите в категориите „важно“ или „много важно“) и да поемеш отговорност за действията си (73%) са сред най-важните ценности на младите българи. Следват желанието за деца (70%) и реализирането на успешна кариера (68 %).

Така, изглежда, младите българи клонят по-скоро към индивидуализъм, свързващ се с ориентация към независимост, самоувереност, свободата да изразяваш целите си, преследване на лични цели и често поддържане на взаимоотношения тогава, когато цената не надвишава ползата“, казват изследователите.

Това е значителна разлика спрямо предходното изследване от 2018 г., когато нагласите тогава са били за повече социализация и напускане на свръхиндивидуализма, характерен за годините на прехода към демокрация и първото десетилетие на XXI в.

Важно е да се отбележи обаче, че макар общественото признание и граденето на кариера (68%) да са важни за младежите, то да бъдеш богат (52%) и да носиш маркови дрехи (20%) се класират на по-долни места сред приоритетите.

Колективът остава на заден план

Колективните и донякъде по-абстрактни ценности минават на втори план, без да изчезват. Демокрацията е първа ценност за 5% от младежите“, казват изследователите.

Отместването на ценностите от свобода и печалба към защита на правата и сигурност подсказва дълбока промяна на обществената среда и нови нужди - те отговарят на стремежите, страховете и дефицитите, изпитвани от младите хора през последните години в условията на пандемия, икономическа нестабилност, политически сътресения в България и в ЕС, военни конфликти и други.

Така в очакванията за бъдещето 70% са оптимисти за себе си и едва 29% за обществото.

Мястото на политиката

От изследването излиза, че съотношението между интересуващи се (повече или по-малко) и неинтересуващи се е приблизително 1:2. Данните сякаш свидетелстват за сериозен ръст на общия интерес към политиката в сравнение с предходното изследване от 2018 г., когато относителният дял на положителните отговори е бил едва 7% спрямо сегашните 21%.

Трайно обаче е убеждението, че политическата система е отчуждена от проблемите на младите хора", казват изследователите.

Неудовлетворение от образователната система

Над половината (56%) от младите хора приемат важността на образованието, но предимно на декларативно равнище“, казват изследователите в своя доклад.

Според тях доминира ниско удовлетворение от качеството на българското образование и високи корупционни подозрения. Най-недоволни се оказват 25-29-годишните, които вече са извън сферата на формалното образование и могат критично да оценят получените знания и умения в практиката.

Това са висшистите (39%), чиято квалификация е най-специализирана, и най-заможните (37%), които са имали най-широк възможен достъп до образователни услуги.

Разбира се, би следвало да се предположи наличието на нереалистични очаквания в много случаи, но не може да се говори за изолиран проблем, а за ключов аспект от жизнените преходи на младите хора“, казват изследователите.

За младежите търсенето на работа често е свързано със стремеж към бърза реализация и високи доходи, а за мнозина е под въпрос смисълът от образованието и самостоятелната образователна подготовка от гледна точка на интеграцията в пазара на труда.

Притеснителна е и липсата на заинтересованост към младежка мобилност по различни образователни програми, като една от най-добре познатите у нас например „Еразъм+“.

Образователната мобилност е слабо позната и не предизвиква значителен интерес. Изглежда сякаш цялостната представа за образование е формализирана и сведена до задължителните елементи на обучителния процес“, става ясно от доклада.

Повече несигурност

И макар младостта да е обикновено онази част от човешкия живот, която се характеризира с повече увереност и смелост, то едно от заключенията от изследването е за повишеното усещане за несигурност при младите хора. То се проявява при ценностите, като защитата на човешките права и сигурността, при широко разпространения песимизъм за бъдещето на българското общество, при ръста на страховете за живота и здравето, както и на страховете от война.

Несигурността рефлектира и върху констатациите за консерватизъм в семейните отношения, където отложеното напускане на родителския дом все по-често се мотивира с финансова неизбежност, а не само с удобството и споделените възгледи“, казват експертите.