Банките в България са повишили „несравнимо“ изискванията по кредитите спрямо 2009 г.

Вероятно банковият сектор е по-силно регулиран и от атомната енергетика в Европа. Шеговитата забележка направи изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин относно регулациите в сектора. Редицата европейски регулации стават все по-голямо главоболие за банковия сектор в България, а това неминуемо се пренася и върху цената на продуктите – било то кредити или разплащания. Това стана ясно по време на форума Banking Today, организиран от Investor.bg.

„Европа е първенец по въвеждане на нови регулации. След голямата криза от 2009 – 2010 г. се отиде в другата крайност и виждаме едно свръхрегулиране, което по мнение на много анализатори и експерти затруднява дейността на банките без задължително да намалява риска“, коментира Ягодин.

Изпълнителният директор на Българо-американска кредитна банка, която предстои да се разшири в България с покупката на Токуда банк, посочи, че тези свръхрегулации оскъпяват банковите продукти.

„Изключително висок разход да съблюдаваме тези регулации и доста трудности за намиране на нужния персонал, защото те са сложни. Шепа са специалистите, а се налага във всяка банка да има по много. Това си има цена, която се плаща и индиректно няма как да не се пренася в цената на продуктите, които продаваме – било то кредити или разплащания, защото и там става сложно със защитата за пране на пари, което е друга много сериозна регулация и ангажимент на банките“, коментира Илиан Георгиев от БАКБ.

Той допълни, че банките правят сериозни инвестиции и за евентуалното влизане на България в еврозоната.

Изискванията са големи. В момента поне 60-70% от ресурса, който се занимава с развитие в банките, се занимава с еврозоната“, допълни той.

Според директора на „Инвестбанк“ Светослав Миланов по-големите банки срещат по-голям обем от работа в този процес.

Текат огромни технологични промени и инвестиции и това представлява огромно натоварване за служителите“, коментира Миланов.

На въпрос дали банките в България ще повишават изискванията си към кредитополучателите с оглед на евентуалното влизане на България в еврозоната те бяха категорични, че в момента изискванията и механизмите, по които се отпускат заеми, са „несравнимо по-рестриктивни“ и се отделя много по-голямо внимание на различните видове риск спрямо периода отпреди 2009 г.

Българските банки са напълно подготвени за наблюдение и регулиране на риска спрямо техните аналози от еврозоната“, посочи Ягодин и напомни, че поне 4 от големите банки в България са част от банкови групи, които са под надзора на Европейската централна банка.

По повод позицията на Българската народна банка и възможното въвеждане на нови кредитни критерии към кредитополучателите – сигнал, даден от гуверньора на БНБ Димитър Радев по-рано тази година, от БАКБ посочиха, че още преди това становище всяка една банка си е ревизирала вътрешните правила и е предприела доста по-рестриктивна политика. Той допълни, че увеличението на доходите в България се отразява на цените на имотите и тази връзка определя тенденциите на пазара.

Има значително увеличение на доходите. Често и аз съм пред такава дилема – виждам цена на имот, която ми се струва доста над пазара. Имотът е хубав и виждам и доход на едно домакинство, който е много сериозен. И това домакинство иска да живее нормално, добре в този имот съобразно това, че са се учили, работили, направили кариера. И тогава казваш да и се отпускат такива заеми“, обясни Георгиев.