Ускорява ли се възстановяването в България?

Правителството одобри проект за актуализация на бюджета, с която ще поиска от народното събрание увеличение на публичните разходи през 2021 г. с малко над 1.8 млрд. лева. Както вече писахме, предложението е допълнителните разходи да се финансират от очаквано преизпълнение на приходите. Като изключим включването в бюджета на по-голям аванс по линия на механизма за възстановяване и устойчивост – всичко това при условие, че националният план на България получи одобрение на Комисията и Съвета до декември – оставащата част от преизпълнението в постъпленията се обяснява с подобряване на външната и вътрешната стопанска конюнктура.

Без да публикува отделен документ, министерството на финансите на практика актуализира макроикономическата си прогноза. Непосредствената роля на тази прогноза е да очертае реалистично очакване за приходите,  да даде рамка на разходите и дълга, както и да скицира мащаба и вероятността от различните рискове. На прага на август можем да приемем, че самото изпълнение на бюджета до момента, както и динамиката на текущи индикатори – включително за потребление, износ, безработица, доходи и др. под. – в значителна степен изясняват макротраекторията за тази година.

Но анализът и прогнозата за ключови стопански тенденции са важни, от една страна, за начало на съдържателен дебат по средносрочната фискална рамка и проектобюджета за 2022 г., и от друга страна – за адекватна подредба на приоритетите в икономическата политика. Казано просто – има значение дали в челото на дневния ред ще са реформи и политики, подкрепящи дългосрочните фактори за инвестиции и ускорен растеж, или напротив, във фокуса ще продължават да са ad hoc мерки за смекчаване на ефект от шокове в поотминалата кризисна среда.

Прегледът на параметрите показва, че дори в обновената прогноза правителството е изключително предпазливо. Очакваният за 2021 г. ръст на БВП е завишен от 2,7% до 3.5%, потреблението на домакинствата ще расте с 3.6% вместо с 2%, ръстът на кредитите за частния сектор ще достигне 6.4% при 3.4% в предходната прогноза, доходите от труд ще нарастват вместо с 5,9% със 7.7% и така нататък. Остава обаче негативното очакване за туризма, без промяна на практика е и прогнозата за заетостта и безработицата.

Към средата на годината обаче икономиката праща силни сигнали, че дори тези завишени очаквания твърде вероятно ще бъдат надминати. Всъщност последните месеци отчитат поредица от исторически рекорди в редица показатели. Регистрираните в бюрата по труда безработни спадат до 170 хиляди, или 5,2% - най-ниско ниво изобщо откакто се поддържа тази статистика. Износът на стоки през май 2021 г. нараства с над 32% - което не е изненада след срива миналата пролет – но по-важно е, че през март и април бяха отчетени недостигани досега номинални стойности.

Индексът на индустриалното производство след март вече е не просто над нивата от 2020 г. , а и над средното за 2019 г.; както цялата преработваща промишленост, така и повече от половината ѝ подотрасли също са надхвърлили върховата предкризисна година. Средният осигурителен доход, отчитан от НОИ, отчита 11% ръст на годишна база към май. Външната среда също се подобрява отчетливо по-бързо от очакванията през миналата есен. Данните за пролетта на 2021 г. потвърдиха, че стопанската динамика – както глобално, така и в още по-голяма степен в Европа – все по-малко страдат от пандемичната обстановка.

През април 2021 г. стойността на световната търговия достигна най-високо ниво в историята, подкрепено и от чувствителния ръст в цените на ключови енергоносители и суровини. Както износът, така и вносът на ЕС расте през май с около 1/3 спрямо същия месец на 2020 г., на практика напълно компенсирайки ефекта от пандемията. В повечето европейски икономики индустриалното производство и продажбите на дребно отчетоха и почти огледален на спада от миналата пролет ръст, макар все още в някои от по-тежко засегнатите страни нивата да са под тези в предкризисната 2019 г. През второто тримесечие БВП на най-голямата икономика – Германия – нараства с 9,2% на годишна база, а в цялата еврозона - с 13,7%; списъкът може да бъде продължен.

Същевременно, от началото на годината редица институции и анализаторски агенции постоянно повишават очакванията си за растежа в България. Още през април МВФ прогнозира ръст на БВП от 4.4% през 2021 г., в началото на юли Европейската комисия в актуализираната си лятна прогноза повиши очакването за ръст до 4,6% а Европейската банка за възстановяване и развитие – до 4,5%а. В края на юли в прогнозата на БНБ растежът за тази година вече ще е 4.1%, а според оценката на рейтинговата агенция Fitch – 4.7%.

Това са само няколко примера – важното е, че тенденцията е обща и всички анализатори на практика признават, че предходните им прогнози са били твърде предпазливи и консервативни; разликата е с около 1,5 процентни пункта и повече. Ако добавим и ценовия фактор – а именно, отчетливото поскъпване на горива, основни метали и други ключови суровини и материали – номиналната промяна в основните измерители на стопанската активност ще е вероятно още по-висока от доскоро очакваната. Всичко това е аргумент за префокусиране на приоритетите на политиката от реакция на кризи към структурни реформи в среда на благоприятна макроикономическа динамика и бързо възстановяване.

Източник: Институт за пазарна икономика