Поскъпването на винетките е необходимост

Инж. Светослав Глосов е доказан специалист с дългогодишен опит в строителния бранш. Той е председател на Камарата на строителите в България. По време на конкурса „Мистър и Мисис Икономика 2015“, Глосов бе отличен със специална награда за цялостен принос.

Economic.bg разговаря с него по актуални въпроси като цената на винетките, състоянието на пътищата у нас, обществените поръчки, настоящето и бъдещето на българския строителен бизнес.

- Инж. Глосов, оправдани ли са новите цени на винетките? Това ли е най-добрият начин за таксуване?

Всяко едно покачване на цените на каквато и да е стока или услуга винаги ще се посреща с негативизъм и неодобрение от тези, които трябва да плащат повече. В това число съм и аз, и моята компания, и Вие, и всеки гражданин. Но трябва да си дадем ясна сметка, че средствата, които се събират от винетни такси сега, са крайно недостатъчни, за да могат да се рехабилитират и поддържат пътищата в България. 20 стотинки на ден е таксата, която плащаме ние, за да се возим по Републиканската пътна мрежа. Това е абсолютно недостатъчна сума на фона на състоянието на пътната инфраструктура. 

Да не забравяме, че през последните години интензивно се строят магистрали и пътища от републиканската мрежа. Само 300 км нови магистрали са изградени с подкрепа на европейските фондове. Но поддръжката им е наша грижа – за това няма европейски пари. А цените на винетките не са променяни от 7 г. Дали са най-добрият начин, не мога да кажа, но е по-добър от това да имаме пътен данък например, както е в много други страни.

- Как оценявате състоянието на пътищата в България? Какво би могло да се подобри?

Състоянието им е лошо. Всички сме наясно с това. Освен че се возим некомфортно, по-големият проблем е, че състоянието им води до сериозна опасност от катастрофи, често завършващи със загуба на човешки живот. Тоест, ако искаме да имаме хубави, комфортни и по-сигурни пътища, трябва да платим повече. В това отношение аз лично подкрепям увеличението на винетните такси и считам, че даже сме закъснели с това действие.

- Възможно ли е да имаме качествени пътища, без да плащаме за поддръжката им? Каква е реалната цена за поддръжката на пътищата в България?

Анализите сочат, че необходимата сума, която трябва годишно да се отделя за пътища, е около 600 млн. лв. В момента Агенция „Пътна инфраструктура” разполага с бюджет от около 200 млн. лв. – сами преценете дали е възможно. Без да се вложат много по-сериозни суми, състоянието на пътищата у нас ще продължи да се влошава.

- Какво е състоянието на строителния бранш у нас? Успя ли той да се отърси от кризата?

Годината, която отминава, бе динамична и натоварена за бранша, но и година, в която постигнахме много. Като край на програмния период бяха финализирани редица големи обекти от инфраструктурата на страната. Забелязва се тенденция, макар и все още слаба, за излизане от кризата. Браншът е стабилен.

- Продължава ли тенденцията за умишлено подбиване на цените при публичните търгове?

Тази тенденция се среща, но все по-рядко. С въвеждането на критерия „Икономически най-изгодна оферта“ цената вече не е единственият показател при избора на победител в дадена тръжна процедура. Камарата подкрепя този критерий и счита, че показателят „Най-ниска цена“ е силно негативен за бранша.

- Как оценявате промените в Закона за обществените поръчки?

Камарата на строителите в България бе една от най-активните организации в процеса на обсъждане на проекта на нов ЗОП. По-голямата част от нашите предложения влязоха в проекта на нормативния акт. Така че ние сме удовлетворени и подкрепяме закона такъв, какъвто бе внесен от МС в НС. Разбира се, ще следим какво ще излезе след приемането му от парламента. Имайки предвид, че той е съобразен напълно с новите европейски директиви, се надяваме да няма промени в същинската му част.

- Какво е бъдещето на българския строителен бизнес?

Предстои ни нов програмен период, който ще е изпълнен с предизвикателства, но и ще даде шанс на българските строителни фирми да покажат натрупания опит и професионализма при изпълнението на значимите за нашата страна обекти. Имаме добър работен диалог с институциите, ако и новият ЗОП даде базата за реална конкуренция и прозрачни търгове, бих казал, че съм оптимист за бъдещето на строителния бизнес.