Защо Путин смекчава тона към Запада

Политическата система на Русия често е наричана „властова вертикала”, при която властта е съсредоточена в човека на върха. Затова годишното президентско обръщение на Владимир Путин е особено важно. Обръщението „не е разговор с народа”, пише Андрей Колесников от изследователския московски център „Карнеги”, а набор от закодирани идеологически насоки за руския елит. Тазгодишната реч на 3 декември беше удивително смекчена, което говори за отказ от конфронтационния курс, следван от Путин след връщането му на президентския пост в Русия през 2012 г.

Наистина руският президент започна със заплахата от тероризма. Както обикновено, намекна, че Америка е виновна, защото е „решила да отстрани нежеланите режими (в Близкия изток) и брутално да наложи собствените си правила”, създавайки благоприятни условия за гражданска война. Той порица Турция – новият главен враг на Русия, след като тя свали руски изтребител бомбардировач преди 2 седмици, заплашвайки, че търговските санкции, наложени от Русия, може да бъдат последвани от нови мерки.

Но по-голямата част от речта беше по-миролюбива, съсредоточена върху икономиката, необходимостта страната да се подготви за ниските цени на петрола, както и към социални въпроси. Украйна не беше спомената, Крим беше засегнат само за кратко. Антиамериканизмът почти отсъстваше.

Никой не очаква от Кремъл да направи рязък завой в съпротивата си срещу Запада, но промяната в тона беше осезаема. Путин може би просто усеща накъде духа вятърът. Според неотдавнашно проучване на независимия център „Левада” 75% от руснаците смятат, че отношенията със Запада би трябвало да бъдат подобрени. Путин може би преосмисля доколко разумна е по-нататъшната конфронтация с външния свят.

Икономиката на Русия е в опасно положение, както той почти призна в речта си: „Ако не променяме нищо, ще изчерпаме запасите си, а нивото на икономическия растеж ще се върти около нулата.”

Икономическите трудности започват да засягат групи от населението, които обикновено са верни на руското ръководство. От средата на ноември в Русия бавно се разгръща Национален протест на шофьорите на камиони.

Те протестират срещу нова система от такси за превозване на тежки товари по федералните главни пътища. Възразяват и против това, че човекът, на когото се плаща да управлява системата, е Игор Ротенберг, синът на един от най-старите близки приятели на Путин –  Аркадий Ротенберг. „Ротенберг е по-лош от ИДИЛ”, пишеше върху плакат на камион в Южна Русия.

Това противопоставяне между самонаетите предприемачи и системата от близки приятели в Путинова Русия има силен политически резонанс. Руските държавни медии избягваха тази история, защото не могат да заклеймят принадлежащите към работническата класа шофьори на камиони като либерални продажници или предатели.

Шофьорите казват, че искат отговори от правителството. „Не искаме много, искаме разговор между нас и властите”, каза пред руски блогър един от протестиращите Александър Расторгуев. Тъкмо такъв диалог обаче властовата вертикала на Путин не може да си позволи.

Въпреки че шофьорите едва ли ще получат това, което искат, техният протест е емблематичен за проблемите, развиващи се под повърхността на скочилия до небесата рейтинг на одобрение на Путин. Икономическата ситуация се влошава.

Държавният бюджет за 2016 г. е намален с 8% в сравнение с предишната година. Реалните доходи за първи път падат при президентството на Путин. Никой руски служител не смее да подкрепи каузата на шофьорите на камиони, но опозиционният политик Алексей Навални се опита да се възползва от протестите.

Още по-взривоопасни обаче са обвиненията, отправени миналата седмица от Навални и неговия Фонд за борба с корупцията, срещу семейството на генералния прокурор на Русия Юрий Чайка в 44-минутен филм, разпространен в интернет. Филмът започва с кадри от церемонията по откриването на луксозен хотел в курорт в Гърция, съпроводено от фойерверки, изпълнения на руски поп звезди и посетено от руския министър на културата. После във филма се твърди, че хотелът отчасти е собственост на сина на Чайка – Артьом, и че това е само един от авоарите, придобити от синовете на Чайка чрез приватизационни сделки и държавни търгове.

Чайка отрича и обвинява Навални, че изпълнява поръчка на неназован възложител. Той възнамерява да заведе дело за клевета. На свой ред Навални казва, че ще съди Чайка за клевета. Говорителят на Путин Дмитрий Песков отказа да коментира филма на Навални миналата седмица, като каза, че Кремъл е твърде зает с подготовката на обръщението на Путин, за да го гледа.

Този надменен отговор може да е знак за напрежение в управляващия елит. Но Путин едва ли ще изостави Чайка, а предприемането на истинска кампания срещу корупцията е изключено; това би означавало разрушаване на цялата система на „вертикалата” на властта. По същата причина за Путин се оказва невъзможно да приеме съвета на тези, които настояват за либерализация на икономиката, намаляване на бюрокрацията и насърчаване на конкуренцията.

Вместо това може да се наложи президентът да реши да предприеме още отвличащи вниманието ходове. Руснаците боготворят президента си, отчасти защото отново превръща тяхната страна във „велика сила“, а когато бъдат попитани какво прави една страна велика, те посочват 2 качества: богатството и военната сила. Колкото по-малко може да осигури Путин у дома от първото, толкова повече трябва да демонстрира в чужбина второто.