Възстановителният фонд на ЕС: Кой колко ще получи

България ще може да разчита на 15 млрд. евро от средствата, предвидени във възстановителния фонд на ЕС, представен вчера от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. За да получи достъп до тези пари обаче, страната ни трябва първо да внесе 3.3 млрд. евро (близо 8% от БВП на страната). Тоест страната ни има шанс да получи по плана „ЕС от следващо поколение“ нетно 11.7 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.

Това показва предложението на Комисията, публикувано в интернет от румънския евродепутат Сигфрид Мурешан. Подобна цифра за България съобщи и българският евродепутат Андрей Новаков вчера.

Въпреки че други европейски страни ще получат в пъти по-голяма подкрепа от предвидената за България, страната ни е на второ място като отношение към брутния вътрешен продукт. Пред България се намира единствено Хърватия, която според документа също ще има достъп до 15 млрд. евро, но има по-малък БВП.

Най-много средства за развиваща се икономика в Европа пък ще получи Полша. Според таблицата с разпределението Полша е напът да получи 64.5 млрд. евро - четвъртата по големина сума за целия Европейски съюз след Италия (153 млрд. евро), Испания (149.3 млрд. евро) и Франция (78 млрд. евро).

Както е известно ЕС се надява страните членки да възстановят икономиките си с дигитални и зелени програми, а Полша бе единствената страна от Блока, която отказа да одобри плана за преминаването на ЕС към зелена енергия и постигане на „въглеродна неутралност“ до 2050 г. Страната успя да се пребори с Брюксел за запазване на своите термоцентрали, като подписа договори по Механизми за осигуряване на капацитет до 2035 г. Причината - Полша получава 80% от енергията си от въглища и дълго време води интензивни дебати и тежки преговори да не поема ангажиментите в договора до 2050 г., движейки се със свой темп към зелената промяна.

Румъния може да получи достъп до 33 млрд. евро, а колкото България и Хърватия - от 15 млрд. евро - може да се възползват още Унгария и Словакия.

Предложенията бяха широко приветствани в развиващите се части на Европа, но европарламентът изрази притеснения относно големината на дълга, предложен от ЕК. Планът на Комисията трябва да бъде одобрен от Европейският парламент и Съвета на ЕС. Въпреки че Франция и Германия го подкрепят, вероятно ще бъдат предприети огромни дипломатически усилия, за да се съгласят всички държави членки, а Комисията иска сделката да бъде подписана на следващата среща на върха на лидерите на ЕС през юни. Канцлерът на Германия Ангела Меркел обаче заяви, че очаква дебатите по програмата да приключат едва наесен.

Планът за възстановяване, който Фон дер Лайен представи пред Европейския парламент, ще увеличи разходите на ЕС с общо 750 млрд. евро, увеличавайки дългосрочния бюджет на Блока с повече от две трети. Новият фонд ще бъде слепен със следващия бюджет, който трябва да стартира през следващата година и за който страните от ЕС водят преговори още от 2018 г.

И докато Фон дер Лайен настоява Европейския съюз да събере част от парите чрез някои данъци и такси, по-голямата част от тях вероятно ще бъдат заем. Европейската комисия предложи временно да вдигне тавана на собствените си ресурси до два процента от брутния национален доход на ЕС (БНД), което позволява на Комисията да използва силния си кредитен рейтинг, за да заеме 750 млрд. евро на финансовите пазари. Тези пари ще бъдат изплатени за дълъг период от време - не преди 2028 г. и не след 2058 г.