Вечерни новини: Инвестиции в ДЦК през „Български пощи“; Нов живот за летище Горна Оряховица

Държавата продаде успешно двугодишни облигации за 150 млн. евро

Българската народна банка проведе в понеделник аукцион за продажба на двугодишни държавни облигации, който премина при силен инвеститорски интерес и благоприятни условия за държавния бюджет. Министерството на финансите предложи за продажба лихвоносни съкровищни облигации в размер на 150 милиона евро с падеж 21 януари 2028 година и годишен лихвен процент от 2.25%. Лихвите ще се изплащат на всеки шест месеца, като последното плащане ще бъде извършено заедно с погасяването на главницата.

ДЦК за всеки: Законопроект предлага инвестиции без такси и през „Български пощи“

Физически лица да могат да инвестират директно в държавни облигации чрез специално създадена платформа или през клоновете на „Български пощи“. Това се предлага в законопроект за допълнение на Закона за държавния дълг, внесен в Народното събрание от Делян Добрев (ГЕРБ).

Потребителската кошница поскъпна до 53 евро

Стойността на потребителската кошница в България от началото на годината се е повишила с около 1.50 евро и към момента възлиза на 53 евро. Ръстът обаче е продиктуван основно от обичайните сезонни фактори, а не от въвеждането на единната европейска валута. Това съобщи председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов по време на брифинг в Министерския съвет.

Ножицата между вноса и износа продължава да се разтваря

Новите данни на Българската народна банка (БНБ) за ноември 2025 г. показват предизвикателна картина за външнотърговския баланс на страната, съчетана с умерен ръст на инвестиционната активност. През ноември 2025 г. текущата и капиталовата сметка на страната е приключила с дефицит от 662 млн. евро. За сравнение, през същия месец на предходната година недостигът е бил значително по-малък – 310 млн. евро. Основната причина за този спад е разширяващият се търговски дефицит.

Промени във втората пенсия: Какво са мултифондовете и как засягат всеки работещ

От близо две десетилетия България обсъжда една фундаментална промяна в пенсионната система, която е на финалната права. През януари 2026 г. темата за мултифондовете вече не е просто експертно пожелание, а конкретен законопроект, който вчера (19 януари) получи „зелена светлина“ от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Макар законопроектът да е минал през Тристранния съвет, той тепърва влиза за обсъждане в Народното събрание. Въпреки политическата несигурност и предстоящите избори през март, очакванията са реформата да бъде приета, а реалното функциониране на мултифондовете да започне от началото на 2027 г.

На този фон Комисията за финансов надзор публикува своите отговори на най-често задаваните въпроси по темата.

Плевен настоява за Югозападен, а не Югоизточен обход на града

Плевен е на прага на транспортна блокада, ако държавата не промени приоритетите си за изграждане на обходен път на града. Около тази теза се обединиха кметовете на пет общини – Плевен, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър и Кнежа, които заедно с Областния управител изпратиха остро настояване до регионалното министерство и Агенция „Пътна инфраструктура“ за изграждане на т.нар. Югозападен обход.

Рестарт на летище Горна Оряховица? Проектът за удължаване на пистата влезе за одобрение

Единственото международно летище в Централна Северна България е на крачка от мащабна трансформация, която цели да го превърне в ключов транспортен хъб. В Община Горна Оряховица официално е внесен проектът за удължаване на пистата за излитане и кацане – ключово условие за приемането на по-големи самолети и възобновяването на пътническите полети.

Транспортният провал на Европа: 17 години закъснение и милиарди загуби

Ако допреди пет години одиторите на ЕС предпазливо прогнозираха, че завършването на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. е „малко вероятно“, днес присъдата е окончателна – целта няма да бъде изпълнена. Водещите инфраструктурни проекти на континента са поскъпнали средно с 82% спрямо първоначалните си бюджети, а закъсненията в изпълнението им вече достигат средно 17 години.