БДЖ вози 22 пъти по-малко пътници от швейцарските железници
В алпийската страна функционират 795 гари, а у нас са останали едва 298
Снимка: Авторът
~ 3 мин.
Белчо Цанев За да осъзнаем как са се отразили последните 30 години на Българските държавни железници (БДЖ), редно е да ги сравним с железниците на подобни по население и география държави. И тъй като още от времето на Иван Вазов и Алеко Константинов младата тогава България винаги е била сравнявана с Швейцария, вземаме за сравнение данните за швейцарските федерални железници SBB/CFF/FFS (б.а. – според означенията им на основните официални езици на страната - немски, френски и италиански).
За разлика от нашата железница обаче, която от 2002 г. беше разделена на две държавни компании – НКЖИ и БДЖ, а последната по-късно беше преструктурирана в холдинг с пътнически и карго превозвач, SBB продължава да стопанисва железопътната инфраструктура на страната и да осъществява и жп превозите. SBB пък се трансформира в акционерна компания с акционери конфедералното правителство и отделните кантони, като се раздели на 4 подразделения – за пътнически и товарни превози, за жп инфраструктурата, както и за стопанисване на недвижимите имоти. През миналата година подразделението за карго превози се отдели и стана независима жп компания.
Населението на Конфедерация Швейцария е 8.57 млн. души – срещу 7 млн. на България (по данни на Евростат за 2019 г).
По територия Швейцария е почти три пъти по-малка от България – 41 285 кв. км срещу 110 994 кв. км.
Поради по-малката си територия железопътната мрежа на Швейцария е с близо 30% по-малка от българската – 3 134 км там срещу 4030 км у нас. Затова пък наситеността на територията на Швейцария с жп линии е малко над 2 пъти пъти по-висока отколкото у нас – 1 км жп линии на 13.17 кв. км в Швейцария срещу 27.54 кв. км у нас.
Въпреки по-малката територия и по-късата си жп мрежа обаче в Швейцария функционират 795 жп гари, а у нас – 2.7 пъти по-малко: само 298 гари.
Швейцарските железници разполагат с 2 208 пътнически вагона в постоянно движение. По официални данни пътническите вагони на БДЖ са 767 (2.9 пъти по-малко), но реално по жп мрежата ежедневно се движат не повече от 80% от тях.
На този фон Швейцарските железници превозват 1.25 млн. пътници среднодневно срещу едва 58 хил., обслужвани ежедневно от „БДЖ – Пътнически превози“ - 22 пъти по-малко.
И за да видим съвсем ясно падението на родната железница през последните години, ще посочим малко данни от недалечното минало на единните Български държавни железници.
В края на 80-те години на ХХ век БДЖ е сред десетте най-добри железници в Европа и най-добрата по икономически показатели (не най-голямата) на Балканите.
Тогава БДЖ стопанисва 432 жп гари (при 298 сега) и превозва между 110 и 114 млн. пътници годишно (при 21 млн. за 2019 г. – спад от 5.3 пъти).
Обработените и превозени с вагонни товари тогава са 86.5 млн. тона годишно (при 7.5 млн. тона за 2019 г. – спад от 11.5 пъти; заедно с частните жп превозвачи с влакове днес се возят едва 13 млн. тона товари годишно – 6.7 пъти по-малко отпреди четвърт век ).
Преди 30 години по жп мрежата на страната всеки ден се движат 1800 пътнически влака (при 570 през 2020 г. – 3.2 пъти по-малко) и 1450 товарни влака.
По данни на Международния съюз на железниците (UIC) със седалище в Париж по интензивност на движението на жп мрежата в края на 80-те години на ХХ в. българските железници са на 2-ро място в цяла Европа след полските железници (РКР).
Заради високия авторитет на българските държавни железници тогава за президент на UIC е избран Веселин Павлов – първият гражданин от Централна и Източна Европа, избиран на такъв висок международен пост. Той е и бивш генерален директор на БДЖ, два пъти министър на транспорта и депутат от Седмото Велико народно събрание.
По ефективност в онези години БДЖ диша във врата на френските и германските железници и се съизмерва с железниците на Австрия и Италия, а по някои показатели и ги изпреварва. В края на 80-те години нашите железници се сравняват с швейцарските единствено и само по точно изпълнение на Графика за движение на влаковете. По всички останали обемни показатели БДЖ изпреварва швейцарските железници. И е редно всичко това да се знае, когато днес се пише и говори за БДЖ и за НКЖИ.
