Бюджетната прозрачност в България се повишава, сочи доклад

Едва 20% от оценените 117 страни покриват минималните стандарти за прозрачност и контрол

Снимка: Pixabay
19:32 29.04.2020

Оценката за бюджетна прозрачност на България в международния Индекс „Отворен бюджет“ за 2019 се повишава до 71 пункта, което е средната стойност за страните-членки на ОИСР. Страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100), като за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за бюджета.

Глобалната пандемия от коронавирус предизвика спешна промяна в бюджетните приоритети и увеличаване на публичните разходи в повечето държави по света. Публикуваното днес издание на международното изследване „Отворен бюджет“ показва, че за съжаление едва една от пет от оценените 117 страни покриват минималните стандарти за прозрачност, контрол и ефективност на гражданското участие в бюджетния процес, посочват от Института за пазарна икономика. 

От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г. до 66 през 2017 г. и 71 в най-новото издание на индекса от 2019 г. 

Индексът отчита най-висока бюджетна прозрачност в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция, а Мексико постига забележителен напредък в последните четири години и вече е сред най-добре представящите се страни.

Като цяло, правителството в България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. „Бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат  най-важното в отделните фази на бюджетния процес. Същевременно, страната може да постигне бърз напредък, като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в кризисна ситуация като тази, когато резките и дълбоки промени в макроикономическите очаквания ще засегнат сериозно прогнозните бюджетни параметри и вече наложиха една актуализация на бюджета. Включването на детайлен анализ на ефективността в постигането на целите на разходните програми в годишния отчет за изпълнение на бюджета също би допринесло за бъдещо подобряване на оценката в индекса.

Индексът „Отворен бюджет“ 2019 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта, което е над средната глобална стойност от 14 пункта, но въпреки това се счита за слаба възможност за участие. Подобрението може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета от изпълнителната власт. Това изисква насочени обществени консултации по избрани бюджетни приоритети, за които правителството търси обратна връзка, включително от най-уязвимите социални групи. Нужна е по-активно ангажиране на гражданското общество и засегнатите страни и в процеса на отчитане и анализ на бюджетните данни и резултатите от държавните програми. Допълнителен ефект ще има и даването на повече възможности за граждани да правят предложения за одити, които да бъдат включени в одитната програма на Сметната палата.

Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол също се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Фискалният съвет може да утвърди в по-пълна степен ролята си, като започне да прави независима оценка на предлагани от изпълнителната власт нови разходни програми, както и като взима по-активно участие в дискусиите в парламентарните комисии. Подобрение на оценката може да се постигне чрез дискусии в Народното събрание на бюджетните приоритети на по-ранна фаза в бюджетния процес. 

Друга необходима промяна е организирането на публични експертни дискусии по доклада на Сметната палата за изпълнението на бюджета, включително с изслушване на председателя на палатата. Заедно с това, специализираната комисия по бюджет и финанси може да изготвя собствен анализ на текущото изпълнение на бюджета. Добра практика е комисията  да съставя и публикува доклад със заключения и препоръки въз основа на представените резултати в годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета.

България попада в групата на 71 страни, в които механизмите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“, с резултат от 83 пункта. Възможност за подобрение е възлагането на преглед на одитните процеси в Сметната палата от външна независима организация.




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: бюджет | ИПИ | прозрачност | индекс Отворен бюджет