„Мръсните“ пари застрашават дигиталната утопия в Естония

Е-гражданството отваря възможности и за пране на пари

Снимка: Pexels
Усилията на Естония да се превърне в дигитално общество са я направили уязвима към "мръсни" пари и нарушения на санкциите, предупреди най-големият банков регулатор в страната, пише Reuters. 

Балтийската държава зае централно място в един от най-големите скандали за пране на пари миналата година – естонският клон на Danske Bank е помогнал за изпирането на пари от Русия и други бивши съветски страни, сочи доклад на датски кредитор. В момента банката се разследва в Дания, Естония, Великобритания и САЩ за подозрителни плащания в размер на 200 млрд. евро (227 млрд. долара). 

И ако случаят с Danske Bank е като измама от едно време – офшорни компании се използват за прикриване на източника на парите, то естонското е-гражданство отваря иновативни начини за престъпване на закона. То позволява на живеещи в чужбина да ползват местни услуги и банки. Според някои тази среда потенциално създава условия за високотехнологичен маршрут за съмнителни средства.

„Надявам се урокът от Danske да е достатъчен за нас“, заяви Килвар Кеслер, ръководител на естонския финансов надзорен орган. По негови думи както към офшорните компании, така и към е-гражданите следва да се задават същите въпроси – като кои са те и защо се нуждаят от банкова сметка в Естония. 

е-Естония 

Някога окупирана от Съветския съюз, намиращата се на ръба на Европа, Естония успя да се преобрази и да се превърне в център за цифрови иновации. Това стана чрез проекта „е-Естония“, спонсориран от правителството, чиято цел бе да направи всички бюрократични задачи – от гласуването до медицинските рецепти, онлайн достъпни.

Ключова част от „е-Естония“ са тъй наречените е-резиденти, или тъй наречените електронни граждани. Това са чужденци, получили дигитална лична карта, която им дава достъп до онлайн услуги, включително правителствени портали. За такава може да кандидатства всеки, включително граждани на държави, които са обект на санкции от САЩ, например като Иран и Северна Корея.

Е-картата пък е стъпка към банкирането в Естония, която е член на Европейския съюз и Еврозоната. Банките, включително най-големият местен кредитор LHV, както и шведските SEB bank и Swedbank, позволяват на e-резидентите да откриват сметки, след като докажат своята идентичност и бизнес връзки с Естония.

След скандала с Danske Bank Кеслер повиши предупредителните аларми към банкерите да проверяват задължително е-гражданите преди да подписват договори с тях. 

Около 50 000 души притежават цифрова лична карта, но няма публични данни за броя на банкиращите в страната. 

Ерки Килу, главен изпълнителен директор на LHV, заяви, че макар само малък брой е-жители да са открили лична банкова сметка в Естония, шестте хиляди фирми, регистрирани от тях в страната, са открили сметка. Една четвърт от тях са в LHV, а е-резидентите се подлагат на същите проверки като другите клиенти, живеещи в чужбина. 

Айнар Лепанен, отговорен за банкирането на дребно в SEB, коментира, че подхожда предпазливо към чуждестранните клиенти „без ясна връзка със страната“, като прилага допълнителни мерки като например проверка на бекграунда. По думите му клиентите биват проверявани в международни списъци за санкции, а броят на е-резидентите в SEB определя като „незначителен“. 

Преди да поеме е-резиденти като клиенти Swedbank също извършва надлежна проверка, за да гарантира, че бизнесът им има връзка с Естония. 

Засега не се виждат бизнес казуси, но ако потенциалните рискове като тези за пране на пари например бъдат реализирани, последиците биха били значителни, обяснява Ерки Расук, главен изпълнителен директор на Luminor, една от най-големите балтийски банки. 

Криптовалути 

Концентрирането върху е-резидентите е част от по-широките усилия за ограничаване финансовите престъпления в Естония, които властите полагат след скандала с Danske bank. 

Наред с програмата за електронно гражданство, страната е привлекателна и за компании, занимаващи например с криптовалути. В страната, където откриването на бизнес става буквално за броени часове, вече има регистрирани около 600 фирми за цифрова валута.

„Има риск от пране на пари с оператори на крпиптовалута“, смята Мадис Мюлес, зам.-управител на естонската централна банка. Според него това е твърде лесно за тях, а освен това те получават репутационна полза от връзката си с Естония, докато страната репутационен риск.

Законодателите обмислят да дадат на полицията власт да проучва компании за криптовалути и да отнема лицензии при необходимост, ако ръководството не успее да докаже своята репутация или способност да извършва работата си. Сред предложенията в парламента е да имат бизнес присъствие в Естония, каквото на повече им липсва.

По думите не Мюлер повечето няма да мога да отговорят на изискванията и може да загубят лицензиите си. Предстоящите избори през март обаче вероятно ще забавят подобни реформи, ако депутатите не подпишат промените до 21 февруари, когато парламентът ще се разпусне.

Визията на Естония за развито цифрово общество, отворено за всички, е гордост за страната и нейното население от 1.3 млн. души, много от които все още помнят ограниченията на живота под съветска власт.

Азербайджан, който също обяви независимостта си от Съветския съюз през 1991 г., стана втората страна, която стартира програма за електронно пребиваване миналата година.

Като част от цифровото си брандиране, Естония е дарила символични електронни резиденции на основателя на Microsoft Бил Гейтс, германския канцлер Ангела Меркел и папа Франциск.

„Дигиталното не е 100% защитено, но е по-защитено от аналоговото“, коментира президентът на Естония Керсти Калюлайд, която изтъква, че е-резидентите, станали банкови клиенти, преминават през проверка на миналото. Полицията щателно преглежда документите за самоличност и дали човекът не присъства в международните полицейски регистри, за да се гарантира, че той не е извършил престъпления в чужбина. Целият процес обикновено отнема между четири и шест месеца и не изисква от кандидатите физическо посещение.

Приблизително една трета от електронните резиденти идват от Финландия, Русия, Украйна и Германия, според официални данни. От документацията става ясно още, че има един от Северна Корея и около 400 от Иран. Те обаче не са посочени поименно.

Мадис Рейман, ръководител на финансовото разузнаване на Естония, казва, че е-резидентите не представляват „голям риск“, но все пак изтъква, че трябва да се вземат мерки за тяхното проучване.

По отношение на криптовалутите обаче е категоричен: „Виждаме наистина големи заплахи от виртуалните валути, особено от измами и пране на пари“.

Бумът на криптовалутите беше през 2017 г, когато дори в Естония се заговори за създаването на местна валута – estcoin. Любопитното е, че през 2018 г., когато манията постепенно угасна, броят на заявленията за електронно местопребиваване е спаднал, става ясно още от официалните данни.

Въпреки че схемата се разраства с всяка изминала година, със сегашните темпове чак през 2488 г. ще е се постигне целта от 10 млн. е-резиденти.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: пране на пари | електронно управление | криптовалути | Естония | мръсни пари | е-гражданство | е-резиденти | мръсните пари

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини