Непредвидените бюджетни разходи растат в предизборни години

През последните три години правителството не пропуска възможността да се похвали с натрупания бюджетен излишък, като отдава изцяло заслугата за това на по-добрата събираемост и борбата с контрабандата. Това може и да е така, но към момента изглежда съмнително, тъй като  нито в закона за бюджета, нито в средносрочната бюджетна прогноза, нито в Националната програма за реформи има оценка на този ефект. Т.е. не е ясно с колко и дали изобщо са се увеличили приходите в бюджета в резултат на правителствените усилия.

Всъщност през последните години излишъците се трупат основно от по-доброто от планираното развитие на икономиката и превишение на трансферите над разходите по линия на европейските средства. Правителственият принос към бюджетния излишък се изразява най-общо в:

• Подценяване на макроикономически показатели, което води до по-висока от очакваната събираемост;

• Надценяване на разходи, основно капиталови, които не се изпълняват в пълен размер;

• Целенасочено отлагане на планирани разходи за края на годината.

В резултат на това през последните три години към октомври правителството отчита голямо преизпълнение на приходите над разходите, въпреки че през последните три години бюджетната прогноза предвижда дефицит. Ако тази разлика не се „усвои” до края на годината, тя автоматично отива във фискалния резерв, което усложнява използването ѝ, затова в края на годината започва трескава надпревара за надуване на разходите. Така през ноември 2017 г. са изхарчени около 184 млн. лв. допълнителни разходи. Въпреки че част от тях са първоначално предвидени в бюджета за годината, отпускането им с постановление на Министерски съвет, както и високата им концентрация - над 50%, в последните два месеца на годината, ги прави по-скоро непредвидени.

През 2018 г. излишъкът до края на октомври е с около 350 млн. лв. по-висок в сравнение със същия период на 2017 г., което изглежда автоматично води и до по-високи непредвидени разходи – около 283 млн. лв. през ноември 2018 г. Най-големите разходи са за ремонт на руските самолети – 64 млн. лв., коледни надбавки към пенсиите – 51,6 млн. лв. и 25,4 млн. лв. за Държавната комисия по сигурността на информацията за покупка на имот.

Ситуацията през декември изглежда още по-трагична. Непредвидените разходи от излишъка през целия декември 2017 г. са в размер на близо 1,3 млрд. лв., докато само за първите две седмици на декември 2018 г. са отпуснати непредвидени разходи в размер на над 1,6 млрд. лв. Най-голямото перо от тях са средствата за магистрала „Хемус”, но при тях има голяма уловка. Тъй като средствата не могат да се изхарчат до края на годината, –те автоматично отиват във фискалния резерв, освен ако не бъдат преведени на ресорното министерство, което да ги спести в „отделно открита негова банкова сметка за чужди средства за изплащане на задължения” по силата на постановление на МС. С други думи правителството създава специална целева сметка във фискалния резерв, която ще обслужва само тази дейност, както направи през предходните две години с отпуснатите допълнителни средства от бюджета за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (т.нар. саниране).

Към това перо се добавят още 158 млн. лв. за различни проекти , финансирани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, 35 млн. лв. за Министерството на вътрешните работи, 23 млн. лв. за Министерски съвет за „софтуерната осигуровка за програмни продукти на Майкрософт”. Към тях се добавят и 2,4 млн. лв. за плащане на данък сгради и такса смет от страна на областните администрации, въпреки че крайният срок за плащане на местните данъци и такси изтича в края на октомври, което за пореден път ясно показва, че държавата не е изряден платец.

Предвид нарастващия риск от забавяне на световната и европейската икономика през следващите 1-2 години, безконтролните публични разходи в края на годината изглеждат като неприятно дежавю от 2008 г. (макар и в по-малък размер), когато правителството изхарчи около 2,5 млрд. лв. от бюджетния излишък в навечерието на икономическа криза. Нещо повече – харченето на пари набързо, непрозрачно, без оценка на ефектите и без обсъждане едва ли може да доведе до нещо хубаво. Ако управляващите толкова искат да изхарчат, вместо да спестят парите, поне могат да определят една стратегическа цел, например образование, да изготвят 3-5-10-годишен план за подобряване на качеството му, който да е финансиран с излишъка от 2018 г. Така хем ще се усвояват пари, хем ще се намери най-ефективната им употреба. Е, протестиращите строителни фирми може и да не са доволни, но пък чрез инвестиции в човешки капитал потенциалът на икономиката, а оттам и жизнения стандарт, като цяло може да се увеличи