Показателят „икономическа смърт“ - предвестникът на следващата криза

Въпросът не е дали ще има нова финансово-икономическа криза, а кога ще бъде и при какви обстоятелства

Снимка: Pixabay
Едни от най-нежеланите явления в националните и международната икономики без съмнение са съвременните финансово-икономически кризи от ново поколение, които се развиват на няколко етапа и поразяват всички аспекти на икономиката – финансов сектор, промишленост, туризъм, търговия на дребно и т.н. От икономическата теория знаем за т.нар. „икономически цикли“, при които ръстът в икономическото развитие е следван неминуемо от спад. Колкото по-сериозен е икономическият спад, толкова по-дълбока е икономическата рецесия, в която потъва икономиката.

Една голяма част от съвременната икономическа наука е насочена именно към разкриването на механизмите на възникване и развитие на финансово-икономическите кризи, както и на управлението на тяхната цикличност по начин, по който да не се позволява те да се превръщат в тежки стопански депресии, които имат не само тежки икономически, но и социални последствия за обществото.

Оказва се обаче, че каквито и икономически мерки да предприеме държавата или международните икономически организации за овладяване на рецесионните спадове в националните и местните икономики, те в крайна сметка не сработват. Виновни за това състояние без съмнение са основно слабости в контрола и превенцията на подобни явления. Улисани в стремежа за бързи печалби, представителите на банковия сектор, който е най-чест източник на финансово-икономически кризи, забравят разумните граници и предела на риска, който трябва да поемат в преследването на печалби.

Не по-малко важен фактор за развитие и разрастване на съвременните финансово-икономически кризи е също и глобализацията на социално-икономическите отношения. Днес икономиките на отделните държави са толкова сериозни интегрирани помежду си, че всяка нестабилност в стопанството на една от тях автоматично води до проблеми и за нейните международни икономически партньори. Ето защо съвременните кризи още от времето на Великата депресия (1929-1936 г.) получават все по-сериозен глобален отзвук, икономическите процеси на международно равнище са толкова пресечени като интереси, че не съществуват методи, с които отделната държава да се измъкне от тяхната „хватка“, дори и да е сериозна икономическа сила в регионален или международен план.

Очевидно е, че за момента поне не съществуват адекватни механизми, които да могат да спрат процеса на циклични рецесионни процеси на национално и международно равнище. Съществуват обаче някои индикатори за възникването на тези кризи, на които не може да не обърнем подобаващо внимание и един от тях е основният лихвен процент, определян от Федералния резерв на САЩ.

Федералният резерв изпълнява роля на централна банка в САЩ и от тази гледна точка е именно институцията, която формира равнището на основния лихвен процент в страната. На фиг. 1 по-долу е представена неговата динамика в последните 20 години.

Фигура 1 – Измененията в стойностите на лихвения процент на Федералния резерв на САЩ в периода 1998-2018 г.




 
Източник: Federal Funds Rate, macrotrends.net/2015/fed-funds-rate-historical-chart, достъпно на: 24.10.2018.

Както се вижда от кривата на изменение на този показател – тя определено е наситена от сериозни ръстове и спадове за периода 1998 – 2000 г. По-интересното е, че неговата динамика на ръст съвпада изключително точно с последните три по-значими финансово-икономически кризи в последните години. Първите две можем да регистрираме в периода на увеличение на основния лихвен процент в САЩ до 2000 г., когато през 1997 г. се разви първо Азиатската криза, а през 1999 г. – Dot.com кризата в САЩ.

Другата сериозна икономическа криза, която можем да свържем с динамиката на основния лихвен процент и по-точно с неговия бърз ръст, е сериозната глобална финансово-икономическа криза от 2008 г., която отново по правило тръгва именно от САЩ.

Всеки път близо до пика на този показател и малко след него възниква нова тежка икономическа депресия, което дава едно много добро основание да му дадем названието „Икономическа смърт“.

Сам по себе си в този показател няма нищо смъртоносно, но той се оказва изключително верен индикатор за икономическите процеси не само в последните 20 години, но и в последните 100 години, защото един по-задълбочен исторически анализ също ще покаже, че тази тенденция при основния лихвен процент на Федералният резерв се проявява при всички големи финансово-икономически кризи, познати ни в по-новата история на модерното капиталистическо общество.

Защо обаче основният лихвен процент може да бъде считан за един изключително достоверен индикатор за наближаваща нова глобална икономика? Отговорът на този въпрос минава през изясняването на един основен момент, а именно обстоятелството, че нарастването на основният лихвен процент автоматично води до нарастването на лихвените равнища в останалите държави по света, които не могат да си позволят интересът на международните инвеститори да се пренасочи изцяло към спестявания в долари, които ще са по-доходоносни от спестяванията в местна валута, ако те поддържат по-ниски нива на основния лихвен процент в местните финансови системи.

За да се представи по-просто начина, по който показателят „Икономическа смърт“ води до поредната глобална финансово-икономическа криза, трябва да обърнем внимание на механизма, по който основният лихвен процент въздейства на процесите в една икономика.

Икономическите субекти и потребителите постоянно ползват различни по своя характер кредити, отпускани от търговските банки, за да финансират свои инвестиционни проекти и потребление. За тези кредити те дължат съответната цена на търговските банки под формата на лихва върху отпуснатите заеми, чийто размер обаче се влияе изключително и основно от основния лихвен процент в дадена страна. Така, когато основният лихвен процент в една държава започва да нараства нагоре, започва да нараства и дългът на кредитополучателите по техните заеми, тъй като банките отпускат по правило кредити с плаващи лихвени равнища. Този процес със всяко следващо нарастване на основния лихвен процент води до нарастване на разходите на кредитополучателите до момента, в който техните доходи вече не могат покриват нормално тяхното задължение по кредита. Оттук започват персонални и корпоративни фалити, които са първият сигнал за наближаващата финансово-икономическа криза, която настъпва на следващата фаза на този процес, а именно срива на банковата система на националната икономика, поради невъзможност на търговските банки да съберат своите кредити от фалиралите кредитополучатели и изпадането им в неликвидност.

Оттук пътят на развитие на кризата удря всички останали сектори на националната икономика, предвид че основен двигател за развитието им са капиталите на банките, които в условия на криза липсват, с което на практика страната се хвърля в дебрите на една продължителна икономическа депресия.

Именно този или подобен на него сценарии се наблюдава всеки път при възникването на сериозни финансово-икономически кризи, както винаги в основата на кризата стои именно финансовата и банковата система на страната, която е зависима от основния лихвен процент.

По-важното в случая е, че големите финансово-икономически кризи са предсказани от динамиката на основния лихвен процент в САЩ именно поради факта, че болшинството от тях тръгват именно от тази страна. Затова си има и обективни причини.

На първо място, САЩ все още е световен икономически лидер с изключително влиятелна икономика на международно равнище. Второ, националната валута на страната (щатският долар) продължава да бъде най-търсената международна валута в международния обмен, особено в търгуването на петролни продукти. И трето, икономиката на страната и особено финансовия сектор са силно либерализирани и с нисък праг на регулациите, т.е. липсват сериозни бариери пред бизнеса и банкерите, които да ограничават техните спекулативни сделки и да гарантират повече сигурност на акционерите и вложителите.

Със своето силно икономическо влияние в глобален план САЩ е естествен източник на икономически риск за световната икономика. Това качество за съжаление се прехвърля и върху основния лихвен процент на страната. В стремежа на развитите и развиващите се капиталистически държави да не изостават от икономическото си развитие от САЩ, те следват отблизо политиката на Федералния резерв в САЩ по отношение на формирането на основния лихвен процент в страната. Така те също нарастват равнищата на своите основни лихвени проценти, което води отново до горния порочен цикъл на изтласкване на кредитополучателите в зоната на фалита и завъртане на колелото на поредната финансово-икономическа криза.

В края на това изследване не може да не обърнем внимание и на моментното състояние на основния лихвен процент на САЩ. След кризата от 2008 г. той стига изключително ниски нива – почти близки до нулата, но от края на 2015 г. Федералният резерв на страната започва отново контролирано му нарастване, като в момента то вече достига до 2.25% (октомври 2018).

Предната криза от 2018 г. се подготви и реализира при достигане на равнища на основния лихвен процент в САЩ над 5% (от май 2006 до август 2007). Сега все още равнището му е наполовина по-малко, но индикаторът „Икономическа смърт“ ще бъде планирано увеличаван и в следващата година от Федералния резерв на страната. Ако се върнем на горната графика на динамиката на показателя, съвсем отчетливо можем да видим, че се заформя поредният етап на ръст за него, който неминуемо отново ще завърши с нова финансова икономическа криза.

От тази гледна точка, в случая въпросът вече не е дали тя ще се състои, а кога ще стане това и при какви нива на индикатора „Икономическа смърт“. Съществуват обективни обстоятелства, които сочат, че това може да стане този път много преди достигането на 5% граница на „икономическа смърт“, която очерта предходната глобална финансово-икономическа криза, продуцирана от САЩ. Основни доводи за това твърдение са най-вече сериозната и неотшумяла дългова криза в Еврозоната и голямата международна задлъжнялост, която се наблюдава на всяко едно равнище на развитие на икономическите процеси в света. Този път едно равнище от 3.5% за основния лихвен процент на САЩ може да бъде новата критична граница, след която да последва ефекта на бързата „икономическа смърт“ за глобалната икономика, който този показател носи генетично закодиран в себе си.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: основна лихва | лихвен процент | Икономическа смърт

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини