Време за поправяне на грешки: правата на „невидимите“ кредитори

Наблюдението на сделките, договорите, заетостта и стопанската дейност от 13 март насам показва, че фирмите и гражданите правят всичко възможно да запазят човешкия капитал и възможности за нормална работа след отмяна или облекчаване на ограниченията, наложени от извънредното положение. Това настроение изисква внимателен подход, когато такова облекчаване започва на дело, с неизбежното предварително изменение на наложеното от закона за извънредното положение. Но в планираните промени на този закон могат да бъдат допуснати нови грешки

Проблемът

Има време да се допускат грешки. Такова бе времето от въвеждане на извънредното положение, обсъждането, приемането, президентското вето и последвалото изменение и допълнението на съответния закон. В закона освен отлагането на данъчни задължения и плащания към кредитори, което неминуемо щеше да се случи, бяха предвидени безпрецедентни, в по-голямата си част оправдани, начини на намеса в стопанството и обществените отношения. Те засягаха цените и сделките, работата на държавната и общинска администрация (указателните административни актове, важни за бизнеса) и преустановяваха процесуалните съдебни производства – в областта на гражданския процесуален кодекс и изпълнението на договорите.

Ако някои вредни идеи за регулиране на цените бяха отхвърлени, в областта на последните решенията не бяха най-подходящите.

Предложението на Камарата на частните съдебни изпълнители за усъвършенстване и запазване на възможността за доброволно изпълнение (разсрочване и доброволно погасяване) на плащания по договори и влезли в сила решения не бе взето предвид. Вероятно поради липса на време. Но това предложение бе направено ден-два след въвеждането на извънредното положение, то бе представено тук (преди приемането на закона и неговите последвали изменения) и бе подкрепено от пишещия тези редове, от икономисти, наблюдаващи стопанските отношения по време на пандемия, от Института за пазарна икономика и други. Особено важно е, че авторитетни юридически издания също всъщност подкрепиха и обясниха смисъла и ползите от това предложение. Мнението им може да бъде проследено например по последната публикация на актуализираните предложения в Lex.bg 4-ти май тази година.

В резултат много потенциално доброволни изпълнения всъщност спряха. То засяга физическите лица, не институциите. Това са, от една страна, т.нар. „малки дългове“.

Става дума за неосъществени вземания по обезщетения, издръжки за деца, неизплатени заплати и възнаграждения по време на нормалното функциониране на стопанството, неплатени наеми, включително заеми между частни лица и обезщетения от вреди, причинени от катастрофи, хулигански и други по-тежки прояви на насилие с трудно възстановими последици.

Но от друга страна това са всички плащания между частни лица и между доставчици на услуги (телекомуникации, електроснабдяване, топлофикации и пр.) и техните клиенти. По аналогия тях можем да ги смятаме за „големи“ кредитори, но не по занятие.

При кредиторите по занятие, като например банките, се запази свободата на избор на страните по договорите за кредит: отлагането на плащания, промените в в техните размери и срокове подлежат на договаряне. При фирмите за т.нар. „бързи кредити“ отношенията също се регулират предимно от доброволните отношения между страните по договорите.

Микроикономически поглед

Сега е времето да се поправят тези пропуски по отношение на невидимите кредитори.

За съжаление в заявените намерения за промяна в уредбата на извънредното положение и продължаването на мерките, необходими за предпазването от COVID-19 отново не е обърнато внимание на възможностите на доброволно изпълнение.

Микроикономически погледнато, проблемът не е тривиален.

От предишни анализи на събирането на вземанията на споменатите невидими „малки“ кредитори е ясно, че в нормални, нерецесионни  години става дума за суми от около 160 млн. лв. на година, а в кризисни – за 200 и над 200 млн. лв., какъвто бе случаят от 2009-2010 г. макар тогава практиката да бе по-несъвършена.

Това означава, че от средата на март досега „дребните“ кредитори – всъщност и често по-скоро жертви на злощастна съдба или неудачни формални и неформални договори – не са получили полагащи им се вземания за 26-32 млн. лв. Удължаването на сегашния режим с още два месеца ще удвои тази сума. Към момента тя е в пъти повече от добавеното бюджетно финансиране на органите на МВР или е сравнима със средствата, които до средата-края на май ще бъдат разпределени за подкрепа на заетостта във фирмите, кандидатствали по схемата 60:40.

Такъв подход би бил крайно несправедлив.

В масовия случай тези невидими кредитори се нуждаят от средства повече от едно средно-доходно домакинство, макар сумите на техните вземания да са наглед незначителни. Също така е малко вероятно те да попаднат в групата бенефициенти на някоя от другите правителствени политики за подкрепа на гражданите и фирмите в условията на спад на доходите, вследствие на пандемията.

При всякакви сравнения 52-64 млн. лв. са достатъчно основание за внимателен законодателен подход и промяна на съществуващата обща уредба към по-добра и доброволна.

Основанията за законодателно решение на проблема са още по-видими при големите кредитори. При тях изпълнителното производство на година събира около 1 млрд. лв. вземания. В условията на извънредно положение за четири месеца забавянето би било поне 200 млн. лв. Освен това, без доброволност и възможности за електронно осъществяване цената на задължения обикновено се удвоява като цена. (От това отново най-ощетени са малоимотните потребители.)

Институционални ефекти

Освен микро има и макро ефекти, на равнище общо изпълнение на правата на кредиторите.

Предложенията за подобрение на системата на принудителното изпълнение по посока на доброволността са предмет на обсъждане поне от 2016-2017 година. Сега става дума за нещо, което е с възможно силно негативен стопански ефект, поради очевидното задръстване на системата от неосъществени вземания.

Рецесията по най-оптимистични оценки като тези на МВФ, Световната банка и Института за икономически изследвания на БАН (4 – 5.7% спад на БВП) ще бъде сравнима с тази от 2009 година. Рецесията изглежда по-тежка от тези стойности. С колеги предполагаме, че спадът ще е около и над 7% от БВП. Подобни са прогнозите и на БАН (в песимистичния сценарий), и на Уникредит Груп. Оценките са основани на опита, а не на модели, които днес не са съвсем точни.

При четири месеца отлагане на процедури по заповедното и изпълнителното производство неминуемият ефект ще бъде струпването им, след като отмине този срок.

Резултатът за различните участници в това производство най-вероятно ще бъде следният:

• съдът ще бъде претрупан с работа;
• гражданите и фирмите ще опитат по относително бърз начин да разрешат проблемните си отложения плащания, задължения и вземания, той като от това ще зависи възстановяването на доходите, нормалният ритъм на работа, сделки и кредитиране;
• по-масовото изпълнение ще намали цената на обезпеченията, най-малкото защото предлагането ще бъде по-масово от обикновеното по време на криза – все пак процесът е спрян физически, за относително дълъг период;
• банките и другите кредитори по занятие също ще претърпят загуби от това стечение на обстоятелствата;
• същото важи и за фирмите за събиране на вземания, като най-вероятно при тях и при банките ще има по-строг надзор за свързаност и осъществяване на сделките;
• най-ощетени ще бъдат отново незабележимите кредитори – физическите лица, чиито иначе и в сравнение скромни вземания и обезщетения ще бъдат или отложени във времето, или намалени като суми, или и двете.

Какво следва да се направи

Очевидният изход е да не се удължава срокът по посочените тук вземания и да се направи всичко възможно за усъвършенстване доброволното изпълнение. Такъв подход се подкрепя от БТПП и Асоциацията на банките.

Както и в други бизнеси и тук е възможно доброволността да бъде постигната с преговори онлайн или при спазване на мерките за неразпространение на COVID-19. Длъжниците няма да бъдат принудени да посещават кредиторите, банките, учрежденията и канторите на съдебни изпълнители, за да удостоверят несеквестируемост и други обстоятелства.

Възможно и необходимо е разсрочване и доброволно погасяване на дългове без съдебна процедура в подкрепа на физическите и юридическите лица.

От Камарата на ЧСИ предполагат, че „доброволните продажби на имущество на публичен търг ще позволят на гражданите и фирмите бързо да получат така необходимите им средства, без да чакат месеци и години да бъдат осъдени от кредиторите си и в крайна сметка да загубят значителна стойност от имуществото си, която ще покрие натрупаните лихви, съдебни и изпълнителни разноски“. По неизвестни причини регламентираните при последните промени в ГПК електронни търгове не се осъществяват.

Предполагам ще са наложителни и известни изменения в регламентите на работата на частните и държавните съдебни изпълнители, за да може процесът да се изпълнява в интерес и на длъжниците, и на кредиторите. От посочената публикация в Lex.bg впечатлението е, че тези проекто-промени в законодателството са готови и предложени за обсъждане.