Реалистичен поглед към рестриктивната политика в ЕС за въглищните централи

Въпреки направеното от България, донякъде стихийно, в областта на опазването на околната среда, политиката на ЕС за рестрикции към въглищните централи и замяната им с централи, работещи с възобновяеми енергийни източници, ще засегне негативно и централите в Марица-Изток. България, както и другите членки на съюза, следва да извърши анализ на адекватността на ресурсите в електроенергетиката до края на 2019 г. Но не го прави по неясни съображения.

Бъдещето на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ е под въпрос в резултат на стремглавото увеличение на разходите, главно в резултат на по-високата цена за квотите за вредни емисии. Последната може да нарасне драстично през следващите десетина години. През 2016 г. разходът на ТЕЦ за покупка на квоти е 70 млн. лева (при цена 5.3 евро за тон); през 2017 г. – 240 млн. лв., а през 2018 г. – около 450 млн. лв.

Българският енергиен холдинг, който е принципал на дружеството, и Министерството на енергетиката изглежда търсят решение по линия на Европейската комисия, чрез разрешение за отпускане на държавна помощ, но вече е традиция съдбата на тази централа да се описва като монументално стопанско нещастие.

Паради структурата на енергийния баланс на страната и голямата роля на лигнитните въглища в него, не може да се допусне затваряне на базисни мощности, поне в средносрочен план. Част от проблема, решението на който се отлага от години, е свързан с около 12 000 души, заети в производството на „Мини Марица-изток“ и в ТЕЦ в региона.

При тези условия, вече се мисли за предстояща цялостна реорганизация на производствения процес в комплекса, за да се оптимизират разходите за добиване на въглищата, така че да се компенсират по-високите разходи за инвестиции за очистващи инсталации. Ако се реши, че на всяка цена трябва да се задържи базовата мощност, идваща от централите в Маришкия басейн, това ще рефлектира върху цената на електроенергията, заради цените на квотите за вредни емисии. Ако се реши тези мощности да се заменят с такива, работещи на природен газ, каквито идеи се чуват, това отново ще доведе до по-скъпа електроенергия на пазара, заради необходимостта от нови инвестиции. Същото ще се случи ако модернизациите и монтирането на нови екологични технологии (доколкото това е възможно) бъдат приети за решение и продължат.

Преглед на състоянието от Българската академия на науките

Проблемите на ТЕЦ „Марица изток 2“ не са и не трябва да бъдат съдба на целия комплекс. В тази таблица са представени констатациите от доклада на БАН (известен като „доклад за Белене“) за емисиите на въглероден диоксид по години и в съответствие със стандартите на ЕС.

Очевидно е, че до 2040 г. е необходимо „изчистване“ на не повече от приблизително една трета от инсталираните мощности, което предполага и приблизително същото прогнозирано съкращаване на производствените обеми.

Може да се обобщи, че Източномаришките въглища са в основата на енергийната независимост на България заради големите запаси, разработените рудници и обема на произвежданата електроенергия от тях. Евентуалното спиране на доставките на въглища или спиране на производството в някоя от централите в този район, заплашва сигурността на електроенергийната система, а следователно и националната сигурност. Това ще бъде така и в дългосрочен план - въглищните мощности в комплекса „Марица изток“ ще останат основен източник на базова електроенергия, което означава, че цялата електроенергийна система у нас зависи от доброто му функциониране.

ТЕЦ Марица изток 1 и 3

Цената на електричеството от ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ сега е "висока", защото продукцията им е чиста (в смисъл на съответствия на стандартите и изискванията за вредни емисии). Договорите за изкупуване на електроенергия (ДИЕ) от тези централни, са публични и при сключването им (преди 17-18 години) са единственият начин за финансиране на „чисти“ мощности на местен ресурс – в подкрепа на енергийната независимост и членството на страната в ЕС. През т.г. тези централи пак бяха нарочени за виновни за неочакваните флуктуации на цените, но тяхната печалба е публична (видима в ДИЕ) и по-ниска от печалбата на много сравними отрасли и предприятия.

Част от цената на ТЕЦ „Марица изток 1“ е и нулевото замърсяване на води, почва и шум, депото за отпадъци (рециклируеми, използваеми в строителството, особено промишленото), „умните“ системи за управление и трудови злополуки около нула, при пъти по-високата производителност от средната в енергетиката. Освен „регулаторният“, следва да се отчита и фискалният елемент в цената, който разглеждаме по-долу като принос на ТЕЦ „Марица изток 3“ към държавния и местните бюджети. (Но общо взето около 1/3 от цените и на Мини Марица Изток и на централите са преки данъци.)

Както поради направените инвестиции в съвременни и щадящи околната среда технологии, така и поради ключовата си роля, и двата ТЕЦ би следвало да запазят своето място и роля в електроенергийната система на страната. С голяма доза увереност може да се предположи, че един дългосрочен анализ на адекватността ще потвърди направените досега анализи и ще позволи успешното преминаване на процеса на нотификация и получаване на дерогация в рамките на политиките на ЕС.

Проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в „Марица-изток“ (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции, да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега. Остава проблемът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнитни въглища е повече от 2.5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение, сярата е по-малко от 1.5%.

Част (около 20 млн. лв) от тези инвестиции за пречистване на серния диоксид и азотните оксиди не са платени според договора и ТЕЦ „Марица изток 3“ завежда дело по този въпрос срещу НЕК преди месец.