Влошаващата се демография „изяжда“ милиарди от икономиката на България

От началото на 90-те години на миналия век населението на България е намаляло с около 2.5 милиона души. Това се дължи както на глобални тенденции, като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори, като напускането на много българи, които потърсиха нов път за себе си основно в Западна Европа и САЩ.

Така все по-често възниква въпросът как със застаряващо и намаляващо население държава като България да догони Западна Европа. Сравнително успешен пример изглежда е Румъния, която въпреки собствените демографски проблеми – макар и не толкова дълбоки като тези в България – догонва средноевропейските стандарти значително по-бързо.

Демографската картина в България води до пропуснати ползи за българската икономика, показва нов доклад на Съвета за икономически анализи. Според него демографията на страната оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), оценявано на 0.9 пункта годишно. С други думи: растежът на българската икономика би бил с 0.9 пункта по-висок, ако не беше тежката демографска ситуация. Това представлява около 45% от средния годишен темп на растеж на БВП за периода 2010 – 2021 г.

По вре още неокончателни данни, номиналният размер на БВП на България за 2023 г. е 184 млрд. лв. Което означава, че факторът "демография" е изял над 1.6 млрд. лв. само за тази година.

А в бъдеще без промяна в икономическите условия и политики има риск този отрицателен ефект да продължи да действа, а след 2035 г. дори да се засили поради ускоряване на процеса по застаряване на населението.

Демографията оказва натиск и върху стандарта на живот в България.

Ако от 2010 г. насам се добавят тези 0.9 пункта към БВП на България за всяка година, БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност не би била 64% от средното за Европейския съюз, а 74%. Това са 10 пункта благосъстояние, които не са реализирани – пропуснати възможности“, коментира икономистът Калоян Ганев.

За сметка на това България все повече изостава по стандарт на живот от Румъния, която вече достига 80% по паритет на покупателната способност от средното за ЕС.

България би могла да бъде много по-близо до развитието на Румъния“, допълва Ганев.

Според него северната съседка също изпитва подобни на България демографски проблеми, но не в същия мащаб, а основната причина за изпреварващата позиция са инвестициите, които влизат в нея.

Мерките за подобряване

Анализът събира определени мерки и политики, които да подобрят демографската картина. На първо място, по-добро предлагане на услуги за грижа за деца, имайки предвид липсата на достатъчно детски градини в големите градове. Като финансови стимули могат да се въведат таргетирани данъчни облекчения.

Тези мерки са показали своята ефективност по отношение на раждаемостта. Идвайки от скандинавските страни, знам, че тези мерки са доста скъпи“, коментира икономистът Пламен Ненов, който е част от Норвежката централна банка.

Като опция той предлага и жилищни политики, включително предоставяне на безплатни общински жилища в региони с остри демографски проблеми.

Линия, по която може да се работи, е и обратна миграция на българи, живеещи в чужбина. Според Ненов голяма част от тези, които се завръщат в родината, са самонаети, което говори за създаването на собствен бизнес и поле за повече предприемачески инициативи.