Транспортният провал на Европа: 17 години закъснение и милиарди загуби
Амбицията на Брюксел да свърже континента чрез модерни транспортни коридори до 2030 г. вече официално е призната за неосъществима
© ECONOMIC.BG / ЕСП
Ако допреди пет години одиторите на ЕС предпазливо прогнозираха, че завършването на основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) до 2030 г. е „малко вероятно“, днес присъдата е окончателна – целта няма да бъде изпълнена. Водещите инфраструктурни проекти на континента са поскъпнали средно с 82% спрямо първоначалните си бюджети, а закъсненията в изпълнението им вече достигат средно 17 години.
В актуализирания си доклад „Транспортна инфраструктура в ЕС“ Европейската сметна палата констатира, че комбинацията от кризи, технически спънки и бюрократична инертност е парализирала „гръбнака“ на европейската свързаност.
Очаква се водещите транспортни инфраструктури на ЕС да преобразят Европа, като спомогнат за сближаване на хората и улесняване на икономическата дейност“, заяви Анеми Туртелбом, член на ЕСП, която ръководи настоящия доклад за актуализация на предишния преглед. „Но три десетилетия след като са били разработени повечето от тях, все още сме далеч от финалната права за тези проекти и далеч от постигането на планираните подобрения в пътническите и товарните потоци в цяла Европа.“
Европа се промени драстично от последния одит през 2020 г. Пандемията от COVID-19, военната агресия на Русия срещу Украйна и последвалата инфлация нанесоха тежък удар върху строителния сектор. Резултатът – осемте водещи мегапроекта, които трябваше да преобразят пътуването и логистиката в ЕС, са поскъпнали почти двойно спрямо първоначалните си прогнози.
Въпреки че Европейската комисия разполага с правни инструменти (като чл. 56 от Регламента за TEN-T), за да изисква обяснения за тези колосални закъснения, одиторите отбелязват, че те са използвани само веднъж и то за някой от въпросните мегапроекти. До момента ЕС е налял 15.3 млрд. евро безвъзмездна помощ в тези осем обекта, но реалният контрол върху държавите членки остава слаб.
Надеждата е в новия Регламент за TEN-T, който дава повече правомощия на Комисията за надзор, но одиторите предупреждават: тези промени ще засегнат основно бъдещи проекти. За сегашните инфраструктурни гиганти остава въпросът дали държавите ще спрат да „преначертават“ графиците си всяка година.
Осемте „гиганта“
Докладът се фокусира върху осем водещи транспортни инфраструктури (ВТИ), които трябва да преобразят начина, по който се движат хора и стоки. Ето каква е съдбата им:
- Rail Baltica (Естония, Латвия, Литва, Полша) – Това е жизненоважна жп връзка, която да интегрира Прибалтика с останалата част от ЕС (и ключова за военната мобилност). Проектът е рекордьор по поскъпване – 160% скок на разходите само за последните 6 години. Сегашната оценка е за над 23.8 млрд. евро. Поради недостиг на средства се планира „поетапно“ пускане, като пълното завършване ще е далеч след 2030 г.
- Лион – Торино (Франция, Италия) – Предвижда преминаване на Алпите чрез 65-километров тунел. Цената е нараснала повече от двойно спрямо първоначалната прогноза. Първоначално планиран за 2015 г., сега се очаква най-рано през 2033 г.
- Планински тунел Бренер (Австрия, Италия) – Това е основна алпийска връзка по направлението Север – Юг. Закъснението тук е 16 години – от 2016 г. на 2032 г.
- Basque Y (Испания) – Предвижда високоскоростна жп мрежа, свързваща трите главни града в Баския регион. Първоначален срок е бил 2010 г. Сега реалистичната прогноза е 2035 г. (25 години закъснение).
- Канал Сена – Северна Европа (Франция) – Разглежда се като мащабен воден път за облекчаване на шосейния трафик. Разходите са се утроили от началото на проекта. Очаква се завършване през 2032 г. при първоначално планиран срок 2010 г.
- Автомагистрала А1 (Румъния) – Това е единственият пътен проект в списъка, критичен за връзката на Балканите с Централна Европа. Продължава да се строи на сегменти с активна помощ от ЕС. Любопитното е, че това е единственият проект с намаление на разходите (-11%) в реално изражение спрямо първите оценки, въпреки че бюджетът му остава огромен (над 11 млрд. евро).
- Фемарн – Белт (Дания, Германия) – Разглежда се като комбиниран шосеен и жп тунел под морето. Това е един от проектите с по-стабилно управление, но все още под натиска на общата икономическа среда.
- Железопътна линия Е59 (Полша) – Предвижда модернизация на съществуваща линия за връзка с пристанищата. Комисията вярва, че това е проектът с най-голям шанс да бъде напълно готов до 2030 г.

Какво препоръчва Сметната палата?
Одиторите не просто констатират провала, но и дават конкретни препоръки към Европейската комисия, за да не стават бъдещите мегапроекти „заложници“ на същите грешки.
- По-строг надзор върху държавите членки: ЕСП настоява Комисията да използва по-активно правните си инструменти (като чл. 56 от Регламента за TEN-T), за да изисква обяснения и действия от държавите, които бавят стратегическите трасета.
- Реализъм в планирането: Препоръчва се преразглеждане на начина, по който се правят първоначалните оценки на разходите, за да се избегнат шокиращите скокове в бюджетите по-късно.
- Прилагане на новия Регламент (2024 г.): Палатата подчертава, че новите правила дават повече правомощия на Брюксел, но те трябва да бъдат прилагани ефективно, а не да останат на хартия. Комисията трябва да следи дали държавите действително спазват поетите ангажименти за трансграничните участъци.
- Фокус върху „помощната“ инфраструктура: Не е достатъчно само да построиш мегапроект (напр. тунел), ако свързващите пътища или линии в съседните държави не са готови. ЕСП препоръчва синхронизирано планиране.