Доц. д-р Иван Костов, министър-председател на България в периода 1997-2001 г:

Без върховенство на закона демокрацията мутира в олигархична система

Икономиката се нуждае от по-бърз растеж и съкращаване на времето за достигане на 70% от европейския жизнен стандарт

Г-н Костов, носител сте на наградата "Мистър Икономика 1991". В публикация от онова време четем: „Вторият конкурс се проведе при управлението на коалиционното правителство на Димитър Попов, съпътствано от ентусиазираното начало на пазарните реформи в България. Тази нагласа се отрази и при номинирането за наградата на по-радикалните привърженици на стопанските реформи в страната - Иван Костов, Венцислав Димитров, Емил Хърсев”.  Каква следа оставиха у вас тези първи години, в които се наливаха основите на пазарната икономика?

От университетски преподавател се превърнах в публицист и силно критичен говорител за икономическите пороци на комунизма. За мен това беше голяма промяна, особено първото ми интервю в Българската национална телевизия. От самото начало не съм защитавал необходимостта от радикални пазарни реформи и съм бил против стабилизирането на статуквото. За последното настояваха от БКП заради кризата и след това заради разрушителните последици от наложения през пролетта на 1990 мораториум върху обслужването на външния дълг на страната.

Сп. „Икономика” и демократичните промени на нашата страна водят началото си от 1989 г. Сега, 30 години по-късно, оправдан ли ви се вижда големият ентусиазъм за промени тогава?

Не е вярно, че демократичните промени са започнали в 1989. Това е теза на БКП. Започната с падането на член 1 от Конституцията през януари 1990. Без ентусиазма на една сравнително малка група от хора промените щяха да се случат много по-късно.

Като се обърнем назад, кои  според вас са някои от най-важните крачки, които промениха България към по-добро?

Създаването на пазарна икономика в България досега не е предизвикало нужния медиен и научен интерес. По тези процеси няма обществен дебат. Обществото ни тъне в измамни митове по тези теми. Най-важните стъпки са приватизацията, връщането на национализираната градска собственост, връщането на земеделските земи и горите и концесионирането. След това са либерализирането на цените, на валутния курс и на инвестициите.

В историята няма ако, но кои са някои от големите грешки, които би било добре да бяхме избегнали?

Най-голямата грешка бе, че не извършихме декомунизация сред учениците и децата, така както се справи Конрад Аденауер с националсоциализма в ГФР.  

Кой е днес двигателят на промените?

Доколкото ги има, слабият им двигател е външен – членството ни в ЕС и в още по-малка степен в НАТО.

Валутният борд беше въведен дни, след като вие станахте министър-председател и поехте управлението на България през 1997 г. Дошъл ли е вече моментът за присъединяване към еврозоната?

Не се гордея с отнемането на суверенното право на БНБ да прави парична политика чрез въвеждането на валутен борд. Българската банкова система продължава да е източник на рискове от свързани лица и необслужвани кредити. Дали тези рискове са поставени в необходимите граници, ще покаже проверката на Европейската централна банка през тази година. Освен това у нас продължава да отсъства върховенството на закона. Възможно е и на практика се случва незаконното отнемане на чужда собственост. Докато сме под наблюдение на Механизма за сътрудничество и проверка, ние продължаваме да носим различни рискове за еврозоната.

Влизането в еврозоната може ли да има ефект на „шокова терапия” или просто на шок за голямата част от населението?

Въобще не може да се говори за „шокова терапия“. Освен че е неточно, това е опошляване на политиката и теорията за бързите пазарни реформи на Джефри Сакс, приложена от Лешек Балцерович в Полша. Част от населението ще преживее „шок“, ако не забележи, че двойното намаляване на доходите е едновременно смяна на левовете с евро, и не види, че същото е станало с цените.

Вие сте ръководител на Центъра за анализи и управление на рискове. Какви рискове пред България и българската икономика се очертават в анализите и прогнозите ви в близко бъдеще?

Най-опасни за страната са социалната несигурност и липсата на политическа стабилизация, която може да се постигне с пълен мандат на парламента и правителството. Има значителни рискове от руската хибридна агресия срещу страната ни, която е особено уязвима в това отношение по много, включително исторически причини. За мен най-голям риск е липсата на върховенство на закона, което е отворило път за мутация на българската демокрация в олигархична система.

От 1989 г. насам българската икономика претърпя доста интервенции с цел оздравяване. От какво се нуждае тя сега?

Икономиката и демографската криза се нуждаят от по-бърз растеж и съкращаване на времето за достигане на 70% от европейския жизнен стандарт. Тогава, както показва опитът на Гърция и Португалия, може да се надяваме да започне обратният процес на механична миграция и връщане на българите в Отечеството им.

Как се създават предпоставките за този по-бърз растеж е голяма тема, която у нас се опира в ниското качество на публичната среда и на инфраструктурата. Те на свой ред се дължат на много малката и слаба държава, която е абдикирала от много свои съвременни функции.

През 90-те години визитна картичка на България беше евтината, но квалифицирана работна ръка. Това ли задълго ни бетонира мястото на най-бедната страна в ЕС?

Не! Мястото на най-бедна страна в ЕС заехме след двете национални икономически катастрофи в 1990 и 1997. Тогава БКП/БСП причини троен спад на БВП/човек, обезцени 1000-кратно националната валута, а с това и националния капитал.

Особено в първите години на промените медиите бяха важен фактор. Каква я виждате тяхната роля днес?

Няма да коментирам нито предишната, нито сегашната роля на българските медии.

Има ли въпрос, който бихте искали да зададете чрез нашето издание?

Не.

Какво ще пожелаете на сп. „Икономика” за неговия юбилей?

По-голям тираж, повече експертиза и да бъде трибуна за истински икономически дебати.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 89 на сп. "Икономика"


Етикети: икономика | евро | реформи | Иван Костов | демокрация | валутен борд | растеж | олигархия | декомунизация

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини