Първият български ядрен физик

Един живот за науката, тя живя с нея, за нея и чрез нея... Но днес „тя“ е слабо известна у нас. Проф. д-р Елисавета Карамихайлова! Първата жена, която е хабилитирано лице в Софийския университет; първият професор по радиоактивност и ядрена спектроскопия и първата жена професор по физика в България; основателка на Катедрата по атомна физика в СУ и на Лабораторията по радиоактивност във Физическия институт при БАН.

Елисавета Карамихайлова е родена на 3 септември 1897 г. във Виена, където баща ѝ д-р Иван Карамихайлов следва медицина. Там прекарва ранното си детство и получава домашно образование от своята майка, музиколожката Мери Слейд. През 1907 г. семейството идва в България, където хирургът д-р Карамихайлов започва работа в новосъздадената болница "„Червен кръст“, чийто приемник е днешният институт „Пирогов”. Елисавета постъпва в Първа софийска девическа гимназия и там чрез свои учителки се запознава с идеите на феминизма. През есента на 1917 г. заминава за Виена. Завършва физика и математика във Виенския университет и защитава докторската си дисертация на тема атомна физика.

Дългият път към София

В България няма работа за нея. Жена физик, ха-ха! Работи на хонорар в Радиевия институт при Австрийската академия на науките. През 1935 г. Елисавета, вече член на International Federation of University Women, получава тригодишна стипендия за подпомагане на научните изследвания на талантливи жени учени на Girton College към Университета в Кеймбридж. После я канят в известната Кавендишова лаборатория в Кембридж, чийто ръководител по онова време е знаменитият физик Ърнест Ръдърфорд. Именно там, сред най-известни световни физици, българката си спечелва името на самостоятелен и въодушевен изследовател.

Активност

Елисавета Карамихайлова се разминава със звездния си миг - Нобеловата награда. Заедно с Мариета Блау и по едно и също време с Джеймс Чадуик установяват непознато лъчение, което е поток от неутрони. По женски прецизни, те решават още веднъж да огледат нещата, но Чадуик ги изпреварва с публикацията и грабва наградата. В края на 1939 г. е назначена във Физическия факултет на Софийския университет. Чете първия систематичен курс по опитна атомистика и радиоактивност, а по-късно основава и ръководи Катедрата по атомна физика. През 1963 г. вече е професор. Става ръководителка на Секцията по радиоактивност при Физическия институт при БАН. Има изключителни заслуги за извършването на систематични изследвания върху радиоактивността на наши природни обекти - лечебна кал, минерални извори, дъждовни води. Но… попада в списъка на „неблагонадеждните” учени, губи правото си да публикува своите трудове и да пътува в чужбина дори по научна линия.

Отдаденост на науката

В спомените на своите съвременници тя е весел, щедър, незлоблив и дори наивен човек. Не се омъжва. Студентският кръжок, създаден от нея, става школа за всички по-късни авторитети в ядрената физика. „Вие сте млади, имате още да живеете“, казвала тя на сътрудниците си и винаги сама влизала в хранилището при радиоелементите. Когато ракът я приковава към леглото, лекарите се удивляват на бодрия й дух. Дарява цялата си собственост на БАН. Умира на 24 април 1968 г.

Проф. Елисавета Карамихайлова с всички основания може да се нарече първата дама на българската физика. Струва си да научим повече за нея и по-често да повтаряме името ѝ.

Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.